Португалия – Порто

Португалците са много хубави хора, ама за тях по-късно.

Ако сте чели разказа ми за Малдивите, знаете, че вече, така да се каже, съм дал-взел, т.е. бракуван. Абе ожених се и отидохме там на меден месец. То хубаво, ама нас със съпружката много не ни свърта на едно място, а освен това се бяхме разбрали с кумовете да направим една екскурзия заедно през 2017. и какво по-хубаво от един общ Великден (+ още 4-5 дни) в Португалия. Речено-сторено.

Планът на пътуването беше следният:

Кацане в Порто и прекарване на два дни в града. След това заминаване с влака за Лисабон, където да останем 4 дни. Последният ден щяхме да прекараме във Фаро и съответно да летим от там за вкъщи.

Като стари тарикати си запазихме билети още от януари, макар че този път малко се затуткахме. След като всички от бандата потвърдиха, запазихме и жилища съответно в Порто и Лисабон за 5 човека и зачакахме. Запазихме и билети за влака на невероятни цени . Тук ми е първият съвет – запазете си 2 месеца по-рано билети за влака и ще е много евтино. Ние пътувахме от Порто до Лисабон за по 9 евро на човек и то с АП или както му викам аз – Алфа Перпендикуляр. А от Лисабон за Фаро бяха по 8 евро. Пътуването трае почти 3 часа, но е много комфортно и не се усеща. Освен това, в самия влак се продават храни и напитки на абсолютно разумни цени.

Та пристигаме ние в Порто. Кумовете са вече от няколко часа там и си пекат дупетата някаде. Хващаме метрото от летището за центъра. То хубаво, ама минаваме през нещо като Столипиново и като се накачи едно семейство португалци, ама малко пооооо-ваклички и седнаха около нас. Принципно съм много толерантен към всички и това изобщо не ме притеснява. Абе не ме притеснява то, ама по-едно време детето им (около 3-годишно) ми отваря джоба на куфарчето и почва да си рови необезпокоявано. То че не се трогва не е проблем, на 2-3 години беше все пак, ама майка му и още една мадама го поглеждат и продължават да си говорят. А аз в шок (отидоха мускалчетата, както би казал Бай Ганьо). Поглеждам майката, поглеждам жената (моята жена де) и поглеждам детето, реакция никаква. По едно време реши майката да му се скара, та поне не ескалира ситуацията.

Пристигаме ние в центъра и ще хващаме метро към апартамента, звъним на кумата и тя ни казва: на плаж бяхме, отиваме към жилището (като ви кажат така, винаги проверявайте дали става дума за всички). Отиваме до жилището, ами то хубаво, ама кумът го няма, само кумата. Живо и здраво, накрая намерихме и кума. Разхвърляхме багажа и газ към центъра да разглеждаме. А то една красота, едно чудо, много приятен град. Аз предварително прочел необходимата литература, се метнах в първата сладкарница и си взех един пастейш де ната – ммм божествено.

Pastel-de-Belem-1.thumb.jpg.a38c4862129cb8cb390d2d2275937dd8.jpg

 

Нещо като бутер баничка, пълна с крем карамел, абе трябва да се опита. След една стабилна обиколка се прибрахме за един душ и решихме да ходим на вечеря. Понеже предварително кумовете ни бяха казали, че искат да се потопят в местната култура и кухня, аз съм се приготвил с информация за ястия и ресторанти и ще ходим да ядем с местните. Tripadvisor ми е метнал няколко предложения, избирам това с най-много оценки и палим гумите на трамвая.

Отиваме там, намираме ние заведението и идва шок номер едно. Като цяло е голяма грешка да ми каже някой на мен, че иска да се потопи в местната кухня и атмосфера, понеже точно това му се случва. Заведението е шумно, ама това не е проблем, все пак такива са си хората. Ама влизаме вътре и интериора – като банята на баба ми. Едни сини плочки по стените, с бели плочки по пода. По тавана за плочки не погледнах. Значи плочките по църквите и в гарите много ми харесаха и в Порто и в Лисабон. Определено предаваха собствен дух на градовете. Обаче в ресторанта не бяха такива плочки (азулежос мазулежос), ами най-обикновен фаянс. Как да е, ще го прежалим. Поглеждаме менюто – супер. Цени народни, риба много. Жената поръчва един октопод, ама както тя си го обича – на скара, без зехтин, без нищо, абе излезнал от банята, с малко салата да не му се виждат срамотиите само. Кумата поръчва телешко!!! , а ние останалите мятаме някакви риби в тефтера на сервитьора. В последствие разбрахме, че специалитетът на заведението било печено пиле на грил (кои да се сети, че след като на първия етаж се пекат над 100 пилета, това може да им е специалитет), ама здраве да е.

Печени пилета в ресторант Pedro dos Frangos, Порто
Печени пилета в ресторант Pedro dos Frangos, Порто

Идва октоподът с бодра стъпка, Меги го опитва и изпада във възторг. Опитвам аз – бре, той крехък като пилешко. Ей сега ударихме келепира с рибата значи. Идва тая ми ти риба и почваме да си хапваме, ама то горчииии. Кой да ти каже, че те много-много не я чистят. Викам на кума: „Куме, тая риба май не е много добре почистена“. Той: „А няма такова нещо… изобщо не е чистена“. Ама като си я поизчистихме пост фактум, не беше лоша. Сега проблемът беше с телешкото, понеже очевидно беше от теле с главно П. Реже кумата пържолата, ама то месото бяло (т.е. светло) и с малко кръв само. Аз поне теле с бяло месо не бях виждал, то си беше чисто прасе. Което нямаше също да е проблем, ако беше изпечено поне. Ама преглътна го тя, но не останаха доволни от ресторанта де. Сангриата им беше поне добра, може би заради червилото по чашата, в която я сервираха. Ако решите все пак да го посетите, заведението се казва Pedro dos Frangos и реално е много добро и евтино, стига да поръчате правилните неща. Ако ходите там, поръчайте октопод или печено пиле. И при двете ще си оближите пръстите.

От там реших, че моят първоначален план да ги запозная с португалската кухня, няма да мине. Понеже аз се бях настроил, че ще ям едно местно ястие, което се прави от ориз, морски дарове, вътрешности на риби и май свинска кръв (ястието се казва arroz de cabidela), пък това ако им го бяха сервирали някаде, сега нямаше да мога да си пиша разказа.  За което още съжалявам (не че мога да си пиша разказа де), понеже исках да го опитам, ама сега си имам причина пак да отида до Португалия.

На следващия ден, по инициатива на Наско (кумът) за обяд все пак опитахме прословутата за Порто Франчесиня. Седнахме в едно заведение Éloios не далеч от катедралата Sao Francisco. Заведението приличаше повече на закусвалня, но навсякъде по стените бяха закичени картини на прасета, може би защото специалитетът на закусвалнята беше печено прасе, което ставаше ясно още от табелката на входа на заведението. Поръчахме набързо по една франчесина и една голяма бира. След около 30мин. ни сервираха някакво подобие на сандвич, плуващо в някакъв доста съмнителен червен сос. Сандвичът се състоеше от 2 огромни филии хляб, между тях сложени различни видове месо – шунка, свинска пържола и наденица. Върху цялата тази пирамида имаше разтопено парче кашкавал и едно яйце…

Сандвичът Франчесиня
Сандвичът Франчесиня

Франчесина означава на португалски “малка французойка“. Аз все си предсатвях французойките слабички, изискани и елегантни. Е в този “сандвич“ нямаше нищо от гореизброените неща. На вкус също не беше нещо вълнуващо, но определено си заслужаваше да се опита.

Ние прекарахме два дни в Порто, които преминаха в шляене по улиците, разглеждане на няколко църкви и купуване на сувенири.

Църквата Saint Ildefonso, Порто, Португалия
Църквата Saint Ildefonso, Порто, Португалия

Умишлено не ви разказвам за забележителностите на Порто, понеже може да си ги видите и в google. Три неща обаче ме впечатлиха и останаха в съзнанието ми и затова, ще ви ги споделя. За съжаление не успяхме да посетим прочутата книжарница, но вратите на самолетите за Порто са винаги отворени за нас и определено това няма да е последното ни посещение.

А ето ги и моите фаворити:

Първо според мен не пропускайте да се качите на моста (Ponte Dom Luis I), които свързва посредством трамвай Порто с Гия (може да се мине и пеша).

Ponte Dom Luis I, Порто, Португалия
Ponte Dom Luis I, Порто, Португалия

От него се открива невероятна гледка към реката и фабриките за вино и някак ви подтиква да си купите бутилка “вино до Порто”. Имайте предвид, че вкусът му наподобява повече ликьор, доста сладко и силно е.

 

Гледка от Ponte Dom Luis I, Порто, Португалия
Гледка от Ponte Dom Luis I, Порто, Португалия

 

От моста имате възможност да слезете и да се разходите покрай реката.

Ponte Dom Luis I, Порто, Португалия
Ponte Dom Luis I, Порто, Португалия

 

Ние успяхме просто да се шляем по малките улички и да се наслаждаваме на хубавото време.

Порто, Португалия
Порто, Португалия

 

Второто нещо, което определено ми направи впечатление бяха местните пазарчета. На тях могат да се открият невероятни вина, риби и други неща от местни производители. От там си купихме и сувенирите, които бяха на доста по-ниски цени отколкото в магазините. Най-много ни хареса пазарът Bolhão.

Входът на пазара Bolhão, Порто, Португалия
Входът на пазара Bolhão, Порто, Португалия

Както казах, нещата, които ме впечатлиха, бяха три. Третото са хората. Португалците са толкова приветливи и отзивчиви хора. Нужно е само да научите няколко думи на португалски и да им ги кажете, очите им светват. Особено на пазара винаги много се радваха, когато питах нещо за собственото им кейжо (сирене) и почваха с бурен ентусиазъм да ни обясняват на португалски (Съвсем малко разбирахме, май не ни псуваха). А когато минахме покрай щанд с вина, от които се носеше „Деспасито нананан“, Меги започна да танцува и не спря, докато не свърши песента. С това обаче събра огромна тълпа около щанда, което доведе до това, че продавачът 5 минути ни се молеше да ни направи някакъв подарък. Отказахме любезно няколко пъти, но накрая все пак си тръгнахме с малка бутилка вино “Матеус”.

И до края на пътуването ни, за мен това беше най-красивото в Португалия – хората. Без, разбира се, да броим фаянса.

След 2 прекрасни, но кратки дни в Порто, се отправихме към Лисабон – основната цел на пътуването. Рано сутринта се качихме на влака и почти проспахме пътуването, понеже вече споменатия Алфа Пендулар е наистина доста комфортен (сравним с Талис и ICE в Германия), макар и вече да не е първа младост. Повече за Лисабон – скоро в статията за Лисабон.

Както винаги – добавям видеото от пътуването ни в Португалия.

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d блогъра харесват това: