Грузия реално никога не е била в полезрението ни, но тъй като искахме да посетим относително близка държава, където да има нещо различно от видяното до момента и да не е много популярна туристическа дестинация, решихме да я разгледаме. След няколко снимки и пътеписа, вече решихме, че Грузия е идеалното място за посещение с едногодишно хлапе – кратък полет от Германия (под 5 часа), малки разстояния до интересните за нас неща вътре в държавата, вкусна храна и грузинско гостоприемство.

Грузия ден 1 – Тбилиси:

И така, денят е 31.08, в Дюселдорф вали дъжд и е 18 градуса, а ние тъкмо сме кацнали в Тбилиси с полет на Eurowings, където в 18:20 ни посреща грузинска жега от 31 градуса. Предварително сме прочели, че подобно на България, на летището в Тбилиси е пълно с досадни таксиджии, с които човек трябва да се пазари доста, за да постигне реална цена. Има и автобуси, които обаче ще ни отнемат доста време в този час, а с дете на 17 месеца просто нямаме излишно такова. Затова пък от няколко места са ни препоръчали грузинската платформа gotrip.ge, от която сме запазили шофьор с ван, който да ни закара до апартамента ни в стария град. Алекс (така се казваше шофьорът) ни чака и бързо ни води до вана си. Шофира бързо, но внимателно и след около 30 минути вече сме в Стария град. И тук започват проблемите, понеже дядо Саша упорито отказва да ползва google maps, за да намери точния адрес и съответно се въртим още 15 минути из Стария град. В крайна сметка се обажда на собственика на апартамента, който го ориентира и малко след 19 часа вече сме в апартамента. Избрали сме го в Стария град, за да може всичко да е на пешеходно разстояние и да имаме магазин Карфур наблизо. 15 минути по-късно вече сме в магазина, където купуваме и неща за вечеря. Тук хората ни се сториха леко груби, но пък бяхме уморени и го отдадохме на грешно възприятие.

Грузия ден 2 – Тбилиси:

Решихме първият ден в Грузия да е по-лежерен и да се концентрираме върху Стария град, затова започнахме от театъра на марионетките „Габриадзе“ с прилежащата му часовникова кула.

Беше рано сутрин и улиците бяха празни, продавачи на картини и сувенири тепърва нареждаха щандовете си от двата края на малката уличка Йоане Шавтели.

Това ни даде възможност да пуснем Алекс да си играе по улицата, да направим снимки на театъра, базиликата Анчисхати и площадчето между тях. Продължихме бавно напред към Катедралата Успение Богородично Сиони, като в един момент видяхме в ляво и Моста на свободата, но до него щяхме да ходим друг ден.

Когато стигнахме до статуята на Тамада, времето вече беше напреднало, а жегата почваше да се усеща и макар да бяхме почти до квартала с баните, решихме да се върнем обратно и да хапнем в ресторант Пасанаури (верига ресторанти за грузинска кухня) на улица Бараташвили. Алекс беше доста уморен, затова хапна по пътя и заспа малко преди да стигнем ресторанта. Ресторант Пасанаури е в много хубава старинна сграда, но места имаше само на втория етаж по едни тесни стълбички. И докато ние се чудим дали да останем и да се качим, двама сервитьори дойдоха и директно попитаха дали да качат количката с Алекс на втория етаж. Там ни намерих приятна маса на сянка и вече бяхме готови да опитваме различни местни специалитети. Естествено нямаше как да липсва хачапури (грузински хляб, който е доста различен в различните региони), като се спряхме на най-туристическия вариант – хачапури аджарули със сирене и сурово яйце отгоре. Не липсваха и различни предястия с орехи, кориандър и т.н.

Тъй като обядът ни се проточи, в един момент Алекс се събуди, но жегите бяха убийствени и решихме да не тормозим него и себе си с обиколки по забележителности, все пак имахме цели 10 дни в Грузия. Затова първо се отправихме към Площада на свободата и най-близкия офис на мобилен оператор, за да си вземем една местна сим карта.

Тъй като все още беше доста топло, а не бяхме пили кафе, отидохме към предварително набелязаното Erti Kava cafe. Предварително издавам – тук щяхме да идваме доста често в следващите няколко дни. Кафето е приятно, леко хипарско, но голямото му предимство е, че една от стаите (или залите) му е отделена за игра за малки деца, като има и столчета за техните родители. Като „оборудване“ не беше нищо особено, но реално имаше книжки, моливи, доста играчки, което беше достатъчно за Алекс. След като постояхме 20 минути, едно от момичетата, които работят там, дойде и ни попита дали всичко е наред и дали се нуждаем от още нещо. В момента, в който я видя, очите на Алекс светнаха. Не спря да я гледа и да и се усмихва и когато тя отидеше зад бара, той тръгваше след нея. Тя пък при всяка възможност идваше да си играе с него, та затова и още няколко пъти идвахме тук. Без да се усетим, денят се беше изтъркулил, затова отново напазарувахме за вечеря от Карфур и се прибрахме в апартамента.

Грузия ден 3 – Мцхета:

Станахме рано, закусихме и зачакахме, понеже днес имахме планове да посетим Мцхета – първата столица на Грузия и актуално религиозната столица на държавата. Няма друго място, с толкова свети места като Мцхета. В уречения час, шофьорът ни от GoTrip ни чакаше и след около 20 минути бяхме на първата си спирка – Джвари. Джвари е мъжки манастир, разположен на скала над реките Мтквари и Арагви.

Тук няма смисъл да носите количка, защото от паркинга се върви около 3-4 минути, след което се открива страхотна панорама към реките и Мцхета. Препоръчвам да започнете дневния си тур от тук, защото по-късно идват туристически групи и става пълно.

След Джвари продължихме към Мцхета, където шофьорът ни остави и се разбрахме да му звъннем, когато решим да се прибираме. До Мцхета имате възможност да стигнете и с маршрутка, но си се стори неудобен вариант с малко дете, особено при положение, че през GoTrip ни струваше общо 21 евро, за да ни вземат от Тбилиси и да ни закарат до Джвари и Мцхета, като в края на деня ни върнат до апартамента ни. В Мцхета свалихме количката и тръгнахме да се разхождаме – от една страна мястото е станало доста туристическо, от друга има наистина красиви улички и храмове, както и много вкусни пекарни. От една такава си взехме обяд, който много ни се услади, заедно с домашния компот, който купихме от един магазин.

Посетихме манастира Самтавро, където Алекс беше основната атракция за група азиатски туристи, а един поп ни привика в една стаичка, за да чете молитва и после доста нагло си просеше пари.

Но и такива неща се случват. Все пак това не развали цялостното усещане от посещението на манастира. Искахме да посетим и църквата Антиохия, но беше затворено, затова се разходихме по уличките на Мцхета и когато отново жегата почна да става непосилна, се обадихме на шофьора, за да ни вземе.

След като ни остави в Тбилиси, решихме да отидем до Моста на свободата, който беше описван от немските туристи като някакво особено страшно място. На място се оказа, че просто има доста младежи (някои направо деца), които предлагат турове по реката с лодка, но като цяло не бяха досадни. Ние отказахме и просто се разходихме по моста в късния следобед.

След това се отправихме към площад Орбелиани, където Алекс да си поиграе на детските площадки, а ние след това да напазаруваме за вечеря.

Грузия ден 4 – Степанцминда:

Днес станахме рано, защото ни очакваше една от най-интересните части от престоя ни в Грузия – пътуването до Степанцминда. Степанцминда е малко градче на 1700 метра надморска височина в подножието на връх Казбег, на границата между Грузия и Русия. Очакваха ни 150 километра по грузинската военна магистрала, минаваща през главния кавказки хребет и свързваща Тбилиси с Владикавказ. Като магистрала е доста пресилено понятие в случая. За да стигнете до там, имате различни варианти – маршрутка, организирана екскурзия, кола под наем или шофьор. Отново се спряхме на шофьор с кола, като този път си избрахме Фолксваген Пасат, за да е по-удобно пътуването. Тъй като знаехме, че пътят ще е много дълъг за Алекс, разгледахме програмите на организираните турове и решихме да спираме на местата, на които и те спират. Освен това съобразихме часовете на пътуването с неговото време за сън и всичко беше наред.

Първата ни спирка беше водохранилището Жинвали и по-скоро едно място, което шофьорът ни предложи и от което се откриваше прекрасна гледка.

Постояхме 10 минути и продължихме към Ананури – красива и добре запазена крепост, от която също се откри хубава гледка към водохранилището.

Както и предполагахме, Алекс започна да се изморява, затова се качихме в колата и продължихме. Следващата ни спирка трябваше да е Панорама Гудаури (или още паметник на Руско-грузинската дружба), но казахме на шофьорът да не спира днес, защото както знаете „спящо бебе не се буди“. Преминахме през прохода Джвари, където на 2379 метра надморска височина, все още имаше заснежени места, дори и в началото на септември. От там започнахме да се спускаме към Степанцминда и на около 20 минути от там, Алекс се събуди. Тъй като беше ранен следобед, решихме, че ще се отбием до гигантските скулптури на Мераб Фиранишвили в Сно.

Скулптурите се намират буквално насред нищото и няма вход за посещение, но има оставена кутия за дарения, в която и ние оставихме дребна сума. Планината вече се усещаше – духаше силен вятър и леко валеше, но Алекс беше облечен добре и се радваше с цялото си сърце на огромните скулптури. След около 15 минути, вече понамръзнали, се върнахме до колата и продължихме към Степанцминда. Или пък не съвсем. Всъщност избрахме да не нощуваме в Степанцминда, а в Гергети – малко селце, точно под върха с църквата, която се вижда на всички грузински картички. Това имаше две предимства и един недостатък – беше по-евтино и бяхме буквално на планинските пътеки, които водят до върха. Недостатък беше, че нямаше много заведения за вечеря, но ние така или иначе планирахме да вечеряме в къщата, в която бяхме отседнали. А тя толкова напомняше за България и Родопите. След като се настанихме, решихме да се разходим из селото и да купим прясно мляко, защото Алекс искаше да пие мляко. Намерихме един от двата малки магазина в селото и с целия си идиотизъм тръгнахме да опитваме да се разбираме на английски с жената, тя пък ни говори на грузински и комуникацията не се получаваше. В този момент обаче на Алекс очевидно му писна и почна да мрънка „Мляко, мляко“. Аз му обясних, че бабата ще ни даде мляко, а тя като ни чу и изстреля: „Да, да, бабушка дает молоко. А откуда?“. Жената се зарадва, че все пак ще се разберем, взе Алекс на ръце и ни попита колко мляко искаме. Казахме, че искаме един литър, тя влезе отзад, говори нещо по телефона и се върна и ни каза: „След 30 минути ще дойдат, елате тогава и ще има мляко“. Ние се позачудихме кой ще идва да доставя мляко след 30 минути, но излезнахме и решихме да се разходим из селото отново. Открихме чудно кафене насред една поляна, като собствениците пратиха дъщеря си (на около 7) да ни каже какво предлагат – направиха ни два чая и мляко за Алекс и седнахме да ги пием на поляната.

В този момент се чу познатият ми от България звук на звънци, а по улицата започнаха да се идват крави откъм планината. Почнах да се смея с целия си глас, а когато Меги ме попита защо и обясних, че това всъщност е доставчикът, който сме чакали. Все пак изпихме чая на спокойствие, въпреки, че отново ръмеше и се върнахме до магазина. А там бабата вече ни чакаше с бутилка мляко и разни сладки за Алекс (които аз изядох). Прибрахме се в къщата, поискахме тенджера от собствениците и сварихме млякото и приготвихме вечеря за тримата – основно салата и разни предястия, които си донесохме от Тбилиси. Време беше да лягаме да спим, защото щяхме да станем рано на другия ден.

Грузия ден 5 – Степанцминда:

Станахме рано, закусихме и бързахме да излезем, защото прогнозата за времето даваше дъжд около 10:30 часа, та планът ни беше да се качим до върха и да се върнем преди да ни е заваляло. До църквата Света Троица се стига по два начина – с такси от градчето или пеша по няколко различни пътеки. Предварително попитах в няколко български групи и всички ми казваха, че няма никакъв шанс да се качим с малко дете пеша, но всъщност никой от тези хора не се беше качвал пеша. Такситата искат луди пари, за да ви качат горе, освен това дават ограничено време до църквата. Поразрових се в немските форуми и намерих няколко човека, които са се качвали с деца под 2 години, като всички ми потвърдиха, че няма проблеми, стига да вземем правилния път. Когато тръгнете от Гергети, планинските пътечки се разделят на няколко пъти и е много важно всеки път да тръгвате по лявата пътека и да следвате реката. Тогава всъщност е една приятна разходка в планината и дори нашето тъкмо проходило дете нямаше проблеми.

Е на моменти трябваше да го нося, понеже се умори, но реално е лек планински поход и ако може да се качите сами до 6-тия етаж, без да ползвате асансьор, би трябвало и този поход да не е проблем. А гледките по пътя определено си заслужават.

По пътя срещнахме и коне с малките им, те дойдоха при нас за лакомства, каквито обаче нямахме. Затова пък получиха любовта и възхищението на Алекс.

Стигайки върха, нещата се объркаха, типично за планината времето изведнъж се промени – задуха студен вятър и заваля, което го направи неподходящо за дълъг престой с малко дете. На детето си му беше смешно и забавно, особено когато трябваше да слага дъждобрана с качулката.

Та се наложи да прибегнем все пак до резервния план и да се върнем с такси до Гергети, където в 11 вече ни чакаше шофьорът ни. На връщане все пак спряхме на монумента на Руско-грузинската дружба, където Алекс, очевидно много уморен от сутрешния преход, заспа в ръцете на Меги.

За наша радост проспа целия път до Тбилиси и се събуди точно, когато беше време да посетим любимото му кафе.

Грузия ден 6 – Тбилиси:

С оглед на това, че предишните 2 дни бяха доста натоварени – с много пътуване, походи и т.н. решихме да го даваме по-лежерно и да продължим там, където спряхме последния път в Тбилиси – квартала с баните. Станахме относително късно за нашите стандарти – около 7:30, закусихме и излезнахме. Все пак по улиците все още нямаше много хора, беше относително прохладно и след кратка разходка вече бяхме в Абанотубани – известния квартал със серни бани.

Тук имате възможност да посетите обществена баня, а в някои от по-луксозните може да си наемете своя баня. Ние се колебахме известно време, но предвид хубавото време, решихме да не се възползваме от тази възможност и се отдадохме на разходки, снимки и наблюдаване на местни рибари. Кварталът е много красив, като най-много ни впечатли сградата на Чрели Абано с персийския си стил.

Прекарахме тук почти цялата сутрин и когато Алекс му се приспа, го нахранихме и сложихме да спи в количката, а ние отново отидохме да обядваме в ресторант Пасанаури.

Следобеда прекарахме в Рике парк, като Алекс си намери приятелчета за игра и дори лекият следобеден дъжд не ни притесни.

Грузия ден 7 – Армения:

Преди да заминем за Грузия, бяхме видяли, че има организирани еднодневни турове до Армения, при които се посещават няколко много красиви манастира. Тези турове бяха на добри цени, имаха обаче един голям недостатък – тъй като имаха включен обяд, те имаха относително строга програма, която щеше да е трудно да напаснем на режима на Алекс или по-скоро да напаснем режима на Алекс на програмата. Затова погледнахме какво се посещава и решихме да организираме сами тура си. Мислехме да наемем кола под наем, но в един момент прочетохме на разни места, че автомобилът трябва да има разни разрешителни за влизане в Армения и т.н. Тъй като процедурата не ни стана много ясна, решихме отново да заложим на gotrip, като избрахме същия шофьор с Пасата, който ни закара до Степанцминда. Бяхме много доволни от стила му на шофиране, макар често да беше сърдит на целия свят и да мърмореше, че не може да намери адреса в селото.

Следващият ни проблем беше, че до първата ни спирка в Армения имахме около 2 часа път, като този път не можеше да съобразим пътуването с часовете за спане на Алекс, защото щеше да е дълъг ден и беше хубаво да тръгнем относително рано и да изпреварим туристическите групи. Затова и в 8:00 вече бяхме в колата и пътувахме към Армения. Около 9:30 вече бяхме на граничния пункт Садахло-Баграташен, където трябваше да минем две проверки заедно с разни местни лелки с всякакви дисаги. Опашката в този ранен час не беше дълга, но беше неприятно да чакаме с малко дете. Грузинците все едно чуха мислите ми и веднага ни прекараха най-отпред на опашката, където граничният служител доста наподобяваше българските и гледаше доста невярващо на славянските имена върху немските ни паспорти (решихме да пътуваме с немски паспорти, понеже Алекс все още нямаше български). След около 1 минута обаче процедурата свърши и ни пусна да минем в Армения. От арменска страна отношението беше абсолютен контраст, може би защото случихме на млада жена, която очевидно имаше две цели в този ден – да попита дали някога сме били в Азербайджан и да закача Алекс, който и отвърна с най-голямата си усмивка. Тук бяхме още по-бързи и малко по-късно вече бяхме отново в колата (не и преди да проверят седалката на Алекс за съмнителни неща).

След още 30 минути стигнахме и до първата си спирка – манастира Ахтала.

Тук бяхме сами и не срещнахме други хора, освен двама възрастни арменци, които работеха в манастира (почистваха и т.н.). Те ни поканиха на чай, разпитваха ни за Алекс, за живота в България. След това се разходихме още малко из градините на манастира. Дори само заради този манастир си заслужаваше да се дойде до Армения и прекарахме около час тук.

След Ахтала се отправихме към манастирския комплекс Хагпат, където бяхме около 20 минути по-късно. Комплексът е доста по-голям, с красиви гледки, запазени сгради и определено си струва да му се отдели повече време.

Все още нямаше почти никакви туристи (те общо взето май вървяха с около 30-60 минути след нас по същия маршрут) и беше много спокойно. Единственият недостатък беше, че температурати се покачваха, а сянка и прохлада даваха само сградите. Навън нямаше къде да се скрие човек и въпреки страхотните панорамни гледки, след около час престой и кратък обяд на паркинга поехме към последната ни спирка – Алаверди и манастира Санахин. Тук имаше ремонт на улиците и шофьорът определено не беше доволен, че трябва да кара по разни черни пътища.

Манастирът беше отново празен, спокоен и с много дървета, даващи сянка в жегите. Прекарахме около 20-30 минути тук, защото Алекс почваше да се уморява. Купихме няколко сувенира на много ниски цени от бабите пред манастира и похарчихме последните си арменски пари за топъл вкусен хляб и една торба различни арменски бонбони.

Тръгнахме по пътя към Тбилиси, като Алекс заспа почти веднага в колата. Граничният пункт не беше проблем, понеже арменската гранична служителка от сутринта веднага ни видя и ни прекара да минем пред цялата опашка (вече доста по-дълга), въпреки протестите на няколко жени, за да отидем при нея на гишето. От грузинска страна също всичко мина бързо и след общо 2 часа и половина път бяхме до апартамента си в Тбилиси, като Алекс тъкмо се събуждаше. Решихме да отидем до неговото кафе, за да убием с един куршум два заека – хем той да поиграе с любимата си какичка, хем ние да пием от хубавото им кафе.

Грузия ден 7 – Тбилиси:

Днес станахме рано, понеже макар да имахме ден, предвиден само за Тбилиси, то програмата беше сериозна и беше хубаво да хванем повече от хладната част на деня.

Започнахме от монумента Хрониките на Грузия. Тук решихме да пътуваме с Uber, което само по себе си е добро решение, но шофьорът беше неарилизиран автомобилен състезател – потегляше и спираше много рязко, което накара цялата закуска на Алекс да разгледа задната седалка на колата му. Естествено беше бесен и ни се разкрещя, но няколко пъти го помолихме да кара по-бавно. За сметка на това, монументът е наистина прекрасно място, особено интересно за малки деца, които да бягат и се крият зад колоните.

Въпреки всичко трябваше да продължаваме и отново с Uber потеглихме към катедралата „Света Троица“ в Тбилиси. Катедралата и пространството около нея са наистина впечатляващи и за мен не трябва да отсъстват при посещение на Тбилиси.

След това се отправихме към Ботаническата градина, където доста неща бяха в ремонт, но все пак видяхме мини гора от бамбук (загрявка за Япония), както и отидохме до водопада.

Цялата ботаническа градина е подходяща за количка, както и пътя до нея. По пътя надолу Алекс заспа, затова се прибрахме до апартамента за да обядваме и пием кафе в жегите.

Следобяд направихме кратка разходка до момумента „Майката на Грузия“, като до там се стига с лифт, като на гишето се купуват карти и се зареждат с определна сума – определено системата беше леко странна. Взехме си карти, наредихме се на опашка, а Алекс започна да се закача с няколко момичета от Мароко и искаше да ходи с тях, а не с нас. После се оказа, че техният апартамент е на същата улица като нашата. Точно когато се качихме до монумента и го разглеждахме, за първи път от няколко дни, небето се отвори и се изсипа страшен порой. Дори за нашите, свикнали на дъжд души, това беше прекалено. Бързо хванахме лифта за надолу, като долу до касите си взехме по едно много хубаво кафе. Отправихме се към площад Орбелиани, където Алекс поигра на площадките, а ние отново напазарувахме.

Грузия ден 8 – Давид Гареджи:

Отново ни чакаше ден с не малко път, отново поехме рано на път. След около 2 часа път достигнахме манастирския комплекс Давид Гареджи на границата с Азербайджан. Много хубаво място, като лекият дъжд не успя да развали настроението ни. За съжаление посетихме само главния манастир Лавра, тъй като за да посетим малките скални манастири по-нагоре, трябваше да се справим с две препятствия – първо нагоре ставаше доста стръмно и с валящия дъжд щеше да е доста хлъзгаво и опасно с малко дете. Второ няколко седмици преди това отново е имало сблъсъци на грузинско-азербайджанската граница и ни предупредиха, че азербайджанските граничари най-вероятно няма да ни пуснат (в момента е спорно, дали горните скални манастири са грузинска или азербайджанска територия, но така или иначе достъпът е ограничен) и вероятно ще е рисково да ходим там.

Затова след около час и половина в манастирския комплекс, се отправихме към близкото село Удабно, където хапнахме в едно готино заведение – Oasis Club, където Алекс си игра с играчките на децата на собствениците, гони котките и кокошките и изхаби доста сили, което го накара да заспи буквално секунди след като потеглихме с колата.

Грузия ден 9 – Тбилиси:

Последният ни ден в Тбилиси беше общо взето без план. Затова решихме да обиколим из уличките на стария град (които до момента пропускахме), където намерихме няколко много красиви старинни сгради. След като Алекс взе обедната си дрямка, се отправихме към Мтацминда, което е малък връх над Тбилиси, на който е изграден увеселитен парк. Гледките от върха си заслужаваха, но самият парк не беше нещо особено. С Алекс влезнахме в нещо като мини зоопарк, където животните бяха наблъскани на територия не по-голяма от тристаен апартамент – абсолютно разочарование. Бързо решихме, че няма смисъл да стоим повече тук, като определено за решението спомогнаха и гръмотевиците, които започнаха. Затова си хванахме лифта за обратно и отидохме за последен път в Erti Kava Cafe.

Грузия определено ни изненада много приятно. Подходяща за посещение с малко дете, вкусна храна, развита инфраструктура и възможности за интересни дневни излети от Тбилиси.