Португалия – Лисабон, Синтра, Фаро

Ако мога да обобщя Лисабон в три думи, то те определено ще са – романтика, пастейш и Фадо. Но тъй като посещението ни в Лисабон не може да се обобщи в 3 думи, отварям речника, за да използвам и някоя по-сложна дума и ви качвам на тук-тука по улиците на града.

Тук-тук? Да, тук-тук, символът на Азия. Незнайно как, но тук-тук се е пренесъл и в Лисабон (сигурно е знайно и си има причини, ама не ми се търси) и допълва (положително или отрицателно) картината на града. Цените обаче определено не са азиатски, но по-късно ще ви дам съвет за разходка с тук-тук на по-ниски цени.

Лисабон, Португалия
Лисабон, Португалия

imageproxy.php?img=&key=e53f7c14265b8919

Нещо, което обаче е типично за Лисабон, са трамваите. Запазени, цветни и придаващи едно особено настроение в града. Не пропускайте пътуване със старинен трамваи, но определено не се качвайте на тези, които правят туристически обиколки за по 30-40 Евро. Просто отидете до спирка Индепенденте и хванете линия 28.

Трамвай 28 в Лисабон, Португалия
Трамвай 28 в Лисабон, Португалия

Седнете до прозореца и се насладете на една невероятна туристическа обиколка покрай забележителностите на града на цена от само 1,30 Евро. Все пак внимавайте, защото освен вас е много вероятно да има и други хора, които да изявят претенции към вещите ви (разбира се без вие да разберете).

Туристически трамвай в Лисабон, Португалия
Туристически трамвай в Лисабон, Португалия

Тук ще съкратя малко описанието на забележителности и отново ще наблегна на трите неща, които ме впечатлиха в Лисабон.

Пастейш де Белем – това си е вече споменатия пастейш де ната, само че в Белем имат претенциите да са го измислили и в едноименното заведение може да си го купите след като сте почакали 20 минути на опашка. Самият пастейш обаче беше наистина много вкусен, макар да не се различаваше толкова от другите, които опитах преди това (Забравих да спомена, че онзи първият в Порто беше последван от около 10 други). Все пак 40-минутното пътуване с трамвай до Белем си заслужава и защото там може да видите кулата (или маи крепост беше) на Белем, кротко пльоснала се в една локва на брега на реката.

Белемската кула, Лисабон, Португалия
Белемската кула, Лисабон, Португалия

imageproxy.php?img=&key=e53f7c14265b8919

Както и паметника на откривателите като Колумб и разни други хора, които не са си понасяли жените и са се грабвали с лодки да си търсят ново място за живеене, пък било и сред канибали.

Паметникът на откривателите, Лисабон, Португалия
Паметникът на откривателите, Лисабон, Португалия

В същия ден си хванахме и ферибота за Касиляс, където целта ни беше статуята на Христос, много наподобяваща тази в Рио де Жанейро, както и мостът – доста напомнящ на този в Сан Франциско.

Статуята на Христос, Касиляс, Португалия
Статуята на Христос, Касиляс, Португалия
Мостът между Касиляс и Лисабон
Мостът между Касиляс и Лисабон

Още с пристигането ни там, при нас дойде една симпатична леличка и очевидно ни надуши, че сме туристи. Предложи ни пътуване до статуята с тук-тук за 5 Евро на човек. Сега, не че е малко, понеже бяхме 5 човека и тя си взе 25 Евро за 15 минути с тук-тука, ама от друга страна в Лисабон ни искаха суми от по 40-50 Евро, без значение колко човека сме.

 

Тук-тук в Касиляс, Португалия
Тук-тук в Касиляс, Португалия

 

Качете се на статуята в ясно време и по възможност в късния следобед, но съобразявайте и кога затваря. Ние направихме точно така и първо се насладихме на гледката от самата статуя, второ след като слезнахме си зяпахме 30 минути на спокойствие вече залязващото над моста слънце. Абе готина работа, ама щеше да стане още по-готина. След като отидохме на спирката, се оказа, че не се знае кога точно идва автобуса, за сметка на това пък точно на спирката една мацка си беше направила малка каравана и предлагаше студена бира за по Евро или невероятни коктейли за 2-3 Евро. Нашата банда веднага реши да си поръча по едно мохито и девойката започна да ни ги забърква … ама с цялото спокойствие на света. Коктейлите ставаха бавничко и точно, когато почваше с моя, дойде автобусът. Аз нали съм си свикнал по немско, се притесних и исках да го отказвам. Момичето като ме видя и ми каза: Спокойно, шофьорът ми е приятел, ще те изчака. и пак идваме на любимото ми нещо в Португалия – ХОРИЦАТА. Направи ми тя коктейла и аз тръгвам да го смръкна на 2 глътки, тя като се развика: нее, пий го с удоволствие. Абе как с удоволствие бе жена, цял автобус само нас чака. Ама изпих си го с допустима доза удоволствие и се качихме в автобуса, които ни чакаше около 7-8 минути!!! Шофьорът ми се усмихна, поздрави ме и ми даде билет, а никои от пътниците, повечето местни, не каза нищо. Само двама (подозирам че бяха немци), нещо ме гледаха и си мърмореха, ама ми бяха далеч, за да им отговоря както си трябва. С това този ни ден приключи и идваше време за следващото от трите впечатляващи неща: Фадо

Още преди да отидем в Лисабон, си говорихме, че много искаме да си направим резервация в някой ресторант, в който да послушаме и фадо на живо. Това обаче е една особена тема в Лисабон. Повечето ресторанти с фадо са обикновени туристически капани с високи цени и лоша кухня. Затова вечерта след като се прибрахме от Касиляс отворих любимият трипадвайзър и набелязах няколко заведения. Обиколихме всички, но интериора на голяма част от тях беше подобен на банята, в която вечеряхме в Порто. Тези, които бяха с добър интериор, бяха с ужасни оценки във всички сайтове. Накрая все пак харесахме едно заведение с етно интериор и доста добри оценки и направихме резервация, което в последствие се оказа доста печеливш ход, защото заведението беше пълно.

 

Ресторант "Esquina de Alfama", Лисабон - нашата препоръка за Фадо
Ресторант „Esquina de Alfama“, Лисабон – нашата препоръка за Фадо

Вечерта си взехме кумчетата и отидохме в заведението. Настаниха ни на страхотна маса, която хем беше на място, от което се вижда целият ресторант, хем беше в нещо като собствена ниша и нямаше да минават всички през нас.

Ресторант "Esquina de Alfama", Лисабон
Ресторант „Esquina de Alfama“, Лисабон

 

Поръчахме си напитки и разни вкусни риби, с изключение на кумата, която поръча един Зайо Байо (беше страшно вкусен и крехък). Сервираха ни и ни представиха фадистите (така маи се наричаха певците на фадо). имахме страхотен късмет, защото присъства;е една от известните португалски фадисти – Кристина Мадейра. Вечерта премина в техните песни и кратки пауси, в които се пускаха светлините, за да можем да хапнем малко и да си поговорим (по време на пеенето им се пазеше тишина, което дори и ние успяхме да спазим). По едно време Кристина Мадейра дойде при нас и каза на Меги, че има същите очи като дъщеря и и я запрегръща и разцелува.

С Кристина Мадейра в ресторант "Esquina de Alfama", Лисабон
С Кристина Мадейра в ресторант „Esquina de Alfama“, Лисабон

След това, това се случваше във всяка пауза, а след края на вечерта ние си тръгнахме с три диска на тримата фадисти, които бяха там и въпреки, че пиша за фадо, не мога пак да не се върна на любимото ми нещо в Португалия – ХОРИЦАТА. Но определено една фадо вечер трябва да е част от задължителната програма на всеки посетител на Лисабон.

Не знам дали фадото, малките улички или многобройните тераси с плочки азулехос и невероятни гледки допринесоха да усетя градът толкова романтичен, но той наистина стопли сърцето ми.

По улиците на Лисабон, Португалия
По улиците на Лисабон, Португалия
Mirador de Santa Lucia, Лисабон, Португалия
Mirador de Santa Lucia, Лисабон, Португалия

Това е и третото, което ме грабна в Лисабон – романтиката. Може би причината бяха отново хората или старите трамваи, но за мен градът беше доста по-романтичен от Париж и Венеция.

Plaza de Comercio, Лисабон
Plaza de Comercio, Лисабон
Ascenseur de Santa Justa, Лисабон, Португалия
Ascenseur de Santa Justa, Лисабон, Португалия

Няма да ви казвам за различните кули и площади, пише ги във всеки пътеводител, просто си грабнете чантичките и посетете Лисабон. Струва си.

Нещо, което не мога да пропусна е посещението ни в Синтра. Преди пътуването към Португалия, се колебаех кое да посетим – Синтра или Кашкайш. В крайна сметка (на пръв поглед се поне) се спряхме на Синтра, с оглед на това, че има повече забележителности на едно място. Хванахме си сутринта влакчето за Синтра (бързо и евтино, както винаги) и стигнахме гарата в Синтра. Още със слизането ни се лепнаха някакви навлеци, да ни предлагат екскурзии с бусове, таксита и не знам си какво. Дойде един при нас и почна: “За 20 Евро на човек ще обиколим замъците в Синтра, ще отидем до Кабо да Рока и ще приключим в Кашкайш”. Ама аз тея байчовци ги знам, нали в Сл.брqг половината ми бяха приятели и правихме схеми с немските туристи. Отрязахме го и тръгнахме да търсим тоалетна, понеже след 40 минути път с влака, на дамите им дойде музата. Обаче аз съм малко като Архимед, най-великите идеи ми идват в банята и в тоалетната. Както си стоия в тоалетната и се замислям над думите на тоя байчо: “20 Евро замъците в Синтра, после Кабо да Рока и Кашкайщ” и пак: “20 Евро замъците в Синтра, после Кабо да Рока и Кашкайш”. Бре, че това са нещата, които искахме да посетим, ама нямаше как да ги направим в един ден. Кабо да Рока съвсем го бях отписал дори. Връщам се при групата и очевидно и те са тоалетни мислители, понеже само като им предложих все пак да го направим и всички отговориха: “Да, Да, Да” (като онази песен от едно време). Речено- сторено. Връщаме се при байчото и му казваме, че сме неговите хора. Това бяха най-добре инвестираните 20 Евро на човек. Първо байчото, които се казва Нуно, ни возеше с доста комфортен Мерцедес Виано и ни раздаде студени водички. Разходи ни из Синтра, заведе ни в една сладкарница, в която беше доста евтино, а имаше супер вкусотии (има я на клипчето ни).

 

Синтра, Португалия
Синтра, Португалия

Показа ни къщата на Джони Деп, показа ни някакви гледки, на които нямаше никакви туристи, а се виждаше по-добре отколкото от туристическите места, абе беше страшен.

NoviPortugaliq-3129.thumb.jpg.857c9a27063c5b3acbfa0909e4aa7939.jpg

Замъкът Pena, Синтра, Португалия
Замъкът Pena, Синтра, Португалия

NoviPortugaliq-3237.thumb.jpg.9c4d068b3fa0fa2bfaa0aa7447b5e6a0.jpg

Замъкът Pena, Синтра, Португалия
Замъкът Pena, Синтра, Португалия

След Синтра се отправихме към Кабо да Рока – най-западната точка на Европа. Там си брахме голям студ, нищо общо с горещините в Синтра.

Гледка от Кабо да Рока, най-западната континентална точка на Европа
Гледка от Кабо да Рока, най-западната континентална точка на Европа

Добре, че нашият човек Нуно изкара една бутилка червено вино и ни почерпи, та поне малко да се сгреем. Гледките от Кабо да Рока остават за цял живот в съзнанието, сигурен съм. Беше много красиво, както и в Синтра. От Кабото се метнахме по едни селски пътища с изглед към морето и отидохме до някакви много готини скали, близо до Кашкайш.

Кашкайш, Португалия
Кашкайш, Португалия

 

Пак гледки и снимки. и от там продължихме към Кашкайш, обиколихме го първо с буса, после Нуно ни стовари в центъра и ни обясни от къде да си хванем в края на деня влака за Лисабон. Разделихме се, но остави невероятно добро впечатление в нас – обясняваше и показваше неща, които не ги намерих в никой пътеводител, а бяха страхотни. След като ни остави Нуно, хванахме да обиколим Кашкайш и да си намерим поредното страхотно ресторантче за вечеря, след което се прибрахме в квартирата. Оставям тук контактите на Нуно, ако имате път към Синтра, му пишете, за да ви направи един супер тур.  (http://www.welcomelisbontours.com/en/team  Nuno Moura)

 

И за лисабонски финал, да ви споделя за едно тайно местенце, в което ядохме най-големите вкусотии – Относително долнопробно изглежда и е трудно да бъде намерено, но беше наистина вкусно и абсолютно местно (съответно говореха само португалски, а ние само български и се разбрахме). Приключвам с Лисабон, защото беше време да се разделим с кумовете и да хванем влака за Фаро, където щяхме да изкараме последният ден от нашата почивка.

След поредното комфортно тричасово пътуване с влака АП (този път с невероятни гледки през почти целия път), пристигнахме във Фаро.

Тук планът беше да си вземем една моторетка и да обиколим из града и до разните му съседни плажове. Както винаги нашата сметка е без кръчмар и нещо винаги не се получава, което обаче не беше толкова лошо. Бяхме си запазили през Фейсбук едно скутерче на гарата във Фаро и в 11 сутринта отидохме да си го вземем. Човекът ми поиска шофьорската книжка и записа данните, след което ни заведе до моторчето. Почна да ми обяснява, ама сигурно съм гледал като индианец, защото в един момент ме попита: “А ти колко опит с мотори”. При което аз: “Ами малко, карал съм курса и до там”. Тогава той ми каза, че предпочита да не ми го дава и да си преценя. Не е проблем да ми го даде, ама ако стане нещо, ще си разваля почивката. Моляяя???? Сега си представих тази ситуация в Сл.брqг примерно. Абе те и самолет щяха да ми дадат, само да ми вземат парите. и отново – ХОРИЦАТА. Може би и неговото мнение ме разубеди и се отказахме от моторчето. Проблемът беше, че имахме 3 часа, докато стане време да се нанасяме в квартирата и трябваше да обикаляме с куфарите (макар и само ръчен багаж). Попитах го къде мога да остави нещата срещу заплащане, а той ми отговори,че мога да ги оставя при него без пари, стига да си ги взема до 4 часа. Е нее, както казваше баба ми: “Жива да не бях”. Оставихме куфарите, понеже след 6 дни в Португалия, единственото нещо, което имаше в тях бяха дрехи и чорапи. Мръсни! (Фирмата за моторчетата е puzzle solutions rent-a-scooter, може да ги намерите във фейсбук)

Фаро, само по себе си е красиво градче, но не е нещо особено. има доста заведения, пихме кафенце, вечеряхме вкусно и се наснимахме както само ние си можем, т.е. 200-300 снимки за един ден.

Фаро, Португалия
Фаро, Португалия

След цял ден обиколки си взехме багажа от човека-моторетка и се настанихме в квартирата. На следващия ден хванахме обратния полет за вкъщи и с това приключи нашето португалско приключение.

Задължително посетете Португалия, тя има толкова много да предложи. Моят съвет е да не търсите лукса, не че няма да ви го предложи. Яжте с местните, живейте с тях, пътувайте с тях, усетете духа, културата и музиката им. Това е най-голямото богатство на тази държава, а може би и на всяка друга.

 

Както винаги, пускам линкове към услугите, които сме ползвали и сме били доволни:

Португалските железници

Ресторант „Esquina de Alfama“ – не е официален сайт, но дава представа за цените

Фирмата за мотори във Фаро

Не мога да открия контактите на Нуно от Синтра, но в момента, в който ги открия, ще ги добавя.

Първата част от пътуването ни в Португалия ще намерите тук.

Естествено може да видите и нашият клип от Португалия.

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d блогъра харесват това: