Япония – Осака и Нара

За да избегнем тълпите в Киото, избутахме програмата си така, че през уикенда да сме в Осака и Нара.

Осака

Шинсекай

Бяхме планирали доста лежерен ден в Осака, затова и не си дадохме зор със ставането и се събудихме около 7:30, закусихме и в 8:30 бяхме на гарата в Киото. Решихме, че няма смисъл да пътуваме с бърз и скъп влак, защото разликата във времето щеше да е 20-25 минути. Качихме се на регионалния влак и тъй като беше една от първите спирки, намерихме и места за сядане. След около 40 минути бяхме на гарата в Осака. От там хванахме метрото до Шинсекай, градът още спеше, но в няколко кръчми вече (или още) пийваха бири. Това, че беше празно, ни даде възможност да се поснимаме на воля, а интересни места за снимки определено не липсваха.

Шинсекай

Особено ни впечатли гледката от улицата към кулата Tsūtenkaku.

Tsūtenkaku

След това продължихме към пазара Шинсекай, където с Алекс опитахме разни местни вкусотии, преди да продължим към Дотонбори.

Дотонбори

Идеята ни беше да вървим до Дотонбори, но Алекс замрънка, а по улиците нямаше нищо интересно и затова се качихме на метрото за 2 спирки. За сметка на това из Дотонбори му хареса страшно много, понеже имаше големи раци, интересни хора и сгради. Може би няма да разказвам толкова много за квартала, а ще оставя снимките да говорят.

Дотонбори

Дотонбори дракон

В един момент всеки герой се изморява и така и нашият заспа, а ние използвахме това време за да обядваме в станалата ни любима верига суши ресторанти. След като хапнахме, а Алекс още спеше, решихме да се поразходим из Дотонбори, докато се събуди. Тълпите вече бяха сериозни, за разлика от сутринта и не беше толкова приятно за разходка. Затова и влезнахме в магазин Мега Дон Кихот, където накупихме много рамени (още ни е яд, че не взехме повече), лате с мача, както и много различни видове Кит Кат. Типичните туристически неща.

Замъкът на Осака

Когато малкото човече се събуди, решихме, че е време да се отправим към замъка в Осака или по-точно градините около него. Там прекарахме и следобеда, като пихме кафе от 7/11 и наблюдавахме хората, а в същото време се и размазвахме от удоволствие при 27 градуса в началото на ноември. Алекс пък беше впечатлен от фотосесията на млада двойка японци, взе си фотоапарата и застана до фотографа, за да ги снима или по-скоро да имитира какво прави фотографът.

Замъкът в Осака

Около 16:30 решихме, че вече е време да се прибираме към Киото, направихме една пешеходна разходка из градините и отидохме до гарата, за да хванем влака на обратно. Естествено имахме време и за пазаруване на лакомства, преди да се приберем и да се подготвим за следващия ден, който щяхме да отделим на Нара.

Нара

Отново оставихме малкият пътешественик да ни събуди, закусихме и се отправихме към гарата. Имахме големи планове за днешния ден – да посетим Нара – древната столица на Япония с парковете със сърнички, красиви градини и едно прекрасно местно ресторантче.

След 40 минути с влак, около 9:00 бяхме в Нара. От Киото до Нара имате няколко възможности за пътуване, като в Нара има две гари. Ние избрахме да пътуваме с частната компания Кинтецу, защото гарата и се намира точно до парковете със сърничките. Цената е една и съща (760 йени или около 9 лева по курс от януари 2024), както и ако пътувате до другата гара, но пък ако имате JR Rail Pass, не може да го ползвате за Кинтецу влаковете.

Още със слизането на гарата, от двата края на улицата имаше сергии с продавачи на бисквитки за сърничките. Естествено купихме си и не след дълго видяхме първите сърнички. Очевидно бяха стояли на някаква диета доста дни, защото гладно нападнаха Меги, тя грабна Алекс на ръце и тръгна да бяха, като сърничките ги гонеха и я хапеха по дупето. Аз наблюдавах цялата тази битка от безопасно разстояние, като изобщо нямах намерение да влизам в конфронтация с тези кръвожадни животни.

Nara Park

Тодай Джи

След като се порадвахме на сърничките, продължихме по пътя към първата ни спирка – Todai Ji. Искам да кажа, че цяла Нара беше много подходяща за бебешка количка (стига да е компактна), но така беше и в Токио, както и в Киото (с малки изключения) и определено се радвам, че носихме нашата. Самият храм Тодай Джи беше интересен, все още не беше претъпкано и определено ни достави удоволствие, както и градинката с езерото пред него.

Тодай Джи

Определено обаче не бяхме усетили как времето е излетяло в игри със сърнички (още няколко пъти ги хранихме) и снимки пред и около храма и вече беше станало 11 часа.

Нара парк

Знаехме, че скоро на Алекс ще му се приспи, затова се запътихме към мястото ни за обяд – ресторант Hisagoya Shokudo, който Меги беше намерила и който се намираше на около 1,5 километра от Тодай Джи. По пътя Алекс огладня, та го нахранихме с онигири и сладък японски омлет (тамагояки), които бяхме взели от 7/11. Разбира се под зоркия поглед на няколко сърнички.

Ресторант Hisagoya Shokudo

Всичко вървеше по план (или планът вървеше по всичко, при нас не е много ясно) и малко преди да стигнем ресторанта, Алекс заспа. Ресторант Hisagoya Shokudo е малък, семеен ресторант с площ от около 35-40 кв.м., наистина малък. Менюто е само на японски, което обаче не беше проблем, защото нивото на японския ми е като на майчин език. Е, или поне нивото на преводача на Гугъл, иначе щяхме да си останем гладни. Има само 4 различни ястия, както и сет менюта за обяд.

Hisagoya Shokudo

Меги си поръча супа (която едва изяде, поради размерите и), а аз сет меню с печена сьомга, купа ориз, предястие, мини салата и мини супичка. И цялото това меню на цена от 960 йени или около 13 лева. Изядохме си всичко, облизахме си пръстите по няколко пъти и платихме, като тук приемаха само пари в брой.

Nara Visitor Centre

Алекс още спеше и се отправихме към Nara Visitor Centre. Изключително приятно място, където може да пробвате типични за Япония дейности и то абсолютно безплатно. Ние започнахме с оригами, което мен бързо ме изнерви, понеже просто нямам спокойствието за такава дейност. Добре, че ни предложиха да се пробваме в калиграфията, което се оказа моето силно място и си написахме имената (и това на Алекс).

Калиграфия

Може би най-интересното за повечето хора оставихме за последно, а именно да ни облекат с кимоно и да си направим по няколко снимки.

Кимоно

На заминаване ни обясниха къде да опитаме местни сладки неща, подариха на Меги ветрило и други дребни сувенирчета. Взехме си кафе от близкия магазин и точно, когато сладко го пиехме, Алекс се събуди. Време беше да продължаваме по следващите точки от програмата. Докато пиехме кафе обаче ни направи впечатление, че сърничките вече не преследваха никого, нямаха особен апетит, за сметка на това пък улиците бяха пълни с хора. Определено посетете Нара сутрин, за да избегнете тълпите и да хванете гладни сърнички.

Isuien Garden

Поредната точка от дневния ни ред беше Isuien Garden, намираща се на 15 минути от Nara Visitor Centre. Това беше и едно от местата с най-висок вход, които посетихме в Япония – 1200 йени или около 15-16 лева. Което го правеше обаче относително слабо посещавано. На входа Алекс спечели сърцата на дамите, продаващи билети, като отиде и им даде пари за нашите билети, придружено с чаровна усмивка. Едната от тях излезе от сградата и дойде отпред при него, като почна да му говори, а той ръкомахаше и обясняваше нещо.

Isuien Garden

Оставихме количката на касата, защото вътре не беше подходящо и влезнахме. А вътре … една от най-красивите градини, които посетихме в Япония. И всичко това само за нас – малки водопадчета, езера, традиционна японска къща и още, и още.

Isuien Garden

Ако трябва да избера нещото, което най-много ни хареса в Нара, това определено ще е тази градина. Мога да описвам всеки малък детайл, но едва ли думите ще ми стигнат.

Isuien Garden

Isuien Garden

Не по-малко впечатлен беше и Алекс, който обикаляше от място на място, отиде до мини храма, за да удари камбанката (за страстта му за биене на камбанки тепърва щяхме да разберем в Киото), миришеше цветята и се радваше на времето прекарано с мама и тати.

Kofuku-ji

След градината, преди да отидем към гарата, решихме да добавим и храма Kofuku-ji в програмата ни. Красиво място, което щяхме да оценим подобаващо, ако го бяхме посетили преди Isuien Garden. Просто градината ни омая с чара си и все още бяхме под влиянието му. Но и храмът си заслужава определено, въпреки, че имаше няколко части в ремонт.

Кофуку Джи

Време беше да хванем влака за Киото, да напазаруваме и да се подготвим за следващите дни, в които щяхме да посетим известните (и не само) забележителности на Киото.

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d bloggers like this: