6:00 сутринта. Алармата ми звъни. Изключително много се надявам, че има и други хора по света, които по време на почивката си стават в 6 сутринта. Ама нас нали ни чака Чичен Ица, няма мърдане. Измиваме зъби, очи, абе каквото има за миене и мятаме набързо емпанадите от индианците, които вчера си купихме. Докато пия кафе (много бавно го пия), Меги си облича носията. Носията? Аха, правилно прочетохте, ама нека направя едно малко лирично отклонение.

Една българка около света

В края на 2015 година имахме щастието да посетим Октоберфест в Мюнхен (Да взема да напиша и за там един пътепис най-накрая!). Това, което най-много ни впечатли, беше как баварците масово ходят с носиите си. И млади и стари. И ги носят с гордост и то не само по време на Октоберфеста. Помислихме си, че нашите български носии с нищо не са по-лоши от техните и заслужават не по-малко внимание. Та решихме, да рекламираме традиционния събор в село Колю Мариново, за да достигне висините и размерите на мюнхенския Октоберфест (по пиЙене са ги отвяли 100% отдавна). Майтап бе, Уили! Решихме, че така и така обикаляме по света, може да го правим в българските си носии и да запознаваме хората с нашата държава, история и култура. Така се роди и идеята за „Една българка около света“. Малък проблем ни беше намирането на носии, понеже живеем в Германия, затова и не успяхме да си намерим за пътешествията в Дубай, Мароко и Занзибар. Но в крайна сметка намерихме в интернет контактите на фирма Мели М от Пловдив, които от разстояние ни посъветваха за размери, материали и след това ни изпратиха носията (Е след тази реклама, следващата носия трябва да ни я подарят направо).

Чичен Ица

Та след като Меги си облече носията, аз си изпих кафето и някак успяхме да събудим брат и (Тъщата да забележи, че само от нея не се оплаквам – събирам бонус точки), бавно, но славно се понесохме по пътя от Писте към Чичен Ица. Пеша естествено. Тук, както и в Акумал, е препоръчително да се стане рано. Това както винаги носи 2+1 предимства – няма да изпукате от жега, няма да има тълпи от туристи + няма да ви занимават търговците на сувенири по пътя.

Та в 7:40 вече сме пред храмовия комплекс Чичен Ица, готови и заредени като пушки, чакащи за пирамиди, храмови комплекси и разни други камънаци. Еми … грънци (то пак има общо с камънаци, ама не търсихме точно грънци). Отварят в 8:00. Т.е. хубаво е да отидете рано, ама не прекалявайте, понеже няма да влезете по-рано. В крайна сметка в 8:00 влизаме и поемаме по пътя към храма (ама колко възвишено звучи). Какво е Чичен Ица, история и т.н. може и ще трябва да си прочетете в Интернет. Аз мога само да кажа, че не знам дали е било сред седемте чудеса на света, но на място (може би и поради липсата на тълпи) наистина почувствахме някаква магия. Много зареждащо място. И тъй като много ни зареди, почнахме в наш си стил да се снимаме къде ли не. Меги с носия с пирамида. Меги с носия с каменна стена. Меги с носия с Иво – абе все забележителности.

По едно време отплеснахме от по-туристическите пътеки и отидохме в една горичка. И през цялото време някакъв тип тичка след нас. В един момент ни настига и ни казва: „Извинете, аз ви гоня от 100 метра, ама просто исках да ви попитам откъде сте?“ Ама на много развален английски. И аз почвам да му обяснявам, че сме от България, за идеята на „Една българка около света“, история, фолклор и т.н. Той стои и ме гледа като швед в Столипиново. Само България разбра. Аз пак – история, фолклор, Кирил и Методий, абе пълна програма. Някъде между Крумовите закони и Априлското въстание вече го гледам, че тоя испанец вчера е препил с гаспачо и нищо не вдява. И стоим и се гледаме тъпо, а той само повтаря: „А, България“. И аха да си ходи, пък беседата ми не е свършила още. В този момент Меги (ей, пак ме напушва на смях като го пиша) си вади телефона и пуска … Ръченица в Чичен Ица. И му казва на чист български „Гледай сега!“ и почва да рипа. Аз жена си си я знам, ама испанецът я гледа, превърта два пъти погледа като игрален автомат и ме поглежда мен. И в погледа му виждам как иска да ми каже: „Брато, жена ти какво е взимала?“. Обаче то много време за говорене с погледи нямаме, понеже Меги ни хваща за ръцете и се почва ръченица насред Мексико. Испанецът междувременно превърта още два пъти погледа, този път като таксаметър на софийска копърка, ама рипа и той. В следващите 5 минути човечецът изживява един сбит преразказ на българския фолклор, като само повтаря след Меги: „Baila Еленино хоро, baila Дунавско, baila право“. Само правото хвана горкият, ама да е жив и здрав, че изтърпя цялото представление. Естествено през това време разни хора се събраха да ни снимат, че накрая и ръкопляскаха. След като ги разходихме из фолклорните области на България и виждаме, че е станало почти 10 часа, решаваме да потърсим тъщата и брата на Меги. Намираме ги до изхода при тоалетните и тъкмо когато ще се измъкваме от храмовия комплекс, ни заговаря една дама на български. Оказа се, че е от една супер яка българска група, която обикаля из Мексико и Южна Америка. Ние си мислехме, че на нас ни се случват щуротии, ама тези хора какви неща биха правили, ехеее. Ако пишат пътеписи и ги намеря, ще добавя линкове. Само ще кажа, че са яли и буболечки по пътя си.

Валядолид

След като приключваме с Чичен Ица, решаваме да си хванем едно колективо и да отидем до Валядолид. По принцип планът беше да го посетим на път за Чичен Ица, ама нали не си намерихме билети за автобуса – пропадна.

Та заставаме отпред ние, под едно дърво на сянка и зачакваме колективото, което според един охранител ще дойде … по някое време. В действителност идва след около 20 минути, ама има една лека подробност. В Акумал и Тулум колективосите бяха сравнително модерни бусчета и съответно и тук очаквахме такова. Да, ама не. Дойде някакъв продънен американски минибус, точно копие на буса на лошите от „Бенджи, Закс и звездния принц“. Цялата трагедия се състоеше не толкова в състоянието на буса, а че нито Меги, нито брат и, нито пък майка и знаеха какво е „Бенджи, Закс и звездния принц“. О времена, о нрави. Та настаниха ни на последния ред на бусчето, пред нас две германки (от тези с големите раници) и няколко други туриста. Обаче остава един мексиканец в повече (не столичанин в повече!!!), а място няма. При което шофьорът отваря багажника, връчва една кофа на мексиканеца, той я обръща и се настанява „удобно“ върху нея в багажника. Ние вече припадаме от смях, той ни гледа и ни се усмихва чаровно със златния си зъб. За пореден път идилия. Идилия, поне докато бусът не тръгна. По пътя до Валядолид, както се пееше в една песен, дупка до дупка. Бусът с амортисьори като колата на Фред Флинтстоун. При тази ми ти комбинация, мексиканецът подскача при всяка дупка и си удря главата в тавана. Заедно с кофата подскача. Меги естествено се хили при всяко скачане. Мексиканецът и той се хили, ама така му се наби канчето, че вече му се реве.

След това умопомрачително (за мексиканеца буквално) пътуване, пристигаме около 11:30 във Валядолид. Естествено първата ни дестинация е местния пазар, който леко ни разочарова, но пък Меги отново предизвиква интерес с носията си в местните жени. Разглеждат, питат я дали е бродирана на ръка, лафим си 2-3 минути с тях и докато се усетим – станало време за обяд.

Предварително сме си набелязали да ядем в Loncheria El Amigo Casiano, като вече съм се наканил да опитам хубаво моле. Поръчваме моле, пържоли, кана лимонада, абе 1000 чудесии, като цялата работа, за 4 човека, излиза под 20 евро. Естествено лимонадата се носи в една пластмасова кана, която не си помни годините и изглежда страшно нехигиенично, ама лимонадата е МЕГААА. По-вкусна не бях пил. По едно време ми носят и яденето и мислено почвам да викам: „Моле, моле, моле“. Еми стана „Мале, мале, мале“. Първо – естествено се окапах. Второ – еми не ме грабва мексиканската кухня, липсва ми нещо. Молето е интересно ястие – пиле, залято със сос (май сосът се нарича моле) от шоколад, люти чушки и разни други неща. Усещаше се шоколадът, лютото така или иначе винаги се усеща в Мексико, ама нещо му липсваше. Както и да е, само им критикувам манджите на хората. Ама лимонадата! О, лимонадата!

Прилично сме хапнали, пийнали и т.н., вече е станало около 13:00 часа и просто ще припаднем от жега. И тогава Меги се сеща, че имаше още нещо, което искаме да правим във Валядолид. Сенотеее. Сега да ви обяснявам ли какво е сеноте? Хайде от мен да мине. Обяснявам както съм го разбрал, т.е. най-вероятно не е вярно. Сенотета са подземни кухини в скалите, в които има подпочвени води. Понякога вече не са подземни, понеже с времето таванът на съответната пещера е пропаднал и се получава една голяма дупка с вода. Обаче чиста вода. В миналото са използвани за питейна вода, но също и като места за жертвоприношение. Та от сенотетата, които са около Валядолид, ние избрахме да отидем в сеноте X‘Keken. Сеноте X‘Keken може да се комбинира и със сеноте Самула, но с оглед ограниченото време избрахме само първото. Хванахме си такси и отидохме до сенотето (6-7 километра са от центъра на Валядолид), платихме си входа и още там ни се лепна един мексиканец, който имаше силно желание да ни бъде екскурзовод. Обяснявам му, че мога и сам да влезна в дупка с вода и не ми трябва екскурзовод. Малко му развалихме настроението, ама поне спестихме някой лев, така де – песо. Сенотето е едно от цивилизованите – има баня, съблекалня – културна работа. Преоблякохме се набързо и слезнахме по доста хлъзгавите каменни стълби до сенотето.

Влезнахме във водата и не излезнахме докато не започнаха да ни тракат ченетата. Стояхме около час и половина и реално избегнахме групите, които щяха да минат следобяд на връщане от Чичен Ица, а в същото време прекарахме най-горещата част от деня на много прохладно място.

Xcaret

След като се поохладихме, дойде време да си хванем автобуса за Пуерто дел Кармен, където щяхме да прекараме последните два дни от мексиканското приключение. Естествено умряхме от студ в автобуса, ама това вече си е стандартно изживяване.

След такова пътешествие, повечето хора биха си казали: „Абе защо да не направя един плаж последните 2 дни?“. Обаче перспективата да се опънем като тюлени на градския плаж и просто да се печем изобщо не ни се струваше привлекателна. Затова предварително бяхме проучили какво може да се прави наоколо. Избрахме да посетим Xcaret – избраният за най-добър увеселитен парк за 2016 година. По принцип изобщо не съм фен на такива паркове, особено ако в тях има животни, тъй като за нас мястото на животните не е в клетка, апартамент или друго място, различаващо се от естествената им среда (Изключение донякъде са паркове като Лоро Парк на Тенерифе, където са спомогнали за запазването на няколко вида птици). Но фокусът на парка не е в животните, затова и избрахме да отидем в него. Естествено бяхме сред първите и присъствахме на ежедневната церемония по вдигане на мексиканското знаме при отварянето на парка. Благодарение на относително добро планиране, успяхме да посетим всички желани атракции. Две препоръки – първо, вижте кога са различните шоу програми в парка и отидете около 30 минути по-рано, за да намерите хубави места (важи в голяма степен за Pre-hispanic performance, където действието се развиваше буквално под нас). Другото, което препоръчвам е да си вземете Xcaret Plus билета. Да, по-скъп е, но включва обяд в бюфет в някой от ресторантите на парка. На нас много ни допадна бюфета в ресторант La Laguna (най-готиното бяха печените ребра с мед и череши мммм). Освен обяда имате сейф и разни други екстри, когато се пускате по подземните реки.

Атракциите, които най-много ни допаднаха в Xcaret:

Paradise River – отидете още при отварянето, тогава няма да има други хора с вас и пътуването по реката ще е едно невероятно спокойно изживяване.

Underground Rivers – няколко рекички, прекосяващи парка, в които може да плувате и така да се придвижите от единия до другия край. В другия край ви чакат личните ви вещи, които предварително сте дали на входа на реката.

Aviario – специално оградено място, където различни видове птици живеят почти както в естествената си среда. Много добра възможност да видите множество папагали и други птици, без да се налага да бъдат затваряни в клетки. За мен най-интересна беше птицата Тукан.

Mayan Village – реконструкция на село на маите, в което се провежда и шоуто Pre-Hispanic performance.

Mexico Espectacular – вечерното шоу в Xcaret, представящо историята на Мексико и траещо около 1,5 часа. Не трябва да се пропуска.

След като сте обиколили парка, ще се наложи да се приберете до хотела или къщата, в която сте отседнали. Тъй като най-вероятно ще се приберете след последното шоу и ще ви трябва такси, с тъга ще установите, че още няколко хиляди човека искат да направят същото нещо. Системата с такситата е малко странна – взимате си ваучер от касите и с него отивате при таксито, с което се прибирате. Тъй като останалите правят същото, на касите настава една голяма какафония и може да се наложи да почакате доста. Един съвет от нас – вземете си ваучер за такси още с влизането в парка и така няма да ви се налага да чакате на опашка, когато си заминавате.

Сеноте Асул (Azul)

Последния ден решихме да прекараме на сеноте Асул. Сеноте Асул е едно доста по-различно място от сеноте X’Keken. Т.е. таванът отдавна е паднал, че даже и стените. Останали са много малки езерца, скрити сред джунглата, в които може да се разхладите и да прекарате един приятен ден. Стига се отново с колективо или такси. На входа има съблекални, продават се храни и напитки, но ви съветвам все пак да си носите. Мястото е изключително приятно, но поради близостта му до Плая дел Кармен е доста по-пълно с хора. За сметка на това имате възможност да зяпате разни рибки, да се печете или дори да скочите от една скала … във водата, разбира се. Последното, поради страха ми от високо, ми отне 30 минути събиране на кураж. Но все пак нормално за човек, който го е страх дори, когато се качи на маратонки с по-дебела подметка.

Ами с това и един спокоен (и проспан от мен) полет приключи мексиканското ни пътешествие. Предишните две части от него ще откриете в „Мексико – да летиш на инат“ и „Мексико – Тулум и Акумал„.

Съвети

Loncheria El Amigo Casiano – много добро място за хапване във Валядоли. Ниски цени и вкусна храна.

Сеноте X’Keken – едно от сенотетата до Валядоли. Изключително приятно място за разхлаждане в обедните мексикански жеги.

Сеноте Асул – намира се на няколко километра от Плая дел Кармен и предлага голямо разнообразие от неща за вършене.

Xcaret – един увеселитене парк, който определено си заслужава повече от един ден на градския плаж.

Видеото от нашето пътуване: