След като обиколихме Сайгон и делтата на Мекон, се отправихме към централен Виетнам. Като целите ни бяха Хюе, проходът Хай Ван и Хой Ан.

Предварително си осигурихме трансфер от летището, както и няколко тура с Cafe Stop and Go. Изключително ги препоръчвам, бяха точни и на прилични цени, но внимавайте, понеже както всички реномирани агенции във Виетнам и тази си има копия.

Хюе

Кацнахме, като шофьорът ни ни чакаше в уречения час на летището в Хюе и ни закара директно в хотела. Решихме да излезем веднага на вечеря и отидохме в едно ресторантче, което бяхме намерили преди това. Изключително симпатично с много готини домакини – Family Restaurant. По пътя се минава по едни тъмни улички, където ни предлагаха наркотици, ама ние бяхме подготвени. Схемата е следната – предлагат ви наркотици и после ви изнудват заедно с полицията за подкуп, понеже във Виетнам има смъртно наказание за притежание на наркотици.

Седнахме в ресторант и си поръчахме – Меги фо бо, пък аз бун бо хюе, за да опитам местните специалитети.

Обаче те ни ги направиха като за европейци, т.е. изобщо не беше люто и затова си поискаха пресни люти чушки. Леличката нещо май се ядоса, че европейци искат люто и ни донесе цяла купичка с различни видове чушлета. Ние, за да не се излагаме пред местните, взехме по една зелена (че да не е много люта) чушка и докато жената успее да каже „Но, но, но“ , вече ги бяхме хапнали. И както се казва: „Малииии“. Оказа се, че зелените са по-люти от червените и май се реже по-малко и се слага в яденето. Нас всичко ни гори, реве ни се, ама като Бай Ганьо във Виена си викаме наум „Булгар, булгар“ и се усмихваме чаровно. Леличката извика готвача, другата сервитьорка и викача на заведението и три пъти сочи последователно в купичката с чушките и после към нас, обяснява нещо и се хваща за главата.

Абе оцеляхме – дали беше вкусно яденето, не мога да кажа. Дори и на следващия ден на закуска не усещах нищо в устата си. Ама съм им дал добра оценка в трип-а. Прибрахме се в хотела и се подготвихме за следващия ден, в който щяхме да имаме тур с моторчета из града и околностите.

На следващата сутрин закусихме и вече ни чакаха нашите „пилоти“. Единият беше около 70-годишен, 160 см висок и едва ходеше, а другият май нямаше и 16, със същия ръст, но поне без проблеми с подвижността. Само и без много опит в карането на мотор, както по-късно установихме. Моторите – типичните за региона скутерчета, които се промъкват навсякъде (дори и да не ти се иска).

Бяхме спазарили целодневен (почти) тур с моторчета, който включваше следните забележителности: Countryside and Thanh Toan Wooden Bridge, Tu Hieu Pagoda, Vong Canh Hill, Tu Duc Tomb, Royal Arena, Thien Mu Pagoda и цитаделата в Хюе.

Така, дядото очевидно беше доста по-опитния екскурзовод и естествено веднага се присламчи да вози Меги. Беше бивш професор и изключително интелигентен човек, който ни разказа много за всяко едно от местата, които посещавахме. Аз ще пропусна разказите за местата, тъй като може да ги намерите в интернет, а още по-добре да ви ги разкажат на място.

Вместо това ще кача тук няколко снимки от различните забележителности, за да придобиете представа кое как изглежда.

Още в началото, след като разбра, че сме от България и ни измисли и прякори за деня, като аз бях съответно Стоичков-Димитров, а Меги получи хиляда комплимента (очевидно им изпълняваше идеала за красота във Виетнам) и стана София Лорен Иванова. Изключително забавен екскурзовод беше човекът, в същото време умело преплиташе анекдотите с исторически факти, свързани със забележителностите. И хвърчеше, много хвърчеше и то по едни тесни пътечки. В опита си да го стигне, моят „пилот“ почти ни вкара под гумите на един камион ГАЗ, ама минало-заминало.

След целия този прекрасен тур, нашите хора ни оставиха пред Цитаделата в Хю в ранния следобед, където, типично за нас, загубихме 2-3 часа в разходки и снимки.

След цялото това пътешествие, аз реших да опитам една местна вкусотия, като Меги естествено беше твърдо против да сядам да ям там, където си бях избрал. Това щеше да се случва още доста често в Югоизточна Азия. Става дума за „че“, което е комбинация от различни сладки неща, събрани в една чаша и си ги хапваш сладко-сладко. Точно какво има в чашата, не мога да кажа, понеже те бъркаха в едни големи тенджери и слагат от тях. Две-три неща разпознах де – ферментирал боб, някакво желе, после някакви ферментирали кълнове. Супер апетитно, нали. Но реално беше много вкусно. Меги ми се накара за пореден път и каза, че ако ми стане зле, няма да ме носи тя до нас после. Ама знаеше, че няма как да ме спре при вида на комбинацията от огромно количество тенджери с шарени неща в тях и пластмасови столчета от българска детска градина, сложени по средата на булевард, по който хвърчат моторчета. И така и стана. Поръчах си нещо и ми взеха 25 000 донги (около 1 евро). Тъй като и аз не бях сигурен дали да го ям това нещо, реших да се допитам до по-компетентни от мен. На тротоара седяха две местни момчета и хапваха от същото и затова ги попитах дали е вкусно. Ама те понеже не говореха английски, се наложи да ги питам на български.

„Бива ли?“ и вдигнах палец. Те съответно ми казаха нещо на виетнамски и те вдигнаха палец. Успокоих се, че е безопасно и си го хапнах. И не съжалявам, беше много вкусно.

След тази вкусотия минахме и през един голям супермаркет, където купихме бисквите с рибен пълнеж. Изключително гадни бяха, та затова взех няколко пакета, да има за всички роднини и приятели.

Проходът Хай Ван

За проходът Хай Ван бяхме избрали същата фирма, но този път с кола. Просто нямаше как да се пренесем с раниците на моторчета. Пък и тура си беше няколко часа и нямаше да е удобно. По принцип имате възможност да стигнете от Хюе до Хой Ан за много кратко време като ползвате тунела, но проходът е толкова живописен, че си заслужава да се отделят 5-6 часа за преминаването му.

Нашият тур беше следният Lap An Lagoon , Lang Co beach , Hai Van Pass , Tho Quang Fishing Port и мраморните планини с пещерите им. Като цяло аз ще ви покажа снимки от местата, но те са обвързани и с доста история, тъй като централен Виетнам играе важна роля във Виетнамската война. При цялата атрактивност на туровете с моторчетата, понякога човек има нужда и да се повози в удобна, климатизирана кола. И се радвам, че избрахме този вариант. Наслаждавахме се на гледките, като на най-високата точка на прохода спряхме и шофьорът ни ни заведе на изключителна гледка, до която обаче се добрахме след много ходене из разни храсталаци, където най-учудващо се разхождаха кокошки и други домашни животни. Продължихме напред и видяхме страшно много красоти, както може да се убедите от следващите снимки.

И изгладнели, в ранния следобед стигнахме до мраморните планини. Решихме, че първо ще обядваме и после ще обиколим. Шофьорът беше решил да изкара някой донг отгоре и почна да ни води към един намазан ресторант, ние съответно му казахме, че не сме гладни още и направо после ще се срещнем до колата. Ама умирах от глад, та тръгнахме да разгледаме ресторантите. Всички до един бяха много скъпи и много туристически, както и с много лоши оценки в интернет. Цена от 130 000 донги (5 евро) за фо и 80 000 за бан ми просто не е нормална, въпреки че за Европа не е фрапираща.

И както се разхождахме, видяхме в една полуразрушена сграда някаква жена да готви нещо в една голяма тенджера фо и няколко човека да похапват вкусно. Всички бяха само местни, но бяха изключително усмихнати, когато отидохме до тях. Жената показа, че има и други тенджери и аз просто и посочих едната и показах да ми даде една порция. Тя ми сипа и аз и дадох 50 000 донга, ама изобщо не знаех колко струва. Бях супер изненадан, когато ми върна 30 000 и разбрах, че вкусната супа струва само 20 000 (около 1 евро). Меги каза, че не е по нейния вкус (като цяло не харесва фо, което не е от южен Виетнам).

С нови сили обиколихме из пещерите, като тук два важни съвета – първо, много е кално, затова не ходете с дълги и светли панталони като Меги. Второ, ако искате да си купите нещо мраморно, направете го от леличките в пещерите, поне три пъти по-евтино е отколкото долу до ресторантите. След целия прекрасен тур привечер шофьорът ни закара до хотела ни в Хой Ан.

Хой Ан

Пристигнахме в хотелчето ни в Хой Ан – Vinci Villa. Малко, семейно хотелче. Изключително чисто и на добра централна позиция. От там пък ни дадоха ваучери за студио за масаж и схванати от пътя директно отидохме да ни понаместят кокалите. Бяха изключително добри, та затова на следващия ден отидох да ми направят пак същото наместване на кокалите. Масажистката ме помнеше от предишния ден и каза, че не може два поредни дни такъв масаж и ми предложи един с горещи камъни. Аз не я послушах естествено и си настоях за наместването на кокали, което доведе до една година проблеми с гърба, ама сам съм си виновен.

Faifoo Tailor

След прекрасния масаж решихме да извъртим едно кръгче по шивашките ателиета. Освен всичко друго, Хой Ан е известен с шивачите си и наистина много добри на супер цени, но има и още повече не толкова добри прекупвачи на нормални за Европа цени. Ние изобщо не си губихме времето да разпитваме във всяко ателие, понеже предварително си бяхме избрали Faifoo. Това е малко ателие, в което работят две сестри и помощничките им. И двете са изключително мили и вършат невероятна работа. Тъй като имахме само 2 цели дни в Хой Ан, искахме да ни вземат мерките и да ни направят бързо нещата. Казаха ни, че на следващия ден ще се готови и така и стана. Задължително се пазарете, това си е част от културата. Все пак не прекалявайте, понеже качеството е наистина високо. Какво си взехме? Костюм от студена вълна от три части и риза от коприна/памук за мен, както и две рокли (дълга и къса) и ao dai за Меги. Всичко естествено по наши размери и за общо доста под 150 долара. Без да разберем, ao dai-a се оказа подобен на тези, с които ходят дамите от Vietnam Airlines, та това в последствие ни донесе няколко безплатни ъпгрейда (е с питане де).

Още една подробност – в магазините се събувате, както и в масажното студио. Меги дотолкова беше свикнала, че тръгна да се събува и в един хранителен магазин и продавачките умряха от смях, понеже там очевидно беше за туристи и никой не се събуваше. Но е доста неуважително да се влезе с обувките в къща, магазин, салон и т.н. А знаето на този факт ще ви донесе много бонус точки.

След като ни взеха мерките и се разбрахме за материали, цветове и цени, се запътихме към едно ресторантче, което бях открил в интернет. С много смесени чувства сме от него. Концепцията е много интересна – избирате си сами месо, скари или зеленчуци и си ги печете на малки грилчета на масата. Всичко е супер свежо и изпечено точно колкото желаете. Негативната част беше, че на всички чужденци се опитаха да приложат номера на китайката (в случая на виетнамката). T.e. казват ви, че сте дали по-малко пари и не ви връщат ресто, понеже примерно банкнотите от 50 000 донга и от 200 000 донга са с подобен цвят. За нас това е достатъчна причина да не им пишем тук името и да не ги препоръчваме.

На връщане минахме и през местния пазар, който е изключително колоритен със сладоледа от дуриан, печените скорпиони и т.н.

Ден втори в Хой Ан беше определен за тур по околните села и паланки. Затова взехме колелата, които ни дадоха от хотела (безплатно) и запалихме в посока морето, като крайната ни точка трябваше да е Vegetable Village някъде из Tra Que.

Но тъй като имаше толкова интересни неща по пътя, изобщо не стигнахме до там. За сметка на това видяхме местни хора да си орат с огромен бивол, стигнахме и до прословутите лодки, където местно момиче водеше група и искаше да ни вземе с нея на лодките за 200 000 донга.

Ние не се съгласихме и походихме малко, където възрастна жена стоеше до същите такива лодки. Попитахме я дали ще ни разходи и колко пари (не ме питайте как се разбирахме, понеже виетнамски не знаем) и в крайна сметка си написахме една цифра от 150 000 донги за разходка с лодката и. Та беше забавно – тя ни направи разни фигурки, освен това ловихме раци. Меги толкова раци налови, че вече мислех да и казвам, че не трябва да плащаме за лодката, понеже наловихме една кофа раци. Ама си платихме де.

След като цял ден обикаляхме, в края на деня си пуснахме по душ, отидохме на масаж (и после година проблеми с гърба) и да премерим дрехите, които вече бяха готови. Костюмът ми заспа, Меги малко не беше доволна от едната рокля и я смени с една от манекена, но пък ао дай-а и заспа. Изключително елегантна дреха.

Не можехме да не минем отново през нощния пазар, понеже е наистина изключително колоритен. Вечеряхме и в най-евтиния ресторант в Хой Ан, в който бирата е 3000 донга (около 20 стотинки) и е ужасна, за сметка на храната, която беше три пъти по-ужасна. Ама си беше атракция и беше пълен.

Последния цял ден беше отделен за може би най-голямата атракция – старият град на Хой Ан. Започнахме от пазара, където от опит знаехме, че сутрин е най-подходящото време за посещение, тъй като няма много туристи и цените са по-приемливи. Тук заредихме още гадни бисквити, нещо като халва от лотусови семена и всякакви други щуротии. Обиколихме няколко китайски храма, хапнахме вкусно бан ми и отделихме време за японския мост. В най-големите жеги просто обиколихме стария град, защото нямаше никой и беше идеално за снимки. В края на деня лежерно се отдадохме на разходка по реката. Естествено отново се пазарете и гледайте да не ви хванат другите лодкари, че сте се качили на по-ниска цена, понеже ще стане скандал.

Централен Виетнам има изключително силен характер, много характерна кухня във всеки регион и определено ни грабна, но беше време да се разделим и да потеглим към Ханой, където ни очакваха още много невероятни моменти.

Малко съвети и линкове:

Vinci Villa Hoi An – много приятно хотелче, което си заслужава 30-те евро за нощувка със закуска

Faifoo Tailors – определено оставете място в багажа за прекрасните неща, които приготвят тези две сестри.

Малко от местната кухня:

Bahn mi – има си особености в приготвянето в Хой Ан

Bun Bo Hue – местна супа, която е доста по-тежка от pho

Cao Lau – вкусотия с удон нудъли и пържено свинско. Други специалитети са Banh Bao Vac, Com Ga и Banh Xeo.

А ето и видеото от Виетнам, където може да видите и централен Виетнам (от 1:15 до 3:40)