След като пристигнахме от Токио в Киото, се настанихме в хотела ни – Stay Sakura Kyoto Matsuri. Бяхме го избрали, защото се вписваше със своята архитектура в стила на Киото, намираше се на няколко минути пеша от централната гара и освен това ни дадоха мини-апартамент със собствена кухня, диван и дори вана с телевизор. Направихме кратка разходка из квартала, напазарувахме за вечеря и се насладихме на прекрасния залез над Киото. В стаята ни ни чакаше куфарът, който бяхме изпратили от летището в Токио директно към хотела. Беше петък вечер и избутахме програмата си така, че през уикенда да сме в Осака и Нара, за да избегнем тълпите в Киото. Затова и разказът ни за Киото започва от ден трети.

Ден 3

Първоначално планът ни беше да отделим този ден за една от големите атракции на Киото – бамбуковата гора Арашияма. След като се прибрахме от Нара обаче, след като почетохме малко в разни групи, видяхме, че в момента (октомври 2023) там е страшно пълно. А може би винаги е така. След като разгледахме и малко снимки, установихме, че голяма част от снимките, на които е отбелязана бамбуковата гора Арашияма, всъщност са от съвсем друго място.

Adashino Nenbutsuji

И това място беше храмът Adashino Nenbutsuji. Затова рано сутринта, след закуска, хванахме влака по линията Сан Ин и се отправихме натам. След около 20 минути стигнахме до гара Сага-Арашияма и продължихме пеша през живописен квартал. Имахме възможност да хванем и автобус, но времето отново беше прекрасно, а кварталът – тих, традиционен и без туристи.

Отне ни около 30 минути пеша, за да стигнем храма, който беше абсолютно празен. Дори в началото не можехме да се ориентираме къде точно е входът, но после намерихме правилното място. Бамбуковата гора беше празна, както и самият храм. Прекарахме много време тук, оставихме обаче количката на входа, понеже има доста стълби и не е подходящо за количка.

След доста снимки, в един момент се появи група местни ученички, които поиграха с Алекс и се снимаха с нас.

Giōji Temple

Беше станало 10 часа, до обяд имахме доста време, а съвсем наблизо имаше едно друго бижу – Giōji Temple. Храм, който имаше градини почти изцяло покрити с мъх.

Изключително мистична атмосфера, а и се намираше на около 10 минути пеша от Adashino Nenbutsuji. И тук прекарахме почти час, като вече Алекс почваше да се уморява. Бяхме решили, че ще обядваме в едно традиционно заведение покрай реката, ходихме може би около 25 минути до там, за да установим, че е затворено днес. В същото време обаче видяхме, че в Арашияма наистина е страшно пълно и няма почти никакъв шанс да седнем и да хапнем в някое заведение на спокойствие. Затова отидохме няколко пресечки по-нагоре, в близост до гарата, за да си вземем нещо за обяд от 7/11 и да хапнем на крак (а някои от нас в количката си).

Heian Shrine

Докато се усетим и Алекс беше заспал, което беше добра възможност да хванем автобуса и да отидем до един не много популярен (но пък красив) храм – Heian Shrine. Пътуването отне около 50 минути, но пък автобусът беше празен, тъй като не беше някоя от популярните туристически линии. След около час и половина сън, Алекс се събуди точно когато бяхме до храма. Естествено беше гладен, но и силно впечатлен от училищните групи, които се готвеха да посетят храма.

В този храм прекарахме малко време, не защото не беше интересен, а просто защото се напълни с доста ученически групи и всички искаха да играят с Алекс, което дори и на него му дойде в повече.

Храмът Ясака

Тъй като бързо приключихме, а имахме още много време от деня, решихме да се разходим до храма Ясака. Намиращ се на само 20 минути пеша, това е един много интересен храм, който си заслужава да се посети както през деня, така и нощем. По време на разходката до там спряхме в няколко местни магазинчета, Меги си купи ветрило и хапнахме разни сладки вкусотии на крак.

Вече пристигнали в храма, Алекс с интересен наблюдаваше как хората се редят на опашка, за да бият една камбана, да кажат молитвите и желанията си и след всичко това да плеснат с ръце. И тук той определено ни изненада – след като му казахме какво правят всички (естествено съобразено с неговата възраст, т.е. „Отиваш на опашката, биеш камбанката и пляскаш), детето се нареди и изчака опашка от 4 човека преди него (всички с деца на година и половина знаят колко е трудно за толкова малко дете да прояви толкова търпение) и когато дойде неговият ред, отиде, би камбаната, плесна с ръце и ухилен до ушите се върна при нас.

И така поне 10 пъти. Така и времето напредна и ние се отправихме към спирката ни, за да може Меги и Алекс да се приберат вкъщи. А аз останах в Гион, за да направя малко нощни снимки, преди да се прибера в хотела.

Ден 4

Фушими Инари

Днес станахме рано, но докато закусим и се оправим и времето беше напреднало, та излезнахме около 7:30 от хотела. Целта ни беше да посетим един от най-популярните и посещавани от туристи храмове – Фушими Инари. Всички сте виждали снимките на тези червени врати, наредени по пътечка в гората. Всъщносто вратите (тори) се поставят, когато някой направи дарение и се смята, че има над 10 000 по целия хълм. Въпреки относително късното ни тръгване, бяхме към 8:30 на гарата на храма и когато отидохме до него, нямаше много хора. Повечето се спират в началото на първите тори, но очевидно ги мързи да вървят нагоре в планината. Нас обаче не ни мързеше и поехме нагоре. Колкото по-далеч стигахме, толкова по-малко хора имаше. Да, от един момент нататък има доста стълби, но просто сгъвах количка, слагах я на рамо и се качвахме с Алекс по стълбите.

А определено си струва да се качи човек нагоре, защото зад всеки ъгъл дебне малък олтар, статуи на лисици, както и големи участъци с тори, без никакви други хора.

Gion и пазара Нишики

Тъй като приключихме рано с Фушими Инари (около 10:30 бяхме готови), решихме преди обяд да сложим още малко неща в програмата, като първо отидохме до моста Тацуми в Гион.

На снимки изглеждаше определено по-добре, но отново нямаше почти никакви хора в тази част на Гион. Тъй като не ни отне много време, решихме да отидем до друга забележителност – пазара Нишики. Той вече беше пълен. Освен това, цените ни се сториха доста високи на фона на останалите цени в Япония. Но определено беше атракция.

Въпреки целия шум и глъчка на пазара, умората надделя и Алекс заспа на самия пазар. Съответно се отправихме към любимия ни суши ресторант, за да хапнем набързо. След обяда остана време и за по кафе и отново в ранния следобед Алекс се събуди.

Kodaiji Temple

Реално бяхме преизпълнили програмата за деня (с Алекс я правим не много натоварена) и решихме да добавим бонус местенце – Kodaiji Temple. Запътихме се пеша натам, но на един ъгъл снимка на дете в кимоно грабна погледите ни. Тук се отдаваха кимона под наем (https://kyonomiyako.com/) . Заинтригувани от снимката, попитахме дали имат и кимоно за толкова млад господин. Дамите веднага предложиха няколко кимона на много достъпна цена. Тук беше втората ми изненада – едно кимоно се облича доста време и не очаквах Алекс да изтърпи цялата процедура. Той обаче беше толкова въодушевен и впечатлен от вниманието, което му се обръща и само стоеше и се усмихваше на жените в магазина. След около 20 минути нашият манекен беше готов и поехме към храма Kodaiji. Може би защото се плащаше вход или защото не е от най-популярните храмове, тук почти нямаше хора.

А мястото е много красиво и си струва посещението. Естествено Алекс беше атракцията в храма и трябваше да отхвърляме доста предложения за снимки с него.

След това отново отидохме до храма Ясака, защото много ни хареса предишния ден, а и искахме да останем малко повече, за да го хванем и когато е тъмно.

Прибрахме се относително късно, като преди това взехме вечеря от близкия магазин Walson.

Ден 5

Събудихме се, закусихме и поехме към едно от най-популярните места в Киото – Гион.

Първата ни спирка щеше да е Киомизу Дера. До там стигнахме с автобус, като това беше един от малкото автобуси, които от рано сутрин (бяхме в автобуса в 7:30) бяха пълни. Важното беше, че Меги успя да седне с Алекс и само аз трябваше да стоя прав с количка на рамо. Но пък пътуването отне само 20 минути (и после още 10 минути ходене по баирите към храма). В 8 часа вече си взимахме билети и влезнахме да разгледаме храма. От тук се открива страхотна панорама към града и все още нямаше хора, които да ни пречат да и се насладим. Което се промени много бързо само час по-късно, когато започнаха да пристигат различни групи с туристи и ученици.

Следващата ни цел всъщност бяха живописните старинни улички Санензака и Нинензака, но по пътя съвсем случайно видяхме едно малко съкровище – храма Yasaka Kōshin-dō. Той се крие зад малка врата и с нищо не би привлякъл вниманието ви от улицата. Вътре обаче е малък храм, с хиляди цветни топки, който по-скоро прилича на детска площадка, отколкото на храм.

Санензака и Нинензака

Запътихме се към две от най-известните улички в Киото. Може да ги видите на почти всяка рекламна брошура за Киото, заедно със Златния павилион, Арашияма и разбира се, Фушими Инари. Отделихме им достатъчно време, за да можем да се поснимаме, да опитаме местни вкусотии и да продължим към последна спирка за деня.

Храма Тоджи

Преди да отидем към храма Тоджи обаче, спряхме да хапнем отново суши, като аз този път си взех и порция карамелизирана змиорка, която опитвах за втори път, но тази не ми хареса толкова (имаше силен аромат на блато). Пристигнахме до храма Тоджи, когато Алекс се събуди. Целият комплекс беше осеян с прекрасни градини, слънцето печеше, беше началото на ноември и около 27 градуса. Затова и се отдадохме на лежерна разходка, пихме кафе, хапнахме мача сладки, след което посетихме един супермаркет наблизо, за да вземем вечеря и няколко бири и да се приберем в хотела.

Ден 6

Днес нямаше смисъл да ставаме рано, но Алекс не знаеше това и в 6 вече тропаше из стаята, като повтаряше, че иска да яде. Денят трябваше да започне, дори и да не искаме да е толкова рано.

Златния павилион

Отправихме се към Kinkaku Ji или Златния павилион, но бяхме там преди 8, а той отваряше в 9. Набързо намерихме в Google Maps една детска площадка на около 15 минути пеша и отидохме, за да може Алекс да си поиграе. Площадката беше леко занемарена, но пък това не му развали удоволствието, най-вече защото имаше нови неща, които не беше виждал.

Малко преди 9 вече бяхме на Златния павилио и това беше единственото място в Япония, което беше наистина пълно и ни се наложи да чакаме на опашка. Вътре положението не беше по-добро, като хората се струпваха на най-хубавите места за снимки и там беше неприятно. Още по-лошото е, че имаше много хора, които се снимаха, след което почваха да си разглеждат снимките, да ги публикуват в социални мрежи и да си говорят, без да се дръпнат встрани, за да може и други да направят снимки. Ние естествено имаме опит в такива ситуации и бързо намерихме хубави местенца, на които нямаше хора, а имаше невероятни възможности за хубави снимки.

В момента, в който застанехме на тези места обаче, веднага някой заставаше до нас, за да се снима и се почваше познатата процедура с разглеждане и публикуване на снимки. И все пак Златния павилион не ни разочарова и посещението си заслужаваше. Тук може би е другото място, където беше малко по-трудно с количка, но все пак ставаше, дори и с нашата количка с много малки колела. Прекарахме почти целия предиобед в този район и понеже не бяхме планирали нещо сериозно за деня (Всъщност бяхме планирали Сребърния павилион, но пътя от близо час ни отказа) и затова решихме да се отправим за обяд към любимата ни верига суши ресторанти (https://www.kurasushi.co.jp/en/). Този им филиал приличаше малко на закусвалня, но отново хапнахме вкусно и на достъпни цени, като подплатихме удоволствието и с по една бира.

Излезнахме от ресторанта, нещо оправяхме количката и в следващия момент чуваме: „Здравейте, аз съм Ева“.

Като цяло можех сега да напиша една забавна история за тази среща, понеже аз винаги съм знаел, че с Ева ще се срещнем някъде, на някое странно място по света, което аз да опиша с още по-странни епитети. Обаче съдбата взе нещата в свои ръце при избора на място (или поне името на мястото) и ми спести цялата креативност.

След тази приятна среща, решихме да се отправим към парка Umekoji и да чакаме Алекс да се събуди. По пътя грабнахме по едно мача лате и няколко други вкусотии и като по поръчка Алекс се събуди малко преди да стигнем парка. Прекарахме следобеда тук, понеже наоколко има много модели на влакове (влаковият музей е съвсем наблизо), страхотна детска площадка, а и времето беше хубаво, като в същото време нямахме време за друга забележителност, понеже трябваше и да си приготвяме багажа. Но докато гледахме влаковете, решихме, че задължително преди да заминем, трябва да посетим музея на влаковете.

Прибрахме се в хотела, събрахме багажа и аз отидох до близкия филиал на Ямато, за да изпратя куфарите към летището и да пътуваме до там само с ръчен багаж. Решение, което много улесни следващия ни ден.

Ден 7

Последен ден в Япония. Хареса ни много, но не ни беше тъжно, че си заминаваме. Полетът обратно беше чак в 23:00, затова закусихме и решихме да си направим задължителните снимки с носии на уличките Санензака и Нинензака. Прибрахме се обратно до хотела, пуснахме си по един душ и оставихме малкото ни останал багаж на рецепцията.

Беше време за обяд, няколко дни по-рано бяхме резервирали сепаре в Yakiniku Toraji, по пътя Алекс отново заспа и успяхме да се насладим на прекрасното телешко в невероятна обстановка. Определено обаче месото в Токио ни хареса повече.

Музей на влаковете

Както вече казах, предния ден решихме да прекараме следобеда в музея на влаковете. Алекс беше много впечатлен, а детските му очи грееха при всеки нов влак, който се появяваше пред нас. Музеят е интерактивен с няколко детски площадки, където дори и най-малките като сина ни, могат да поиграят и да гледат различни влакчета.

Hello Kitty Haruka Express

Беше станало време да потегляме обратно, затова минахме през хотела, за да си вземем нещата и отидохме на гарата. Около 19:00 часа вече бяхме на перона и чакахме с нетърпение красивия влак, който щеше да ни откара директно до летището в Осака – Hello Kitty Haruka Express.

След като пристигнахме на летището, отидохме да си вземем куфарите, които бяхме пратили и се чекирахме, като почнахме да търсим нещо за вечеря. На летището в Осака имате много опции, като най-хубавото е, че цените са като в градовете, а не са завишени като на повечето летища по света. След като се навечеряхме, отидохме на гейта, за да чакаме да се качим. Тъй като имахме останали йени, а на гейта имаше супермаркет, решихме да видим какво може да вземем с малкото ни последни пари. Оказа се, че и тук цените са като в града и си взехме бири, много сладки и шоколади. Алекс пък не заспа на летището, въпреки очакванията ни, което обаче помогна да заспи малко след излитането и да проспи почти целия полет до Дубай.

Благодарим ти, Япония, за прекрасното изживяване! Определено скоро ще се върнем в този край на света.