Баща ми е от хората с много силно изразена любов към планината. Абе запалено-подпален планинар си е. И миналата година навърши 60 години, да ми е жив и здрав, пък и ние покрай него. По този случаи със съпружката решихме да му направим подарък – екскурзия из Швейцария като видим някои от най-красивите места и многооооо четирихилядници.
Както винаги речено-сторено. Взимаме билети на родителските тела, запазваме страхотни къщи през Airbnb и стягаме багажа. Той нямаше какво толкова да се стяга, понеже щяхме да пътуваме четиримата със служебната кола, защото така поне шефката плаща. Проблемът е, че служебната кола е VW Polo, ние сме четирима, а планираме да ходим на места с температури от -5 до +30 градуса. Т.е. дрехи и обувки много, багажник малко. Ама Полото се оказа голям герой и ни събра, та чак на едно място и стопаджийка исках да взимам.
Това го разбрахме още на 9-ти, когато посрещнахме родителите ми на летището в Кьолн. След кратко суетене, успяхме да съберем в багажника на полото 2 куфара, 2 раници, планинарските обувки на четиримата, няколко якета и разбира се пикник чанта, заредена с храна за деня. Естествено не броим фотоапарата ми с всички обективи и разни други дреболии.
Няма да ви обяснявам много за първия ни ден, понеже той беше предвиден за път и нощувка в едно прекрасно селце в Шварцвалд. По пътя решихме да направим кратка пауза в Баден-Баден, за да си починем от пътя и да разгледаме града.
![Баден-Баден Баден-Баден](https://i0.wp.com/magelanci.com/uploads/monthly_2017_06/Schweizariq-5427.thumb.jpg.a056cf515b0b2caa6448cdc6ee958c65.jpg?resize=900%2C599&ssl=1)
Водопадът на Рейн
Разходихме се за около 2 часа, направихме си снимки пред селската баня и продължихме към селцето, в което щяхме да нощуваме, по най-красивите селски пътища из Шварцвалд. Пристигнахме в селцето, вечеряхме и легнахме рано, защото на следващия ден ни очакваше един от най-впечатляваюите водопади в света – Rheinfall или иначе казано водопада на Рейн при Шафхаузен.
Станахме и директно се отправихме към водопада. Разказвам ви какво направихме, понеже варианти има много. Паркирахме колата от страната на Замъка Лауфен (безплатно е) и влезнахме в замъка. Разходихме се до различните тераси, някои от които страшно близо до водата, даващи възможност да се усети цялата мощ на водната стихия.
![Водопадът на Рейн. Шафхаузен, Швейцария Водопадът на Рейн. Шафхаузен, Швейцария](https://i0.wp.com/magelanci.com/uploads/monthly_2017_06/Schweizariq-5454.thumb.jpg.ef80dcaa343a17295adba4cd9fdd3f30.jpg?resize=900%2C599&ssl=1)
След това се качихме на лодка и отидохме на скалата в средата на водопада. Просто е величествено. Този път удоволствието беше притъпено от множеството индийци, които се бутаха и блъскаха без никаква идея във всички посоки. Някои бяха толкова възрастни, че едва ходеха, но някой беше решил да ги мъкне по скали и водопади. Нооо, това е Швейцария и дори на върха на скалата, на площадката, която е с площ от не повече от 2 кв.м, имаше охранител, който се грижеше за реда по стълбите и площадката. Гледката, която ще се открие от скалата пред вас не може да се опише с думи, трябва да се види лично. Все пак ви прилагам някоя снимка и поредното ни видео, но и двете ще разкрият само около 10% от красотата на водопада.
![Водопадът на Рейн. Шафхаузен, Швейцария Водопадът на Рейн. Шафхаузен, Швейцария](https://i0.wp.com/magelanci.com/uploads/monthly_2017_06/Schweizariq-5444.thumb.jpg.512869dfaa55cfe54a7d608cdd6efb1a.jpg?resize=900%2C599&ssl=1)
![Водопадът на Рейн. Шафхаузен, Швейцария Водопадът на Рейн. Шафхаузен, Швейцария](https://i2.wp.com/magelanci.com/uploads/monthly_2017_06/Schweizariq-5468.thumb.jpg.a3d5b37b71d08f30ea521e9373ff4512.jpg?resize=399%2C600&ssl=1)
След като обиколихме района и направихме всякакви възможни снимки, поехме по пътя към следващата ни квартира в градчето Балстал, където щяхме да прекараме следващите две вечери.
Vierwaldstättersee и Люцерн
Планът ни за следващия ден беше още по-амбициозен. Целта ни беше да направим обиколка на Vierwaldstättersee, като в края на деня посетим и Люцерн. Първата ни спирка беше в Бекенрийд, където се качихме възможно най-високо, за да можем да се насладим на прекрасната панорама.
![Бекенрийд, Швейцария Бекенрийд, Швейцария](https://i0.wp.com/magelanci.com/uploads/monthly_2017_06/Schweizariq-5570.thumb.jpg.08b0d89e5126bfed5c0edcc7f52ae943.jpg?resize=900%2C599&ssl=1)
Продължихме към Моршах, където от Аксенщайн се открива невероятна гледка към езерото и така наречените фиорди.
![Аксенщайн, Швейцария Аксенщайн, Швейцария](https://i0.wp.com/magelanci.com/uploads/monthly_2017_06/Schweizariq-5593.thumb.jpg.6869e7db6fc40a96067cf91da1850395.jpg?resize=900%2C599&ssl=1)
От другата му страна може да се види и Рютли – мястото, където е подписан договорът за създаване на Швейцария. Тук освен всички гледки, които се откриха пред очите ни, направихме и пикник на една скала точно над езерото.
![Аксенщайн, Швейцария Аксенщайн, Швейцария](https://i2.wp.com/magelanci.com/uploads/monthly_2017_06/Schweizariq-5578.thumb.jpg.ada9da2180612f3f9f2cde6a1469289d.jpg?resize=900%2C599&ssl=1)
След това трябваше да продължим, защото денят ни тепърва започваше. Насочихме се към градчето Бруннен, което е точно на брега на Vierwarldstättersee и има един особен средиземноморски чар. На големия паркинг в центъра паркирате сравнително евтино, като първият час е безплатен, а всеки следващ е по 1 франк. Ние се разходихме без определена цел и посока, като накрая пихме по едно кафе на брега на езерото и се запътихме към колата. Обиколката на езерото продължи с Герсау и Вегис, малки и приятни селца, в които може да се разходите и дори да топнете крака в езерото. Крайната цел за деня беше, разбира се Люцерн, където останахме кратко (около 2 часа), но достатъчно за да видим дървения мост и да се разходим из центъра.
![Люцерн, Швейцария. Обърнете внимание на фенката ми в ляво. Люцерн, Швейцария. Обърнете внимание на фенката ми в ляво.](https://i1.wp.com/magelanci.com/uploads/monthly_2017_06/Schweizariq-5745.thumb.jpg.415a8cdcf8419371921f7da50a682182.jpg?resize=900%2C599&ssl=1)
С това приключи и посещението ни в относително равнинната част на Швейцария. Следваше много по-интересната алпийска част.
Лаутербрунен
На третия ден в Швейцария закусихме подобаващо, стегнахме багажа, защото щяхме да напуснем актуалното ни жилище, за да се отправим към Алпите, където щяхме да останем за следващите 5 нощувки. Бяхме наели страхотно бунгало на един планински хребет с директен изглед към долината. Преди да достигнем Сейнт Лук (така се казваше селцето, в което щяхме да нощуваме), минахме през Интерлакен и макар да беше само по път, определено си заслужаваше. След това продължихме към Лаутербруннен, истинската ни цел за деня. Долината на водопадите, както аз наричам долината около селцето Лаутербрунен, е едно от най-красивите места в Швейцария. Обградена е от множество върхове, най-известните от които са Айгер, Мьонх и Юнгфрау. Самият регион предлага много варианти за походи, като разбира се черешката на тортата е да се качите с влака до Юнгфраухох и да се насладите на невероятната гледка. Предвид цената от 180 франка за двупосочен билет е добре да изберете наистина хубаво време. Поради малко или много голямата ни програма и все пак ограничени финанси и време, избрахме да използваме влака само до Венген, от където се открива невероятна гледка над долината с множество водопади.
![Поглед към Лаутербрунен. Венген, Швейцария Поглед към Лаутербрунен. Венген, Швейцария](https://i1.wp.com/magelanci.com/uploads/monthly_2017_06/Schweizariq-5807.thumb.jpg.0d22cc15c439ab234491b94e2bdffb8c.jpg?resize=900%2C599&ssl=1)
Разходихме се из селото и дори се отдалечихме около 1 час от него, за да видим още по-добре красотите на природата. Самото селце е силно туристически насочено, къщите в него са под защитата на Юнеско и са запазили своя стил и чар през годините.
![Венген, Швейцария Венген, Швейцария](https://i2.wp.com/magelanci.com/uploads/monthly_2017_06/Schweizariq-5892.thumb.jpg.0215c1a35d1fbe55fbbb1c6fdac5310f.jpg?resize=399%2C600&ssl=1)
След като ходихме около час нагоре в планината, стигнахме до нещо като частна мандра, където се предлагаше масло и мляко. Незнайно защо, собственикът затвори малко преди да отидем пред вратата за да си купим масло И просто избяга нанякъде. Поне успяхме да се порадваме на теленцата, които се разхождаха в обора. Решихме, че времето неуморимо напредва и е време да се връщаме надолу към долината, за да можем да видим и водопадите. Ако преди това сте ходили до водопадите на Рейн, то тези определено няма да ви впечатлят толкова, но все пак са красиви, спускайки се от над 300 метра по скалите.
![Лаутербрунен, Швейцария Лаутербрунен, Швейцария](https://i2.wp.com/magelanci.com/uploads/monthly_2017_06/Schweizariq-6009.thumb.jpg.9c9d838b3b6806fbce69fbac022e5415.jpg?resize=399%2C600&ssl=1)
Имате възможност дори и да отидете зад единия водопад, въпреки че гледката не е кой знае какво, но поне може да си направите готини снимки.
![Лаутербрунен, Швейцария Лаутербрунен, Швейцария](https://i1.wp.com/magelanci.com/uploads/monthly_2017_06/Schweizariq-5993.thumb.jpg.88d3686175a5afefd0cf86fa9747948e.jpg?resize=900%2C599&ssl=1)
Унесени в снимки и гледки, не забелязахме, че е станало доста късно, а ние имаме 250 км път до следващата ни квартира. И тъкмо когато проклинам целия свят, че ще трябва да шофирам 3 часа по нощите, се сещам, че съм гледал за тунел, които минава под планината И съкращава пътя ни с около 160 км. Спираме на един паркинг, намираме тунела в Интернет, таксата е 25 Евро, което е поносимо предвид предстоящото замръкване насред планината. Запътваме се към тунела, а той се оказва тунел с автовлак, на който се качваме и така имам време и аз като шофьор да позяпам малко гледки преди да влезем в тунела. В самия тунел дори подремнах, макар И само за 15 минути. Впоследствие поемането по този път се оказа доста умно решение, защото последните 25 километра бяха по невероятно стръмен, тесен и непознат за мен път, изпълнен с много завои при липса на каквито и да е мантинели. Т.е. определено нямаше да е приятно да шофирам уморен и по тъмно по този път. Но пътят си заслужаваше всяка минута, заради гледките, които се откриваха (поне за пътниците де) и заради невероятната вила, в която щяхме да прекараме следващите 5 нощувки. Типично по нашенски направихме разни вкусотии, една салата и малко студена мастика и седнахме да вечеряме, след което се метнахме в леглото. На следващия ден ни очакваше той – върхът на върховете в Европа, може би най-известният от всички – Матерхорн.
Матерхорн
Ден четвърти в Швейцария – пия си кафенце с най-хубавата гледка на света и няма сила, която да ме накара да се напъхам в планинарските си обувки, при положение, че тук на 1600 м е 25 градуса в 7:30 сутринта.
![Сейнт Лук, Швейцария Сейнт Лук, Швейцария](https://i0.wp.com/magelanci.com/uploads/monthly_2017_06/Schweizariq-7101.thumb.jpg.e3456c03e5744b178d77a3cc7797c39b.jpg?resize=900%2C599&ssl=1)
Слънцето пече и няма нито едно облаче – идеално време за покоряване на Матерхорн. Толкова ни е хубаво, че малко се забавяме с потеглянето и пристигаме в Теш около 10:00. По принцип походът ни стартира в Цермат, но тъй като в Цермат е забранено за автомобили (на място имах чувството, че е забранено само за нашето Поло, беше пълно с всякакви автомобили), трябва да оставим колата в Теш и да платим по 15 франка за 10 минутно пътуване с влакче до Цермат. Както и да е, в Швейцария няма нищо безплатно. Пристигаме в Цермат и се налага да направим малка промяна в първоначалния план. А той беше да се качим с влакчето до Зунега и да направим походът на 5-те езера (хаха, в Рила са цели 7), но с оглед на това, че ще ни трябват минимум 5 часа ходене, а времето е доста напреднало, решаваме да отидем до най-красивото – Щелизее, за да имаме време за пикник, много снимки и кратки почивки. Походът до Щелизее е лек и подходящ за хора от всяка възраст. При нашето спокойно темпо и много снимки, които правихме, ни отне около 2 часа на посока. При по-скоростно ходене, ще отнеме не повече от 1:15 часа. Няма да разказвам много за самият поход, а ще пусна няколко снимки от пътя.
![Матерхорн. Пътят на 5-те езера. Матерхорн. Пътят на 5-те езера.](https://i1.wp.com/magelanci.com/uploads/monthly_2017_06/Schweizariq-6311.thumb.jpg.ead84d0a5b2a088f4a8b64ae41ea4678.jpg?resize=900%2C599&ssl=1)
![Матерхорн. Пътят на 5-те езера. Матерхорн. Пътят на 5-те езера.](https://i0.wp.com/magelanci.com/uploads/monthly_2017_06/Schweizariq-6082.thumb.jpg.7b9360f51dcf67e8dc98fb0882f15837.jpg?resize=900%2C599&ssl=1)
Достигнали до Щелизее, видяхме как няколко япончета си правят снимки на фона на Матерхорн с Тоблерон в ръка. Еййййй, как забравихме Тоблерона… Ама аз нали съм израснал в Димитровград, точно до пазара, веднага надушвам сделката. Вадя един шоколад Калие от раницата и отиваме с Меги при японките, при което тя ги пита дали може да се снима с техния Тоблерон. Те понеже са японки, не могат да кажат не и ни връчват Тоблерона си.
![Щелизее, с поглед към Матерхорн. Щелизее, с поглед към Матерхорн.](https://i1.wp.com/magelanci.com/uploads/monthly_2017_06/Schweizariq-6150.thumb.jpg.48971e9fb05e68c1fc2acfee3e3eed0a.jpg?resize=900%2C599&ssl=1)
Правим си ние снимките, ама пазарджийското в мен не спира да ме кара да си довърша сделката. Връщаме им Тоблерона, при което аз вадя Калието и почвам да ги черпя, обяснявайки им, че това е истинският швейцарки шоколад. Те пък решават, че и аз съм истински швейцарец. И как няма – като роден съм за Щелизее и Матерхорн за фон.
![Щелизее, с поглед към Матерхорн. Щелизее, с поглед към Матерхорн.](https://i2.wp.com/magelanci.com/uploads/monthly_2017_06/Schweizariq-6139.thumb.jpg.e2c73e28e13b490a5937b78438a5074a.jpg?resize=900%2C599&ssl=1)
Потегляме към намиращите се наблизо овчици. Те горките умират от жега под палещото слънце, а места със сянка има само за 4-5 от тях. В момента в който ни виждат, моментално идват при нас и се опитват да се скрият в сянката ни. Естествено не им се получава, ама поне си правим пак готини снимки и ги нагушкваме и намачкваме, както казва Меги (дали искат в тази жега, е въпрос от друго естество).
![Матерхорн, Швейцария Матерхорн, Швейцария](https://i2.wp.com/magelanci.com/uploads/monthly_2017_06/Schweizariq-7087.thumb.jpg.c8438e76b511fb93d8d219b040e2f2be.jpg?resize=399%2C600&ssl=1)
Тъкмо, когато решаваме да тръгваме надолу, прекрасният ден бива допълнен и от среща с два мармота, макар и от доста голямо разстояние. След като слизаме отново в Цермат, правим кратка разходка за сувенири и невероятно вкусни череши и пазаруваме за фондюто, което съм решил да приготвя. Все пак вилата ни имаше дори и комплект за фондю.
Темата с фондюто е интересна, имат си някакви особености швейцарците, ама няма как да е толкова трудно. Аз чинно съм си свалил рецепта от Интернет и купувам необходимите продукти – сирене Грюер, сирене Емменталер и още едно, дето сега не го помня. Прибавям към потребителската си кошница малко мускат, бутилка бяло сухо вино И черешова ракия. Естествено забравям чесъна, ама аз винаги нещо забравям. Прибираме се и докато другите се къпят, аз подхващам фондюто. Както казах , забравям да намажа тенджерката с чесън, т.е. не забравям, ами такъв просто няма. Ама няма нищо, почвам по рецепта. Слагаме половин бутилка вино, ама аз я да си сложа малко повечко, че да се разтопят добре сирената. Добавям настърганите сирена И бъркам яко, докато ми се вземе акъла. За мое щастие, акълът не е много, т.е. бързо ми се взема. Накрая се разтопи всичко и добавих муската. Последната стъпка беше да сложа и чаша черешова ракия. Мноооого важна стъпка!!! Пълня си аз една чаша с ракия, както бих си я изпил вечер. Обаче кой да ми каже, че и швейцарците като немците пият ракия от едни напръстници по 20 милилитра. Толкова трябвало и да сложа, а не да изсипя една голяма ракия като от на бай Иван кръчмата. Ама нали знаете Мечо Пух какво е казал? Фондюто вече придобива вид и го слагам на масата, обаче като го опитвам, разбирам, че съм открил нов продукт – кашкавалени джибри. В така нареченото ми фондю има повече алкохол отколкото в мастиката, която пихме със салатата предишната вечер (което не говори добре за мастиката, да де узото). Сложих го още малко да поизври и с това приключиха готварските ми опити в Швейцария.
Малко полезна информация:
Местата, на които спахме:
Първата нощувка в Шварцвалд:
https://www.airbnb.de/rooms/17533712
Двете нощувки, които бяха между Цюрих и Люцерн (с много готин и разговорлив хазаин, който ни остави домашно сладко, маслко и т.н.):
https://www.airbnb.de/rooms/7654008
Къщичката в планината (най-дългият ни престой). Гледката на живо е по-хубава дори:
https://www.airbnb.de/rooms/16879254
Втората част от пътуването из Швейцария, може да прочетете в статията „Швейцария – снежна приказка през юни 2“
Както и видеото от пътешествието: