Оман

Както вече знаете от статиите за Занзибар, още през февруари бяхме купили билетите с Оман Еър, които щяха да са си една малка одисея. Та, затова в момента пътуваме от Дюселдорф към Люксембург, откъдето ще е първият ни полет. След 2 часа пристигаме и паркираме колата на един от паркингите. По принцип искахме да паркираме на икономичния за 50 евро на седмица, ама малко бяхме разсеяни и паркирахме на един по-скъп. А се разсеяхме, понеже докато паркирахме видяхме една кола с разбити прозорци на паркинга. Естествено не се оставяме това да ни смути и се качваме на самолета за Мюнхен. Първият полет минава бързо, извършва се от Люкс Еър, самолетът е по-малък от градски автобус, ама и от това не ни пука. Все пак ни очаква Оман!

Кацаме в Мюнхен. По някаква уредба ни викат да се явим на едно гише, за да си вземем бордните карти. Отиваме, а там един леко смотан младеж почва да ме разпитва:

“А имате ли пари в брой за визата в Оман?”

“Аз ще платя с карта” – му казвам.

„Ами да, ама тук пише, че се изискват пари в брой и понякога правят проблеми с картата. Затова ви питам дали имате и пари в брой.“ – пак ми повтаря той.

„Е ако трябва ще се промъкнем нелегално в Оман“ – решавам аз да се пошегувам.

Ей тука нашият човек пребледня. Стоим и се гледаме 10 секунди, той бял, аз вече червен, понеже ме напушва на смях. Абе като мартеница сме. И в тоя момент той изстрелва:

“След това изказване, не мога да ви допусна на самолета.”

Пак 10 секунди мълчание, пак мартеница. Този път аз и Меги бели, той червен. Такава мартеница не сте виждали, с двама пижовци (Нали Пижо е бялото?).

“Шегувам се, няма проблем да летите, ама внимавайте с тези изказвания, понеже наистина може да не ви пуснат някъде” – пак изстрелва той и се хили.

Меги вече естествено ме гледа с “онзи поглед” и се чудя дали да не го питам да ни сложи в противоположни краища на самолета.

“Заповядайте бордните карти и ви пожелавам един изключително комфортен полет” – пак изстрелва той и ни намига. В този момент не знам дали на мен или на Меги намига. Спокойно го слагах към хората с разностранни интереси.

Минава още около час и почва бординга. Викат първо бизнес класата, после майки с деца. Ние понеже не сме към никоя от групите (според Меги, заради държанието ми може да сме към майките с деца), кротко посещаваме тоалетната и чакаме всички да се качат. Накрая отиваме и ние, жената нещо ни казва, че са ни викали, ама аз не помня да са ни викали, пък деца нямаме (Меги вече е сигурна, че са ни викали към майките с деца, заради държанието ми). Ама може да се е объркала.

Качваме се на самолета и показваме бордните карти, при което стюардесата ни отвежда точно в обратната посока на всички – към бизнес класата. Аз търча след нея и се опитвам да и  обясня, че има грешка, ама тя е упорита и ни води до празната бизнес класа и ни посочва две места.

Иухуууу, онзи намигащият ни е метнал в бизнес класата. Вече ми е все едно кой от двама ни е харесал. Дано по-често ми намигат по летищата. За втори път в рамките на година получаваме ъпгрейд. Ей това, ако не е късмет. Определено мога да кажа, че бизнес класата на Оман Еър е по-добра от тази на Еър Берлин. Те, вторите, затова и фалираха сигурно (още ме е яд за изгорелите билети за Куба). Настаняваме се и се наслаждаваме на полета, ама малко след като сме вечеряли, от наслаждаване заспиваме.

Бизнес класата на Оман Еър
Бизнес класата на Оман Еър

Около 6 сутринта е, след малко ще кацаме. Значи никаква не я свърших този път. Исках да си правя снимки в бизнес класата, исках да гледам филми, исках, исках … само спах обаче. Както и да е, Меги както винаги, не е пропуснала да се нащрака.

 

Виза за Оман

След успешното кацане, отиваме директно да си взимаме визи. Много важен момент за всички, които смятат да ходят в Оман. Първо, както и бяхме прочели, вече евтини транзитни визи няма (декември 2017), т.е. трябва да си платим 20 риала, което са около 50 евро. Второ, те знаят, че повечето туристи нямат омански риали в тях и съответно почват да ви въртят да си смените при тях. Ама не трънски, ами не знам какъв курс дават. Ама ние пак сме подготвени и се почва следния разговор:

Аз: „Ще платя с карта“

Служител: „Нямате ли никакви пари в брой?“

Аз: „Ще платя с карта“

Служител: „Нямате ли пари в брой, ще ви излезе по-скъпо с картата?“

И така 4 пъти. Пълни глупости. Нямам никакви такси на картата и нищо няма да ми излезе по-скъпо. В същото време до мен един възрастен немец го метнаха и си плати в евро. След като видяха, че няма да стане номерът, приеха плащане с кредитна карта и ни сложиха визите. Минаваме през тоалетната, Меги си слага абаята, аз мятам тая тяхната носия и сме готови за Мускат.

 

Пари

Естествено първо теглим пари от един банкомат. Валутата в Оман е риал, като един риал се състои от 1000 техни си стотинки. Един риал е около 2,5 евро. Има достатъчно банкомати, има и къде да обменяте. Проверете кое ви е по-изгодно при вашата банка.

Транспорт

Транспортът е интересна тема в Оман. Излизаме от летището, а отвън стоят таксита. Много важно в Оман – първо питайте и се пазарете колко ще ви струва. При нас и това не помогна. Отиваме при един таксиджия и казваме, че сме до джамията. Той почва да ни говори нещо на арабски, аз му кимам, понеже поне цената я разбрах и ме устройваше. В един момент обаче тоя ни усети, че не сме араби и ми вика 8 риала. Като цяло не ми се занимаваше с градски транспорт, ама 8 риала са 20 евро. Е няма да стане. Ще се ходи с автобус.

Написал съм си домашното и знам, че трябва да пресечем по един мост магистралата, която е до летището и от другия край да хванем автобус за Руби и по пътя да слезем на джамията. Отиваме от другия край, ама не щеш ли, спира ни някакво бяло бусче. Оказва се маршрутка. Шофьорът набързо разбутва индийците вътре, понеже трябва да направи място за арабите (много е яко да те мислят за арабин в Оман).

И така, потегляме ние с маршрутката. На първи ред – шофьорът и една арабка. На втори ред – аз и Меги. Трети, четвърти ред и багажника – индийците (нямаше място за всички на седалките). Клатушкайки се, се понасяме по градската магистрала, вътре дъни яка индийска музика, абе купонът е на 6. Викам си: “Я да му платя сега, че знам ли тук как са). Подавам му на човека 10 риала, при което той ми казва нещо на арабски. След 10 секунди осъзнава, че не го разбирам и ми казва:

“Това е твърде много. Билетът е 300 ст., нямам да ви върна“ – казва той. За по-лесно, ще им наричам хилядните от риала стотинки.

Това не го очаквах, ама понеже съм добре подготвен и знам, че в Оман вървят и дирхами от ОАЕ, го питам дали мога да платя в дирхами. … Той пак ми отказа. Човече, какво ще правим, левове едва ли приемаш. Обясняваме се с шофьора-индиец ей така 2 минути, той вече иска да ни сваля насред … даже не знам насред какво сме, ама определено не е готино.

В този момент обаче арабската леличка, която е до него, му подава едни пари и той млъква. А сега де. Тази ни плати билета. Почваме значи същата одисея с нея, обаче тя категорично отказва да вземе пари. А онзи таксиджия ще ми иска 8 риала. Айде … След няколко спирки жената слиза. Аз естествено се скъсвам да й благодаря, като вкарвам в действие една от малкото думи, които знам на арабски: “Шукран, шукран”. Тя ни казва нещо на арабски (сигурно, че съм хубав, според Меги просто “лек ден”)

 

Джамията

Стигаме до джамията, малко сме сънени след полета, ама доволни, че сме стигнали безплатно. Абе харесват ми вече оманците. Шофьорът ни показва от къде да минем и се понасяме към входа на джамията. Голяма красота.

Султан Кабус Джамия - Мускат, Оман
Султан Кабус Джамия – Мускат, Оман
Султан Кабус Джамия - Мускат, Оман
Султан Кабус Джамия – Мускат, Оман
Султан Кабус Джамия - Мускат, Оман
Султан Кабус Джамия – Мускат, Оман

Едни цветни градини, едни интересни сгради, абе вижте на клипчето от Оман.

Султан Кабус Джамия - Мускат, Оман
Султан Кабус Джамия – Мускат, Оман

Хубаво е. Влизаме вътре и вече ще влизаме в джамията, когато някакъв униформен ни се троска нещо. Аз без да знам грам арабски, разбрах, че иска да си оставим раниците отвън. Ама как да ги оставя, като всичките ни пари за Занзибар са вътре. Размишлявам малко и се сещам за жената, която ни плати билетите. Спокойно оставям раницата и влизаме вътре (никой нищо не ни взе). Вътре пак голяма красота, но за съжаление не може да се сравни с джамията в Абу Даби.

Султан Кабус Джамия - Мускат, Оман
Султан Кабус Джамия – Мускат, Оман
Султан Кабус Джамия - Мускат, Оман
Султан Кабус Джамия – Мускат, Оман

Както си зяпаме и пак идва един и почва да прави забележки на Меги, че не си е покрила напълно косата. Ей, вече почват да ме дразнят, а и топло става.

 

Ислямския център към джамията

Излизаме отвън и се разхождаме из градините. Гледам аз, че няколко забулени жени заговарят всички туристи, при което туристите само им казват “Но, но” и подминават. Естествено жените идват и при нас. И се почва:

“Добър ден, ние сме от ислямския център, искаме да ви разкажем малко за исляма и ценностите му” – ни казва едната жена.

Обаче мен хич не ми се слушат проповеди за исляма и твърдо решавам да ги отрежа. Тъкмо ще си отварям устата, когато жената продължава:

“Ще ви направим кафе, чай, ще ви почерпим със сладки и фурми” … Това е повратният момент. Меги гледа малко стреснато, ама и казвам, че няма страшно и отиваме с тях. Водят ни в една забутана стаичка и вече съм сигурен, че това е последното нещо, което виждам, преди да поискат откуп от родителите ни. Тъкмо си мисля, да им кажа, че шефката има повече пари, когато те наистина изваждат едни чайници, едни кафеварки, табли със някакви лакомства, фурми. Пак ударихме кьоравото. Всичко е издържано в арабски стил, красиво, светло и уютно. Поне така почна да ми изглежда сега, след като извадиха сладките.

Жената почва да ни разпитва от къде сме и къде отиваме. Опитва се да ни обясни, че мюсюлманите не са лоши хора. Аз и обяснявам, че половината ми колеги са араби и че в България имаме сигурно над милион мюсюлмани, т.е. знам, че не са лоши. Казвам и че отиваме на почивка в Занзибар, но по пътя сме решили да разгледаме Мускат. Оказва се, че тя е родена в Занзибар и много се радва, че ще посетим островът й. Изведнъж цялата лекция по ислям прекъсва, почват да вадят още плодове и сладки и жената извиква всички жени от ислямския център. Дават ни лист и химикал и се почва едночасов урок по суахили, през който се спукваме от смях, защото ни разказват разни истории от Занзибар. Постоянно ни наливат чай и кафе, абе голям купон. Не ни се заминава, ама все пак искаме да видим още нещо от Мускат. Жените разцелуват Меги, сбогуват се и с мен и ни помагат да се спазарим с таксито за следващата ни дестинация.

 

Пазарът в Мутра

Пазарът в Мутра - Мускат, Оман
Пазарът в Мутра – Мускат, Оман

Благодарение на готините лелички от ислямския център, ни карат 20 километра за 4 риала (около 10 евро) И след около 20 минути стигаме до пазара в Мутра. За наша радост е относително рано. Важен факт, тъй като пазарът е затворен от около 13 до 17 часа. Почваме да го обикаляме, но след като сме гледали пазарите в Маракеш, Фес и дори Дубай, този не успява да ни впечатли. Тъкмо решаваме да се махаме от пазара и да ходим да видим крайбрежната улица, когато ни спира група местни младежи и ни обясняват, че са министерството на туризма и искат да направят клип с нас, в който се вижда как обясняват на туристите разни неща. Ние естествено веднага се съгласяваме да станем звезди в оманската телевизия и с охота приемаме. Избират единия от младежите и той ми отваря никакъв каталог и почва да ми разказва, как можело да се гмуркам и разни такива неща в Оман. Обаче е такова дърво, че няма накъде повече. Решавам да спася предаването и го питам за пазара, тъй като там се намираме.

„Ами аз за пазара не знам много, само съм го разглеждал“ – ми казва той, при което аз се хващам за главата. Казвам на тоя дето снима да спре и му обяснявам на младежа:

„Виж сега, аз сам бил няколко години екскурзовод, знам че е трудно, ама не трябва толкова да се притесняваш“.

Казвам му да ми каже кои са темите, които знае най-добре и му казвам, че ще му спася предаването, ама като отплата искам да ми върже на главата кърпа като местните. Съгласява се естествено и като го подпуквам. Правя се на мега заблуден турист и задавам страшно дълги въпроси, само и само да запълним време от предаването им. Той трябва само да ми отговаря с 2-3 думи, т.е. притеснението му не ни проваля. В този момент Меги и другите от арабите припадат от смях. След няколко минути приключваме с интервюто и той, както е обещал, ми връзва кърпата на главата. Разделяме се и все пак потегляме към крайбрежната улица.

Крайбрежната алея на Мускат, Оман
Крайбрежната алея на Мускат, Оман
Крайбрежната алея на Мускат, Оман
Меги в традиционната абая – Мускат, Оман

Правим една голяма разходка на брега, при което аз усещам, че ефектът от сладките и фурмите от ислямския център е отминал. Връщаме се на пазара, понеже сме си набелязали едно малко ресторантче, за което сме чели добри отзиви. Поръчваме и ни носят пак едни огромни порции за никакви пари. Толкова са големи, че не можем да ги изядем. Пием и по едно кафе и естествено на Меги и се прихожда до едно място. Обаче собственикът обяснява на всички туристи, че няма вода и няма как да ползват тоалетната. Меги решава да се направи на ударена и тръгва към тоалетната, при което собственикът се скарва на сервитьора-индиец и той вади 3 бутилки минерална вода и настига Меги почти на вратата на тоалетната. Дава й бутилките и й се извинява, че няма вода. Аз като ви разправям, че е хубаво да ви мислят за араби в Оман.

 

Забележителностите

След като сме се наобядвали, решаваме, че ще се разходим до останалите интересни места и се спазаряваме с един шофьор да ни разходи малко.

Гледка към стария град - Мускат, Оман
Гледка към стария град – Мускат, Оман

Отиваме до двореца на султана – невероятно красива сграда. За съжаление не можем да влезем вътре, но дори и отвън е много интересен. Около него са разположени много музеи, които със сигурност е интересно да се посетят, ако човек има повече време.

Дворецът на султан Кабус - Мускат, Оман
Дворецът на султан Кабус – Мускат, Оман

След като сме обиколили вече доста неща, виждаме, че имаме още над 5 часа до полета, затова решаваме да се върнем до пазара и да пием кафе там някъде. Намираме един шофьор, който ни казва, че ще ни закара до пазара и после до летището за 10 риала, което са около 25 евро, а са над 40 километра. Този човек ни чака час и половина да си изпием кафето на пазара, след което потеглихме към летището. Като бонус, а и за да се похвали, реши да отбие до Операта на Оман. Султанът на Оман е голям почитател на операта и изкуството.

Операта в Мускат, Оман
Операта в Мускат, Оман

Като цяло хората в Оман са доста отворени към другите култури, навсякъде бяхме посрещани изключително сърдечно и ни черпеха с разни дреболии.

Но да се върнем на нашия шофьор. След като тръгваме от операта към летището, изведнъж попадаме в задръстване. Нашият човек почва да се тюхка и ядосва, пък аз се чудя защо, все пак имаме 3 часа до полета.

“Не се притеснявай, имаме доста време до полета” – му казвам аз, а той само ме поглежда сърдито и нищо не казва. Решавам да стопя леда:

“Спокойно бе човек, не закъсняваме и не бързаме.”

“Хабиби, вие няма да закъснеете, ще ви закарам навреме. Ама след 15 минути имам клиент на 40 километра от тук и няма как да успея“ – ядосва се той. Решавам вече да си мълча и следващата ни комуникация е чак на летището, когато ни дава телефона си, ако решим пак да ходим към Оман. Обещава, че ще ми направи цена като за местен другия път и двамата се прегръщаме, знаейки много добре, че ще си платя пак като турист.

На летището минаваме контрола и се качваме на самолета (този път икономична класа) за Занзибар. Какво се случи там? Разберете от пътеписите ни за Занзибар!

 

Оман е интересна дестинация за няколко дни, но ако излезете извън Мускат. Ако сте били в Дубай и Абу Даби, Мускат ще ви омръзне след няколко дни. Ние нямахме време, но знам, че е интересно да отидете в планините на Оман. Най-добре си организирайте тур за няколко дни.

В самия Мускат е хубаво да се видят:

Джамията – задължително посетете ислямския център, хората са много добри и гостоприемни

Соук – или пазарът в Мутра

Двореца на султана – както и стария град около него

Операта – нещото, което определено отличава Оман от останалия арабски свят

 

Давам ви и контактите на нашия шофьор, може да се свържете с него по Whatsapp и да ви каже цени за транспорт в Оман:

Салем – 00968 9223 0048

Както винаги – вижте видеото и питайте, ако имате въпроси!

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d блогъра харесват това: