Омайният Оман. Когато преди 8 години бяхме там само за ден, си казах, че някой ден ще посетим тази държава отново. Е, след като плановете ни за Шри Ланка бяха осуетени от един отит на Алекс, решихме, че искаме все пак да си починем, когато се оправи. Не можехме обаче да рискуваме да си купим билети и отново да ни отпадне пътуването, ако ушите му не са се оправили, затова единственият ни вариант беше да запазим някоя скъпа флекс тарифа до дестинация, която може да организираме бързо и лесно. Проблемът на скъпите тарифи е, че са скъпи, което ме накара да проверя дали не мога да купя скъпа тарифа с Miles&More милите, които бях събрал през последната една година. И воала, Еделвайс бяха пуснали нова линия Цюрих-Мускат-Салала и за по 35 000 мили и 200 евро на възрастен можехме да си вземем бизнес клас билети от Мускат до Дюселдорф. Проблем беше само да стигнем до Мускат, но него го решихме с полети на Пегасус, които имат доста ниски цени на флекс тарифите си. И така, 3 седмици преди полета, ние имахме самолетни билети, за един ден направихме и план за Оман и запазихме кола и места за нощуване. Оставаше и да може да летим или поне най-малкият от нас.

Оман ден 0 (даже -2):

Два дни преди полета, Алекс отново казва, че го боли ухо. Отиваме на УНГ и лекарят го преглежда до съставните му части (включително му пуска въздух през носа към ушите под налягане, за да види дали може да изравни налягането). След около 30 минутен преглед, през който Алекс не спира да се хили (много обича да ходи на лекар, Стокхолмски синдром може би), лекарят казва: „Едното е леко червено, но няма никаква причина да не лети и да не отидете на почивка. Отивайте, да подиша морски въздух, топло време и се върнете здрави“. Час по-късно вече сме вкъщи, за да приготвяме багаж (решихме да не се занимаваме предварително, ако пак няма да се лети).

Оман ден 1 – Опера и други културни изживявания:

След 2 кратки полета с Пегасус кацаме в Мускат в 3:30 сутринта. Аха да решим, че този път ще минем без проблеми (понеже миналия път за малко да не ме пуснат да летя до Оман изобщо) и граничният служител пита Меги:

„Била ли сте преди в Оман?“

При което тя, спала-недоспала, без да се замисли изстрелва:

„Не, никога“

Тук се включвам аз и обяснявам, че сме били преди 8 години, но само за ден и след кратка дискусия все пак ни пускат да влезем в Оман. Взимаме багажа и отиваме да си вземем колата под наем. Предварително бяхме решили, че няма да ходим до Jebel Shams и още едно, две места, където може да ни трябва 4х4 и затова ни дават Nissan Sentra за 360 евро за 8 дни с всички застраховки. След това се отправяме директно към хотела ни – Centara Life Muscat Dunes Hotel. Ако не сте маниаци на тема лукс и чистота, определено го препоръчвам за кратък престой. За 31 евро на вечер получаваме студио с мини кухня, хотел с басейн и закуска. Местоположението също е добро, за бързо стигане до летището или примерно операта. Лягаме за 2-3 часа и около обяд решаваме да отидем до Grand Mall Muscat, за да си напазаруваме за обяд и вечеря. Тъй като са последните 2 дни на Рамадан, в мола виждаме само един човек освен продавачите. Изключително странно чувство – като от някой филм за зомбита. Връщаме се в хотела, хапваме и вече е станало 16:30, затова решаваме да се отправим към операта. Отново е празно, което обаче дори ни харесва, понеже сградата на операта в Мускат е много красива, а Алекс с удоволствие бяга напред-назад по площада пред нея.

Прекарваме над час тук, след което отиваме до Qurum Beach, понеже още за Шри Ланка му бяхме обещали да отиде пак на морето. Е, плажът не е нищо особено, но едва го отделяме от него, като се отправяме към близкия Qurum Park, където го оставяме да поиграе на детските площадки, преди да се приберем в хотела и да лягаме, защото истинското оманско приключение тепърва започва.

Оман ден 2 – Wadi Shab:

Ставаме рано, защото пред нас има 160 км по оманските магистрали, а искаме да сме до целта си преди 8 сутринта. А целта ни е Hawiyyat Najm или иначе казано Bimmah Sinkhole – карстова дупка на около 40 км. от град Сур, пълна с вода и популярна атракция за туристите по пътя им към следващата ни забележителност. Въпреки всичките ни надежди, Алекс не спа по пътя, но пък с удоволствие си поигра във водата в дупката, където прекарахме около час.

За съжаление, времето напредва, а в този ден се очакваха 35 градуса на сянка. Затова, без да губим време, се отправяме към Wadi Shab. Най-общо казано уади е долина на река или каньон и на нас ни предстои да посетим едно от най-известните уадита в Оман. Пристигаме около 9 сутринта, вече има доста коли на паркинга, но все пак успяваме да спрем под моста, за да може колата ни да е на сянка, докато се върнем. От паркинга трябва да хванем лодка – местни лодкари прекарват до другия край (от където е началото на похода ни) за 1 риал (около 5 лева) на възрастен. Всякакви аналогии с гръцката митология са случайни. В цената е включено и връщане. Пътуваме около 2 минути и ни оставят на другия бряг. Дълго се колебахме за този поход, понеже информацията беше различнa и не бяхме сигурни дали ще е подходящ за 3-годишно дете. Благодаря на Цветин и Маги от Magic Kervan, че ни вдъхнаха кураж, защото определено си заслужаваше. Куражът е едно, жегите в Оман обаче са друго нещо. Дори в 9:30 вече е доста топло, Алекс недоспал и затова след кратка разходка иска да го взема и заспива на ръцете ми. Обаче вече сме тръгнали и връщане няма. Затова сменяйки се, го носим и все пак се изкачваме до първия басейн, което беше реално и целта ни. А по пътя гледките са зашеметяващи.

На първия басейн събираме паднали палмови листа и слагаме Алекс да спи на сянка под една палма, а ние влизаме да се разхладим във водата и да се поизмием след изморително катерене.

Самият поход до първия басейн не е нещо особено и го направихме за около 40 минути, проблем беше, че трябваше да го правим с 16-килограмово дете на ръце. Затова и студената вода ни дойде много добре. Не след дълго Алекс се събуди и само като видя водата, веднага се засили към нея. Май няма нужда да казвам, че едва тръгнахме по обратния път.

Жегите бяха сериозни, но пък вече не трябваше да носим 16 килограма, та затова вървяхме бавно и спокойно, спирахме за гледки и снимки, спряхме и при няколко индиеца, които бяха решили да си правят пикник на сянка, като дори ни поканиха за обяд. Само, че трябваше да откажем, за да стигнем до колата и да продължим напред. Уади Шаб определено си заслужаваше, но елате тук възможно най-рано, за да може да видите и другите басейни и дори да стигнете до тайната пещера.

Стигнахме до паркинга и се оказа, че са ни задръстили други коли и няма как да излезем. Е, няма, няма, колко да няма. Веднага дойде един местен, който ни изнавигира през едни шубраци и се измъкнахме пак на главния път, за да се отправим към супермаркет Лулу до Сур, преди да отидем до следващото ни място за нощувка. По пътя почнаха няколко коли да ни светкат интензивно и аз си помислих, че нещо е станало с колата ни, докато не разбрах защо всъщност ми светкат. Както си карахме, по пътя изведнъж почнаха да изскачат полудиви кози, което ни принуди да караме доста бавно, за да не блъснем някоя. Успешно преминахме частта с козите, напазарувахме от Лулу и се отправихме към мястото за нощувка. Цените в супермаркетите ни изненадоха приятно и бих казал, че е по-евтино, отколкото в България (или поне на нас така ни се стори). Е, все нещо трябваше да компенсира цената на следващото място за спане, което щеше да е най-скъпата ни нощувка в Оман. Понеже искахме да сме близо до Wadi Bani Khalid, за да отидем рано, преди тълпите, намерихме вила, която се намира буквално насред нищото, но пък само на 30 минути път с кола от Wadi Bani Khalid – Al Joud Green Hostel. Както вече казах – въпреки, че има хостел в името, беше най-скъпата ни нощувка, тук платихме 100 евро за вила … всъщност бяха три постройки – огромна трапезария за сигурно 15-20 човека, както и 2 сгради с хол, спалня и баня в тях. А, имаше и трета сграда, която беше кухня. И към всичко това два басейна (нормален и детски), детска площадка и градина. Никога преди не бях нощувал в нещо толкова помпозно, а всичко това беше само за нас.

Затова пък вечеряхме пиле с ориз и хумус от супермаркета, понеже наоколо така или иначе нямаше дори ресторант. Но пък вилата беше наистина страхотна, с Алекс не излезнахме цял следобед от басейна, а вечерта той си играеше на детската площадка.

Оман ден 3 – Wadi Bani Khalid и разни пустиняци:

Отново станахме рано (то всеки ден ставахме около 6 часа, за да избегнем жегите), закусихме, Алекс поигра на площадката и се отправихме към поредното уади – Wadi Bani Khalid. Може би най-популярното уади в Оман, понеже е лесно достъпно без катерене и привлича хора на всички възрасти и физически възможности. Стига се пеша директно от паркинга или поне до първата част, която представлява нещо като оазис с езеро в края на каньона. Меги дори се качи нагоре из каньона, докато аз и Алекс шляпахме във водата и правехме жабки с камъчета. Така и премина времето до към обяд.

Върнахме се до колата, като по пътя поиграхме и до близкия фаладж – местна напоителна система от канали. В самите канали беше пълно с рибки, та Алекс не пожела да влезе в тях, но пък с удоволствие се разхождаше по ръба им.

Обядвахме и потеглихме към село Ал Васил, което се намира на ръба на пустинята Уахиба – следващата цел на пътуването ни. За нощувка бяхме избрали един от евтините къмпинги – SAMA Al Areesh Desert Camp, където платихме 110 евро за нощувка с вечеря и закуска за трима ни. Тъй като имаше доста време до настаняването, минахме през селото, за да заредим гориво и да пием кафе в едно приятно местно кафене. Алекс видя местни момчета облечени в дишдаша (кандура и т.н.) и не спря да повтаря как иска и той да е като батковците, затова и след няколко дни му купихме евтина дишдаша от един местен магазин.

Когато стигнахме къмпинга, ни казаха, че ни ъпгрейдват в по-висок клас стая. Което беше доста добре, понеже новата ни стая беше определено по-луксозна и с много хубава гледка. Пясъкът обаче беше като котлон, дори изгори краката на Меги, затова решихме отново да полегнем, докато се разхлади навън. Алекс това и чакаше и веднага заспа, като спа до 17 часа, когато всички излезнахме и се качихме на близката дюна, за да си поиграе той в „тати, виж колко е голям пясъчника“.

Добре, че му бяхме взели сгъваема кофичка и лопатки. Оказа се, че пустинята е страхотно място за игра за малко дете – търкаляше се отгоре до долу по дюната, направи няколко жалки опита да изгребе всичкия пясък от пустинята, гонеше два гущера и така, докато не стана време за вечеря. Вечерята беше доста богата, което не го очаквах, с оглед на рецензиите в интернет. След вечеря се полюшкахме на люлките и рано-рано опадахме като круши в леглата.

Оман ден 4 – Низуа:

На сутринта Меги стана първа, а след нея и Алекс и двамата отидоха да посрещат изгрева на дюната.

Около 8 часа отидохме да закусим и към 9:30 вече бяхме в колата, за да потеглим към следващата ни спирка и мястото, където щяхме да се задържим най-дълго – Низуа (или Низва). За около 40 евро на вечер си бяхме запазили апартамент през Airbnb на около 10 минути от крепостта Низуа. Апартаментът отново беше огромен – 2 спални, огромен хол, баня, кухня. В хола имаше обособен детски кът с къщичка и много играчки, така че нямаше да се притесняваме в жегите. По пътя отново минахме през любимото Лулу, за да си купим много хумус, баба гануш, айран с мента, бирияни и много други вкусотии. Легнахме да дремнем в жегите и около 16 часа се отправихме към крепостта Низуа. Не бяхме съобразили обаче, че са първите дни след Рамадан и местни хора от близко и далече бяха напълнили стария град. Не по-различно беше и в крепостта, където на площада имаше местни мъже, които свиреха и танцуваха, деца играеха на някаква местна игра с пръчка (подобна на чилик), жени печаха омански хляб върху жаравата, няколко възрастни мъже показваха как плетат кошници от палмови листа и т.н. Бяхме като в приказка на Шехеразада.

Успяхме все пак да намерим спокойни местенца из крепостта, качихме се и върху една кула, от която имахме гледка към случващото се долу на площада. Видяхме орикс, макар и затворен в клетка, а Алекс „поязди“ кон, воден от красив млад мъж в дишдаша.

След това отново се върнахме на площада, за да послушаме и погледаме пеещите и танцуващи мъже, след което се отправихме към сука (пазара). Беше обаче толкова пълно, а ние толкова уморени, че решихме все пак да се приберем в апартамента и просто да си легнем по-рано.

Оман ден 5 – Misfat al Abriyeen:

Отново станахме рано, закусихме и беше време да оставим долината и да се отправим към Хаджарските планини и село Misfat al Abriyeen, на около час с кола от Низуа. Само на 900 метра над морското равнище, в спокоен оазис насред планината, това село се е превърнало в популярна атракция за туристите в Оман. Не забравяме все пак, че тук живеят хора и гледаме да не ги притесняваме в ранния час.

Вървим по малките улички, по любимите ни фаладжи, разхождаме се из оазиса, докато взаимно не се стряскаме с едно магаре, което при вида ни почва с типичното си „И-ъ, и-ъ, и-ъ“. Алекс се стряска от магарето, а любопитен мъж излиза от близката къща и ни пита от коя държава сме, след което черпи Алекс с кекс, а нас с чай.

Времето днес не напредва толкова бързо и около 10:30 решаваме, че вече няма какво да правим тук, затова пък имаме доста време до обяд и решаваме да посетим Bayt al Safah в близкия град Ал Хамра. Старинна къща, принадлежала на един от най-богатите хора в миналото, ни дава така нужната ни прохлада при температура на сянка от 38 градуса. А вътре три мили жени ни черпят с фурми и кафе с кардамон, топъл омански хляб и показват на Алекс как се мели зърно.

Няма нужда да казвам, че при такава хладина и толкова внимание от три лелички, нашият човек не иска да си тръгва и успяваме да го измъкнем само с голяма борба и много рев. Но времето напредва и е време за обяд и спане, а имаме около час до апартамента.

Наспиваме се, пием кафе на хладно в апартамента и около 17 часа решаваме да отидем до фаладж Дарис (Falaj Daris) – основната напоителна система на Низуа, комплекс от канали с парк към него. Алекс е впечатлен от момчетата, които плуват и се къпят в каналите, решаваме обаче да не му позволим да участва в купона. За сметка на това няма проблеми да отиде на детските площадки и бързо да си намери местна приятелка. То всъщност тя си намери мен, дойде и ме хвана за ръката и ме караше да я качвам по разни люлки. Ама предвид скромната ни възрастова разлика от поне 35-36 години, реших че с Алекс ще си паснат повече. Така и не разбрахме кои са родителите и, понеже всички местни сядаха да си правят пикник на поне 500 метра от площадката и оставяха децата си да се оправят сами. Нещо немислимо в Европа. Така приключи и този ден, а ние се прибрахме, за да приготвим багажа си, понеже въпреки, че имахме още една нощувка в Низуа, тя щеше да е в хотел с гледка към крепостта, тъй като апартаментът не беше свободен повече от следващия ден.

Оман ден 6 – Jabreen Castel и крепостта Бахла:

Няма смисъл да казвам, че ставаме отново рано, за да може да посетим крепостта Бахла по хладно. В 8 вече сме пред крепостта и логично сме първите посетители за деня. Крепостта Бахла, в едноимения град, всъщност ни хареса повече от тази в Низуа. Бяхме сами до към 10 часа, влезнахме и разгледахме спокойно различните кули, зали, затвора и т.н. Алекс можеше да побяга на воля, да отваря и затваря врати и прозорци. Видяхме много прилепи, разгледахме изложба от картини. Междувременно Алекс беше научил няколко фрази на арабски като „Асаламу Алейкум“, „Сабаху ал нур“ (Добро утро) и „Маасалама“ (Довиждане). Повтаряше ги на всеки срещнат местен (особено на какички и лелички) и очевидно се радваше на вниманието, което му носеха тези фрази. По-късно в Низуа на няколко пъти му донесоха и пари, когато възрастни мъже се спираха и му даваха пари, след като ги поздравяваше.

След крепостта Бахла се отправихме към замъка Джабрийн, само на 15 км от Бахла. Доста по-малък, но също много красив, тук действието се развиваше основно на затворено и затова беше подходящ за разходка в обедните часове.

Все пак, около обяд решихме да се отправим към Низуа и да се настаним в хотела си, който се намираше точно срещу крепостта. От предните дни бяхме видяли, че трафикът и ситуацията с паркирането там са много сложни след 16 часа, но изкарахме късмет и успяхме да спрем на едното от 6-те паркоместа, които си деляха три хотела до крепостта Низуа. Бяхме избрали да спим в Durrat Nizwa Inn – прекрасен малък хотел, с гледка към крепостта и безумно високи цени в ресторанта си. Настанихме се и Алекс заспа, а ние пихме кафе в стаята, с гледка към популярната крепост.

Когато се разхлади, излезнахме отново из стария град, послушахме музика пред крепостта и в края на деня отидохме да вечеряме в един препоръчан ни ресторант, на покрива на една сграда. От ресторанта се откриваше гледка към пазара, грилът с дървени въглища бумтеше и ние поискахме менютата. Предварително знаехме, че цените ще са ниски, но все пак ни изненадоха. Сервитьорът ни препоръча да си вземем мешана скара за двама, както и направихме. Състоеше се от две кюфтетата и 6 шишчета, пържени картофи, салата фатуш и хумус с хляб за предястие. Към това имаше включени и две напитки по избор. И цялото това нещо за 5 OMR, което са около 23 лева. Ние поръчахме и едни пържени картофи и така сметката стигна 5,5 OMR (25,50 лева). Храната не беше много, но беше достатъчна, за да се нахраним, а сумата е просто смешна и то за такъв ресторант. Ресторантът се казва Kwareg Restaurant.

Оман ден 7 – Обратно в Мускат

Събудихме се с прекрасна гледка към крепостта в Низва и съответно закусихме в стаята със същата тази гледка. Беше време да се връщаме в Мускат, но бяхме запазили сутринта за посещение на джамията Султан Кабус в Низуа. Общо взето всички големи джамии в Оман се казват Султан Кабус, така че не се учудвайте, че ще се повтори. На доста места бяхме прочели, че тази джамия е едва ли не по-красива от другата в Мускат. Е, на нас определено тази в Мускат ни харесва повече, но и тази в Низуа е много красива. Освен това беше абсолютно празна и имахме възможност да постоим на хладно в нея съвсем сами. Има също много хубава библиотека с детски кът, но в този ден библиотеката беше затворена.

Около 10:30 приключихме с културната програма, качихме се в колата и след около час и половина вече бяхме в Grand Mall Muscat, за да хапнем и да си вземем нещо за вечеря и закуска за другия ден. След това отново се настанихме в Centara Life Muscat Dunes Hotel и легнахме да дремнем, докато се разхлади навън. Около 16:00 станахме, изпихме по едно кафе и се отправихме към двореца на султана. Вече бяхме купили дишдаша на Алекс и той настояваше да обикаля навсякъде с нея. Така беше и на двореца, където големия площад пред него отново беше използван за бягане и хабене на енергия. Тази част на Мускат е много спокойна и винаги, когато сме идвали, е имало малко туристи.

По принцип планът ни беше след това да продължим към сука (пазара) в Мутра (Матра), но понеже си знаем детето и че не обича тълпи, решихме просто да се разходим по корниша, тъй като нямаше да има време за детска площадка. В един момент Алекс огладня и въпреки, че имахме храна в стаята, решихме, че е време да опитаме камилско месо, затова се отправихме към Ramssa Restaurant. Много хубава обстановка, храната беше вкусна, но порциите много малки. Поръчахме камилски шишчета и камилско месо с мед. Прибрахме се и заспахме.

Оман ден 8 – Последен ден в Мускат

Последният ден в Мускат беше пред нас, но бяхме планирали велики дела. Просто няма как човек да посети Мускат и да не посети Голямата джамия Султан Кабус. Това ни отне целия предиобед, понеже посетихме самата джамия, ядохме фурми и пихме кафе в ислямския център и седнахме да четем книги в библиотеката. Не че някой разбираше написаното в книгите, но пък отново седнахме в детската част на библиотеката и разглеждахме книжки за влакове.

В 11 часа беше време да излизаме от библиотеката (само до 11 е за хора, които не са мюсюлмани) и решихме да се отдадем на кратък шопинг. Арабски парфюм отдавна беше в списъка ни с „желания“, за съжаление Amouage е извън бюджета ни и затова се спряхме на един от другите големи – Ajmal. Взехме още и доста сладки с шафран, фурми и т.н. и се върнахме в хотела, за да може Алекс да поспи, а ние да приготвим багажа.

Следобяд решихме да не ходим по детски площадки и други забележителности, а да отидем до операта, защото много му хареса там и можеше да поиграе още малко.

Трябваше да легне по-рано, защото на следващия ден щяхме да тръгнем към 5 за летището, затова се върнахме в хотела, а аз отидох да заредя и измия колата, след което свалих багажа в колата и отворих прозорците, за да може да изсъхнат седалките. Само за протокола – външно и вътрешно почистване ми струваше 2 OMR или около 9 лева. Литър бензин пък е около 1 лев.

Оман ден 9 – Time to say goodbye

4:30 сутринта – алармата звъни. Пускам си бърз душ, правим отчаян опит да свалим Алекс без да го събудим, не успяваме и в 5:00 вече сме потеглили към летището. В 5:30 сме приключили с връщането на багажа и е време малкият човек да се възползва от предимствата на бизнес клас полетите. На летището в Мускат те биват чекирани не на отделно гише, а направо в отделна зала, което е голямо удобство, понеже от там директно се отива и на специални гишета за митническа и багажна проверка. В 6:00 часа вече сме в Majan Lounge, където закусваме спокойно, докато Алекс си играе в детския кът и така, докато стане време да се качваме в самолета.

За самия полет – въпреки, че съм много сигурен в детето си, имаше леко безпокойство как ще се държи, защото повечето хора дават доста пари, за да се летят в бизнес клас и да им е спокойно. Естествено, нямаше никакви проблеми, в което се убедиха и другите пътници около нас, след може би първите 40-50 минути от полета. Алекс си гледаше филмчета, хапна си детското меню и си поръча допълнителен хумус от това за възрастните. Трябва да съм честен и да призная, че доста си поигра със седалката, но в един момент умората си каза думата и заспа за близо 3 часа. Ние пък се насладихме на хубавата храна, няколко чаши бира и с нотка тъга по Оман се прибрахме вкъщи.

Заключение

Оман е прекрасен. Ако искате да усетите арабската култура и традиции, да вкусите храната на Залива, да видите прекрасна природа, но не искате тълпи и небостъргачи без край, то Оман е вашата дестинация. Традиционен, автентичен, безопасен и чист.

Какво пропуснахме? Доста неща, но бяхме с ограничено време и малко дете. Със сигурност трябва да посетим Jebel Shams, Салала по време на Кариф и т.н. Може би ще се върнем отново след време, въпреки, че обикновено казваме, че няма да повторим определена дестинация. Но за Оман така казахме и преди 8 години.