Сафари в Кения – нашите първи стъпки

Кения, сафари, лъвове, леопарди.

Реално никога не си бях представял, че ще отида на сафари. От филмите ми беше останало в главата, че е нещо за свръх богати. Обаче толкова се запалих по снимките на дивите животни на Илиян Шопов, че в началото на 2018 година започнах да ровя и да разглеждам как се организира и колко излиза едно такова чудо. След голямо ровене и питане, установих, че като за начинаещи сафаристи (ама каква дума, а?) май е най-добре да е в Танзания или Кения. Тъй като предишната година бяхме в Танзания, а освен това ценовото ниво в Танзания беше по-високо от в Кения, реших, че Кения е нашата дестинация. Обаче! Винаги има едно обаче. Обаче изобщо не го бях споделил с Меги. Затова един ден просто реших да й кажа:
„Искаш ли да отидем на сафари в Африка?“
След няколкото премеждия с диви животни в Мексико и Мароко, тя като цяло е доста по-предпазлива и рядко е очарована от срещи с диви животни. Последва светкавичен отговор:
– При лъвовете?
Усещах накъде отива работата, та затова и казах:
–  Те са далече, даже бинокъл ще си вземем, за да ги виждаме.
Видях първо успокоението в погледа, при което в следващия момент ме посочи застрашително с пръст и изстреля:
– Мисли му, ако ме ухапе лъв с бяс или има буболечки!  И да има баня!

Реших да не насилвам късмета си и да обяснявам, че ако ни нападне лъв, едва ли ще има значение дали има бяс или не.
Аз като мъж, приех липсата на „Не“ като „Да“ и се заех с организацията. Преминаха ми всякакви идеи, като да спим на палатки сред парка, които шофьорът да ни разпъва всеки ден. После осъзнах, че това ще е последното нещо, което ще си помисля и че когато Меги разбере за плана, ще предпочитам да ме изядат лъвовете. С бяс или без бяс. В крайна сметка реших, че ще направим организирано частно сафари в палатки, които са с вътрешна баня и тоалетна, подобни на тези, в които нощувахме в пустинята в Мароко.

Терминал Турс

След доста ровене в Интернет, се спрях на фирмата Терминал Турс, поради простата причина, че предлагаха добри цени, а в същото време имах позитивни мнения от хора, които бяха пътували с тях. Набързо им писах един имейл, в който им казах какво искаме и след няколко часа Нелсон (собственикът) ми прати оферта за 8 дневно частно сафари в Масай Мара, Накуру и Амбосели на цена от 1390 долара на човек (цени от 2018 година), като в това бяха включени всички разходи – т.е. джипът, шофьорът, гориво, нощувки, храна, вода по време на сафарито, при нужда транспорт с Flying Doctors, както и таксите в националните паркове (само таксата в Масай Мара е примерно 80 долара на човек на ден). Комуникирахме си само по имейл, писахме си няколко пъти, за да уточним хотелите и лагерите, в които искаме да сме и Нелсон ми каза, че иска само по 30 долара депозит на човек и всичко е организирано. Честно казано, в началото това ме стресна малко, тъй като вече имахме лош опит с уговорки в Африка (от пътуването ни до Танзания), затова в следващите месеци писах още няколко пъти на Нелсън, за да съм сигурен, че уговорката остава. Човекът сигурно си е мислел, че съм луд. За да не се чудите – в последствие всичко беше както се споразумяхме.

Полети

Следващата стъпка беше да намерим подходящите полети, тъй като бяхме доста вързани с датите. Имахме възможност да отидем само в края на октомври-началото на ноември, което означаваше, че щяхме да изпуснем голямата миграция, но човек не може да получи всичко в живота. След още малко ровене, се оказа, че полетите на Луфтханза от Дюселдорф до Найроби са точно на датите, на които можем, а освен това ни устройват и като цена. Запазихме ги, като продължавахме да се надяваме, че Нелсън и Терминал Турс няма да ни оставят да си изгнием в Найроби (нямаше как да знаем, че Найроби е доста модерен град и трудно ще изгнием, ако не сме в Кибера). Полетът на отиване се изпълняваше от Swiss International Air, а ние решихме да зарадваме кабинния екипаж с кутия бонбони Милка – все пак в следващите 7-8 часа щяхме да сме един екип с тях. Полетът мина перфектно  с вкусна храна, широки (като за Economy) седалки, достатъчно нови филми и страхотен екипаж. Но каква беше изненадата ни, когато малко преди кацане една от стюардесите дойде при нас и ни даде страшно много шоколадчета на марка Фрей, плюшен самолет Swiss, както и картичка, подписана лично от целия екипаж. Благодарим Ви Swiss, страхотни бяхте!

Подаръците от Swiss

Полезно

След като в Танзания подходихме малко безотговорно и тръгнахме без лекарства против малария, че даже и почти без репеленти (борихме комарите с голи ръце), решихме за Кения да се подготвим подобаващо. Решихме вместо да четем по форуми и незнайни фейсбук групи(не че не го направихме де), да се консултираме със специалист и по-точно с тези от центъра по тропически болести в университетската клиника в Дюселдорф. Като цяло ни посъветваха да си вземем Маларон (или генерик atovaquon/proguanil) като стендбай медикамент, т.е. пием го само ако се появят симптоми на маларията. За сметка на това, тогава се пият по три на ден. Обяснихме на лекаря, че сме малко по-страхливи, а и не сме точно типа туристи, които ги вземат от хотела и ги водят в националния парк, та ни изписа маларон за всеки ден. Маларона го понесохме доста добре, само последните дни малко ни хвана разстройството, ама то не е сигурно дали маларонът беше виновен. Други проблеми като главоболие, безсъние и т.н. нямахме.
Решихме обаче, че ще е по-добре изобщо да не се стига до ухапвания и затова прибегнахме до още няколко мерки:

Дрехите: Накупихме си дълги панталони и ризи в неутрални цветове, от леки материи (основно от лен). Нямахме никакви проблеми с жегата, понеже ленът държи доста прохладно. Освен това имайте предвид, че сутрин, а и на по-високи места, си е доста хладно в Кения.

Част от сафари дрехите ни

NoBite за дрехи:  Решихме, освен всичко друго, да импрегнираме вече купените парцалки с  препарат против комари за дрехи. Спряхме се на NoBite, като обаче има и други алтернативи. Общото е, че съдържат перметрин, който е инсектицид, т.е. ако не отивате в регион, в който има малария (или нещо подобно), не е препоръчително да го ползвате. Пример: не е нужен за Слънчака.

Репеленти: Преди да заминем, прочетох страшно много за репелентите. Във форумите всеки предлага любимата си марка, някои се опитваха да ни убедят, че репеленти от Европа изобщо не плашели африканските насекоми и т.н. За нас си, повтарям – за нас, истината беше, че всеки репелент с високо съдържание на ДЕЕТ или Икаридин определено плаши комарите в Африка. То разумен аргумент за обратното (т.е. че европейските марки не плашат африкански комари) няма, понеже комарите се плашат от активното вещество, а не от името на препарата. Ние си взехме два препарата – малко Нобите с 50% ДЕЕТ, който си караше по 7-8 часа без опресняване. За комари не знам, ама мухите се виждаше как бягат от него и след 7 часа. Тъй като е скъп, си допълнихме запасите с най-обикновен Mosquito Free Tropical от ДМ, който поне в Германия е с 25% Икаридин. Нищо не се доближи. За общо 9 дни в Кения ни ухапаха 2 комара, а не е като да нямаше. И то сигурно ни ухапаха на места, които сме пропуснали да напръскаме.

Други чудесии

След като запазихме полети, сафари, хотел в Найроби и се погрижихме за медицинското си обслужване, пристъпихме към набавянето на други полезни нещица:
Раници – Понеже ни предупредиха, че може да е сложно с багажа в джипа и е по-добре да сме с меки чанти, решихме да си вземем раници, без да даваме луди пари за тях. Изискванията бяха: да се отварят отпред (т.е. като сакче), да са поне 60 литра и да са леки. Спряхме се на TREK 500(има мъжка и женска версия, като женската е по-широка на бюста) от Декатлон и сме страшно доволни от избора си. Реално нямаше да е проблем и да сме си с куфарите, понеже бяхме само двамата в джипа, но пък раниците се оказаха страшно удобно нещо и ще ги използваме и в бъдеще.

Фенерче: Вечер из лагерите си е тъмно и е хубаво да имате фенерче. Във всеки един от лагерите имаше фенерче в стаята, обаче бяха толкова зле, че можех най-много да си осветя големия пръст на крака с тях. Взехме си едно LED фенерче за 10 евро от амазон, което се оказа някаква китайска пушка и като светнахме в Масай Мара, сигурно ни виждаха в Найроби.

Будилник: Реално не си носехме будилник, понеже имаме телефони, но много скоро разбрахме, че будилникът е безценен по време на пътуване.

Подаръци: от Танзания знаехме, че много неща липсват на хората и те се радват на много неща. Та решихме да се лишим от доста личен багаж, като за сметка на това вземем тетрадки, химикалки, футболни топки и т.н. В никакъв случай сладки неща и то не защото няма да им се радват. Радват се и то как. На много места обаче не могат да си позволят добра устна хигиена (поради липса на четки и пасти за зъби) и съответно с лакомствата зъбите им се увреждат страшно много. Аз и в статиите за Занзибар съм го писал, ама пак да го кажа: Не им носете бонбони, близалки и т.н!

Пари: Въпреки, че доста от нещата бяха платени предварително, нямаше да минем без финикийски знаци. Заложихме на малка сума в брой, както и две кредитни карти. Общо взето вече няма пътуване на което да не нося 1Plus картата си на Сантандер. Предимствата са много – няма годишна/месечна такса, тегля пари без такси навсякъде по света, освен това след като станахме жертва на скиминг, се убедих, че парите ми са на сигурно (възстановиха ни всичко, което беше откраднато от картата). Освен картата на Сантандер, взехме и популярната сред българските (а и не само) пътешественици карта Револют. Заредихме я с долари и така си платихме хотела в Найроби без никакви проблеми.

Best Western Meridian Найроби

Като стана дума за хотел. Спряхме се на Best Western Meridian в центъра на Найроби. Избрахме го заради доброто място, добрите оценки и изключително добрата цена, която ни дадоха през booking.com. За 20 долара ни осигурява трансфер от летището до хотела. Въпреки всичките ни притеснения, този път шофьорът ни чакаше на летището. Качи ни в колата и потеглихме към хотела. Изобщо не обръщахме внимание къде сме и къде ни кара, някак се чувствахме спокойни с него. В самия хотел ни сканираха багажа, дадоха ни стаята и се качихме да си пуснем душ. Стаята беше супер  чиста, с топла вода и всичко, от което имахме нужда. Пуснахме си по един бърз душ, по план щяхме да вечеряме в ресторанта, но Swiss ни бяха дали толкова много храна по време на полета, че просто нямахме място вече. След като се изкъпахме, се качихме в бара на покрива, седнахме край басейна и ударихме по две бири Тускер, наблюдавайки нощен Найроби (не е нещо впечатляващо). За хотела мога да кажа, че всички бяха страшно мили, всякакви желания се изпълняват и нямахме никакви проблем. Определено мога да го препоръчам като отправна точка за сафари, стига да хванете промоция като нашата. След като пийнахме биричките, се качихме в стаята, нагласихме си алармата за 6:30 (в 8 щяха да ни вземат за сафарито) и сладко заспахме в очакване на голямото приключение.

Best Western Meridian Найроби
Best Western Meridian Найроби

 

Още веднъж линкове към всички, които помогнаха сафарито да премине толкова добре. Не сме спонсорирани от никого от тях и това е личното ни мнение:

Илиан Шопов – без него и неговата помощ нямаше да си имаме и бегла идея как да си организираме сафари. Отново, както и за Занзибар, помощта му беше безценна.

Терминал Турс – Нелсън и Деби се погрижиха всичко да е перфектно. Нелсън ни се обажда няколко пъти по време на сафарито, за да ни пита дали всичко е ОК и дали имаме нужда от нещо. Определено мога да ги препоръчам за сафари в Кения, като са ми обещали малка отстъпка, ако се свържа с тях за приятели и познати, които искат да направят сафари. Благодарим Ви, Терминал Турс!

Swiss International Airlines – През последните години сме летели  с доста компании, Swiss са една от малкото, които наистина ни впечатлиха. Много мили, големи професионалисти и с лично отношение дори и в икономичната класа. Благодарим Ви, Swiss!

Best Western Meridian хотел – страхотен хотел, на много централно място в Найроби, изключителни мерки за сигурност. Много чисти стаи, професионално отношение, изключително мил персонал както на рецепция, така и на бара. Много вкусна закуска. Благодарим Ви, Best Western Meridian!

Както винаги, видеото от пътешествието:

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d блогъра харесват това: