Мексико – да летиш на инат

Мексико

Мексико – плажове, текила, Чичен Ица, ръченица, жени по бански. Отдавна тази държава ни привличаше и влизаше в плановете ни. Е добре де, не знам дали жените по бански са привличали Меги, ама останалото е вярно. Затова малко преди Коледа 2017 взехме билети, като с нас щяха да са и братът на Меги (това беше подарък за бала му), както и тъщата , понеже бях чел за някакви езера с крокодили и нали … надеждата умира последна. Запазихме кола под наем, резервирахме една готина къща и всичко беше ток и жица. Обаче всеки, който ни е чел пътеписите, знае че при нас няма пътешествие без произшествие. Та и този път, 10 дни преди полета, се оказа, че кредитната ми карта е блокирана, понеже е била копирана и от нея са изтеглени около 300 евро в Индонезия . В крайна сметка благодарение на банка Сантандер, парите ми бяха възстановени, но се наложи да откажем колата под наем и да преправим планът с автобуси и колективос. Единствено за трансфера от летището до къщата решихме да заложим на частен трансфер, вместо на градски автобус, въпреки препоръките на много познати и непознати, че градският автобус е удобен и много по-евтин. Това в последствие се оказа невероятно умно решение.

 

Бежанецът

Дойде заветният ден и ние с бодра стъпка се появихме на летището в Дюселдорф. Полетът беше в 10 сутринта, но от мерак цъфнахме на терминала още в 7 часа. В 9:30 вече се бяхме настанили удобно в самолета и чакахме да излетим. Нооо няма пътешествие без произшествие. 10 минути преди да излетим ни казаха, че ще трябва да слезем от самолета заради технически дефект. След като слезнахме, отложиха часа на излитане от 10:00 на 12:00. След още 15 минути го смениха на 14:00 и ни казаха, че при качването някоя от пътничките е хвърлила определен дамски артикул в тоалетната, тоалетната се е запушила и съответно не можем да излетим. Около 13:00 ни светнаха, че може и да не се лети, понеже тоалетната е оправена, но екипажът ще си надвиши допустимото работно време. И тук идваше уловката – летяхме с Кондор, но те бяха наели самолет с екипаж от ЕърТрансат – канадска авиокомпания. Т.е. Кондор нямаше как да сменят екипажа с друг, а канадците нямаше как да летят 12 часа до Канкун. След още 20 минути обаче им просветна, че могат да летят до Монреал, където да сменят екипажа. Речено-сторено. Съобщиха ни, че ще се лети с прекачване в Монреал, където ще се смени екипажа и който иска може да се откаже от полета. Понеже обаче луд умора няма, решихме да летим … Ох, какво още ни чакаше. Писахме на фирмата за трансфера, че вместо в 16:00 местно време, ще кацнем около 20:00 и се настанихме за втори път в самолета. Невероятно, но факт – този път излетяхме. След около 7 часа полет, кацнахме в заснежения Монреал, като по пътя имахме безплатен бонус – видяхме Гренландия от самолета.

Гренландия през прозореца на самолета

Планът беше за около 30 минути да се смени екипажа и да продължим към Канкун. Нямаааа пътешествие без произшествие. Всички от екипажа слязоха от самолета в един автобус, който чакаше на летището, новите се качиха и докато се сменяха, Меги ми каза: „Абе този единия май е цивилен полицай, понеже не е с униформа на екипажа, а слезе с тях“. Цивилен полицай ли? Нищо общо. Очевидно и на тези от екипажа им светна, че има чуждо тяло в автобуса, ама чуждото тяло отказваше да говори какъвто и да е език. Зад нас една сръбкиня културно предложи полицаите за малко да не гледат, а останалите пътници да го вкараме бежанеца обратно в самолета. По един или друг начин …Абе ще ви спестя цялата история – оказа се че е грузинец, който е искал да емигрира през Мексико в САЩ, ама така и така сме кацнали в Канада, и тук не е лошо. Мога да му кажа само, че в Мексико беше по-готино. След като някак (след 3 часа престой!!!) успяхме да излетим от Монреал, около 23:40 местно време кацнахме в Канкун. След като минахме проверката и си получихме багажа за само около час, се обадихме на собственика на къщата, че ще пристигнем в Плая дел Кармен около 2 през нощта. Малко го посъбудихме, но човекът каза, че няма проблем. То хубаво, че няма проблем, ама как ще стигнем до Плая дел Кармен при положение, че казахме на трансферната компания, че ще сме там около 20:00 часа, а вече беше 1 през нощта. Но ние бяхме с по-малкия проблем – всички фирми за коли под наем вече бяха затворили. А почти всички бяха планирали да са с кола под наем. Т.е. сега стояха и се чудеха как да стигнат до хотелите си. Благодаря ти крадецо на данни от Индонезия, без теб и ние щяхме да стоим сега на летището! Излезнахме от терминала и го видяхме. Нашият шофьор. Човекът беше стоял от 16:00 часа (когато трябваше да кацнем по план) до 1 през нощта, за да ни чака. Благодаря ви USA Transfer, направо ни спасихте! Прилично уморени пристигнахме в къщата на Алехандро. Бихме гладни, мръсни и уморени, но и щастливи, че започвахме мексиканското си приключение. Ариба, ариба.

 

 

Изказвам специални благодарности и горещо препоръчвам (не е реклама, нищо не получавам от тях):

 

Santander Bank – без никакви увъртания ми върнаха парите, които ми бяха изтеглени от кредитната карта в Индонезия (никога не съм бил в Индонезия, нито кредитната ми карта)

Авиокомпания Condor – бях чел много лоши неща за връщане на пари при закъснение и т.н., но ни изплатиха обезщетенията без да ни занимават с нищо. Само им пратихме мейл, че заради закъснение от 8 часа искаме обезщетение съгласно постановлени 261/2004 и ни ги изплатиха, макар и след около 4 седмици.

USA Transfers Cancun – невероятни, след 8 часово закъснение, шофьорът ни чакаше на летището в 1 през нощта и ни закара бързо и сигурно до квартирата ни в Плая дел Кармен.

Алехандроооо и неговата Green waves house – човекът ни посрещна по никое време през нощта, а къщата му беше невероятно комфортна и на страхотно място.

 

Това е за начало. Как продължи приключението ни може да прочетете в следващите части на пътеписа ни за Мексико. А както винаги, тук може да видите видеото от пътешествието.

 

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d блогъра харесват това: