Швейцария – снежна приказка през юни 1

Баща ми е от хората с много силно изразена любов към планината. Абе запалено-подпален планинар си е. И миналата година навърши 60 години, да ми е жив и здрав, пък и ние покрай него. По този случаи със съпружката решихме да му направим подарък – екскурзия из Швейцария като видим някои от най-красивите места и многооооо четирихилядници.

Както винаги речено-сторено. Взимаме билети на родителските тела, запазваме страхотни къщи през Airbnb и стягаме багажа. Той нямаше какво толкова да се стяга, понеже щяхме да пътуваме четиримата със служебната кола, защото така поне шефката плаща. Проблемът е, че служебната кола е VW Polo, ние сме четирима, а планираме да ходим на места с температури от -5 до +30 градуса. Т.е. дрехи и обувки много, багажник малко. Ама Полото се оказа голям герой и ни събра, та чак на едно място и стопаджийка исках да взимам.

Това го разбрахме още на 9-ти, когато посрещнахме родителите ми на летището в Кьолн. След кратко суетене, успяхме да съберем в багажника на полото 2 куфара, 2 раници, планинарските обувки на четиримата, няколко якета и разбира се пикник чанта, заредена с храна за деня. Естествено не броим фотоапарата ми с всички обективи и разни други дреболии.

Няма да ви обяснявам много за първия ни ден, понеже той беше предвиден за път и нощувка в едно прекрасно селце в Шварцвалд. По пътя решихме да направим кратка пауза в Баден-Баден, за да си починем от пътя и да разгледаме града.

 

Баден-Баден
Баден-Баден

Schweizariq-5416.thumb.jpg.8b2923500580ab03f6f91b059ebb8a7a.jpg

Водопадът на Рейн

Разходихме се за около 2 часа, направихме си снимки пред селската баня и продължихме към селцето, в което щяхме да нощуваме, по най-красивите селски пътища из Шварцвалд. Пристигнахме в селцето, вечеряхме и легнахме рано, защото на следващия ден ни очакваше един от най-впечатляваюите водопади в света – Rheinfall или иначе казано водопада на Рейн при Шафхаузен.

Станахме и директно се отправихме към водопада. Разказвам ви какво направихме, понеже варианти има много. Паркирахме колата от страната на Замъка Лауфен (безплатно е) и влезнахме в замъка. Разходихме се до различните тераси, някои от които страшно близо до водата, даващи възможност да се усети цялата мощ на водната стихия.

 

Водопадът на Рейн. Шафхаузен, Швейцария
Водопадът на Рейн. Шафхаузен, Швейцария

След това се качихме на лодка и отидохме на скалата в средата на водопада. Просто е величествено. Този път удоволствието беше притъпено от множеството индийци, които се бутаха и блъскаха без никаква идея във всички посоки. Някои бяха толкова възрастни, че едва ходеха, но някой беше решил да ги мъкне по скали и водопади. Нооо, това е Швейцария и дори на върха на скалата, на площадката, която е с площ от не повече от 2 кв.м, имаше охранител, който се грижеше за реда по стълбите и площадката. Гледката, която ще се открие от скалата пред вас не може да се опише с думи, трябва да се види лично. Все пак ви прилагам някоя снимка и поредното ни видео, но и двете ще разкрият само около 10% от красотата на водопада.

 

Водопадът на Рейн. Шафхаузен, Швейцария
Водопадът на Рейн. Шафхаузен, Швейцария
Водопадът на Рейн. Шафхаузен, Швейцария
Водопадът на Рейн. Шафхаузен, Швейцария

След като обиколихме района и направихме всякакви възможни снимки, поехме по пътя към следващата ни квартира в градчето Балстал, където щяхме да прекараме следващите две вечери.

 

Vierwaldstättersee и Люцерн

Планът ни за следващия ден беше още по-амбициозен. Целта ни беше да направим обиколка на Vierwaldstättersee, като в края на деня посетим и Люцерн. Първата ни спирка беше в Бекенрийд, където се качихме възможно най-високо, за да можем да се насладим на прекрасната панорама.

Бекенрийд, Швейцария
Бекенрийд, Швейцария

 

Продължихме към Моршах, където от Аксенщайн се открива невероятна гледка към езерото и така наречените фиорди.

Аксенщайн, Швейцария
Аксенщайн, Швейцария

 

От другата му страна може да се види и Рютли – мястото, където е подписан договорът за създаване на Швейцария. Тук освен всички гледки, които се откриха пред очите ни, направихме и пикник на една скала точно над езерото.

Аксенщайн, Швейцария
Аксенщайн, Швейцария

 

След това трябваше да продължим, защото денят ни тепърва започваше. Насочихме се към градчето Бруннен, което е точно на брега на Vierwarldstättersee и има един особен средиземноморски чар. На големия паркинг в центъра паркирате сравнително евтино, като първият час е безплатен, а всеки следващ е по 1 франк. Ние се разходихме без определена цел и посока, като накрая пихме по едно кафе на брега на езерото и се запътихме към колата. Обиколката на езерото продължи с Герсау и Вегис, малки и приятни селца, в които може да се разходите и дори да топнете крака в езерото. Крайната цел за деня беше, разбира се Люцерн, където останахме кратко (около 2 часа), но достатъчно за да видим дървения мост и да се разходим из центъра.

Люцерн, Швейцария. Обърнете внимание на фенката ми в ляво.
Люцерн, Швейцария. Обърнете внимание на фенката ми в ляво.

С това приключи и посещението ни в относително равнинната част на Швейцария. Следваше много по-интересната алпийска част.

 

 

Лаутербрунен

На третия ден в Швейцария закусихме подобаващо, стегнахме багажа, защото щяхме да напуснем актуалното ни жилище, за да се отправим към Алпите, където щяхме да останем за следващите 5 нощувки. Бяхме наели страхотно бунгало на един планински хребет с директен изглед към долината. Преди да достигнем Сейнт Лук (така се казваше селцето, в което щяхме да нощуваме), минахме през Интерлакен и макар да беше само по път, определено си заслужаваше. След това продължихме към Лаутербруннен, истинската ни цел за деня. Долината на водопадите, както аз наричам долината около селцето Лаутербрунен, е едно от най-красивите места в Швейцария. Обградена е от множество върхове, най-известните от които са Айгер, Мьонх и Юнгфрау. Самият регион предлага много варианти за походи, като разбира се черешката на тортата е да се качите с влака до Юнгфраухох и да се насладите на невероятната гледка. Предвид цената от 180 франка за двупосочен билет е добре да изберете наистина хубаво време. Поради малко или много голямата ни програма и все пак ограничени финанси и време, избрахме да използваме влака само до Венген, от където се открива невероятна гледка над долината с множество водопади.

Поглед към Лаутербрунен. Венген, Швейцария
Поглед към Лаутербрунен. Венген, Швейцария

 

Разходихме се из селото и дори се отдалечихме около 1 час от него, за да видим още по-добре красотите на природата. Самото селце е силно туристически насочено, къщите в него са под защитата на Юнеско и са запазили своя стил и чар през годините.

Венген, Швейцария
Венген, Швейцария

 

След като ходихме около час нагоре в планината, стигнахме до нещо като частна мандра, където се предлагаше масло и мляко. Незнайно защо, собственикът затвори малко преди да отидем пред вратата за да си купим масло И просто избяга нанякъде. Поне успяхме да се порадваме на теленцата, които се разхождаха в обора. Решихме, че времето неуморимо напредва и е време да се връщаме надолу към долината, за да можем да видим и водопадите. Ако преди това сте ходили до водопадите на Рейн, то тези определено няма да ви впечатлят толкова, но все пак са красиви, спускайки се от над 300 метра по скалите.

Лаутербрунен, Швейцария
Лаутербрунен, Швейцария

 

Имате възможност дори и да отидете зад единия водопад, въпреки че гледката не е кой знае какво, но поне може да си направите готини снимки.

Лаутербрунен, Швейцария
Лаутербрунен, Швейцария

 

Унесени в снимки и гледки, не забелязахме, че е станало доста късно, а ние имаме 250 км път до следващата ни квартира. И тъкмо когато проклинам целия свят, че ще трябва да шофирам 3 часа по нощите, се сещам, че съм гледал за тунел, които минава под планината И съкращава пътя ни с около 160 км. Спираме на един паркинг, намираме тунела в Интернет, таксата е 25 Евро, което е поносимо предвид предстоящото замръкване насред планината. Запътваме се към тунела, а той се оказва тунел с автовлак, на който се качваме и така имам време и аз като шофьор да позяпам малко гледки преди да влезем в тунела. В самия тунел дори подремнах, макар И само за 15 минути. Впоследствие поемането по този път се оказа доста умно решение, защото последните 25 километра бяха по невероятно стръмен, тесен и непознат за мен път, изпълнен с много завои при липса на каквито и да е мантинели. Т.е. определено нямаше да е приятно да шофирам уморен и по тъмно по този път. Но пътят си заслужаваше всяка минута, заради гледките, които се откриваха (поне за пътниците де) и заради невероятната вила, в която щяхме да прекараме следващите 5 нощувки. Типично по нашенски направихме разни вкусотии, една салата и малко студена мастика и седнахме да вечеряме, след което се метнахме в леглото. На следващия ден ни очакваше той – върхът на върховете в Европа, може би най-известният от всички – Матерхорн.

 

Матерхорн

Ден четвърти в Швейцария – пия си кафенце с най-хубавата гледка на света и няма сила, която да ме накара да се напъхам в планинарските си обувки, при положение, че тук на 1600 м е 25 градуса в 7:30 сутринта.

Сейнт Лук, Швейцария
Сейнт Лук, Швейцария

 

Слънцето пече и няма нито едно облаче – идеално време за покоряване на Матерхорн. Толкова ни е хубаво, че малко се забавяме с потеглянето и пристигаме в Теш около 10:00. По принцип походът ни стартира в Цермат, но тъй като в Цермат е забранено за автомобили (на място имах чувството, че е забранено само за нашето Поло, беше пълно с всякакви автомобили), трябва да оставим колата в Теш и да платим по 15 франка за 10 минутно пътуване с влакче до Цермат. Както и да е, в Швейцария няма нищо безплатно. Пристигаме в Цермат и се налага да направим малка промяна в първоначалния план. А той беше да се качим с влакчето до Зунега и да направим походът на 5-те езера (хаха, в Рила са цели 7), но с оглед на това, че ще ни трябват минимум 5 часа ходене, а времето е доста напреднало, решаваме да отидем до най-красивото – Щелизее, за да имаме време за пикник, много снимки и кратки почивки. Походът до Щелизее е лек и подходящ за хора от всяка възраст. При нашето спокойно темпо и много снимки, които правихме, ни отне около 2 часа на посока. При по-скоростно ходене, ще отнеме не повече от 1:15 часа. Няма да разказвам много за самият поход, а ще пусна няколко снимки от пътя.

Матерхорн. Пътят на 5-те езера.
Матерхорн. Пътят на 5-те езера.
Матерхорн. Пътят на 5-те езера.
Матерхорн. Пътят на 5-те езера.

 

Достигнали до Щелизее, видяхме как няколко япончета си правят снимки на фона на Матерхорн с Тоблерон в ръка. Еййййй, как забравихме Тоблерона… Ама аз нали съм израснал в Димитровград, точно до пазара, веднага надушвам сделката. Вадя един шоколад Калие от раницата и отиваме с Меги при японките, при което тя ги пита дали може да се снима с техния Тоблерон. Те понеже са японки, не могат да кажат не и ни връчват Тоблерона си.

Щелизее, с поглед към Матерхорн.
Щелизее, с поглед към Матерхорн.

Правим си ние снимките, ама пазарджийското в мен не спира да ме кара да си довърша сделката. Връщаме им Тоблерона, при което аз вадя Калието и почвам да ги черпя, обяснявайки им, че това е истинският швейцарки шоколад. Те пък решават, че и аз съм истински швейцарец. И как няма – като роден съм за Щелизее и Матерхорн за фон.

Щелизее, с поглед към Матерхорн.
Щелизее, с поглед към Матерхорн.

 

Потегляме към намиращите се наблизо овчици. Те горките умират от жега под палещото слънце, а места със сянка има само за 4-5 от тях. В момента в който ни виждат, моментално идват при нас и се опитват да се скрият в сянката ни. Естествено не им се получава, ама поне си правим пак готини снимки и ги нагушкваме и намачкваме, както казва Меги (дали искат в тази жега, е въпрос от друго естество).

Матерхорн, Швейцария
Матерхорн, Швейцария

 

Тъкмо, когато решаваме да тръгваме надолу, прекрасният ден бива допълнен и от среща с два мармота, макар и от доста голямо разстояние. След като слизаме отново в Цермат, правим кратка разходка за сувенири и невероятно вкусни череши и пазаруваме за фондюто, което съм решил да приготвя. Все пак вилата ни имаше дори и комплект за фондю.

Темата с фондюто е интересна, имат си някакви особености швейцарците, ама няма как да е толкова трудно. Аз чинно съм си свалил рецепта от Интернет и купувам необходимите продукти – сирене Грюер, сирене Емменталер и още едно, дето сега не го помня. Прибавям към потребителската си кошница малко мускат, бутилка бяло сухо вино И черешова ракия. Естествено забравям чесъна, ама аз винаги нещо забравям. Прибираме се и докато другите се къпят, аз подхващам фондюто. Както казах , забравям да намажа тенджерката с чесън, т.е. не забравям, ами такъв просто няма. Ама няма нищо, почвам по рецепта. Слагаме половин бутилка вино, ама аз я да си сложа малко повечко, че да се разтопят добре сирената. Добавям настърганите сирена И бъркам яко, докато ми се вземе акъла. За мое щастие, акълът не е много, т.е. бързо ми се взема. Накрая се разтопи всичко и добавих муската. Последната стъпка беше да сложа и чаша черешова ракия. Мноооого важна стъпка!!! Пълня си аз една чаша с ракия, както бих си я изпил вечер. Обаче кой да ми каже, че и швейцарците като немците пият ракия от едни напръстници по 20 милилитра. Толкова трябвало и да сложа, а не да изсипя една голяма ракия като от на бай Иван кръчмата. Ама нали знаете Мечо Пух какво е казал? Фондюто вече придобива вид и го слагам на масата, обаче като го опитвам, разбирам, че съм открил нов продукт – кашкавалени джибри. В така нареченото ми фондю има повече алкохол отколкото в мастиката, която пихме със салатата предишната вечер (което не говори добре за мастиката, да де узото). Сложих го още малко да поизври и с това приключиха готварските ми опити в Швейцария.

Малко полезна информация:

Местата, на които спахме:

Първата нощувка в Шварцвалд:

https://www.airbnb.de/rooms/17533712

Двете нощувки, които бяха между Цюрих и Люцерн (с много готин и разговорлив хазаин, който ни остави домашно сладко, маслко и т.н.):

https://www.airbnb.de/rooms/7654008

Къщичката в планината (най-дългият ни престой). Гледката на живо е по-хубава дори:

https://www.airbnb.de/rooms/16879254

 

Втората част от пътуването из Швейцария, може да прочетете в статията „Швейцария – снежна приказка през юни 2

Както и видеото от пътешествието:

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d блогъра харесват това: