Остров Бали – една доста дълго пренебрегвана от нас дестинация. След 3,5 години родителство обаче, решихме, че Бали ще е идеалната дестинация за първо пътуване без дете. Планът ни беше да посетим може би най-известната за Инстаграм дестинация, като обаче търсехме лежерна почивка с не повече от 7-8 часа по забележителности на ден, няколко часа на басейн, разходки и барове. Така 11 месеца по-рано запазихме билети с Qatar Airways за около 750 евро на човек, а престоят ни щеше да премине основно в Убуд + няколко дни на други места.

Бали ден 0:

След дълъг полет с две прекачвания (и много приятна разходка в Куала Лумпур) кацаме на международното летище на остров Бали, бързо минаваме през електронните врати (изисква се предварителна регистрация) и се обаждаме през е-сим картата, закупена за 3 евро от trip.com , на шофьора, който е пратен от първата ни вила, за да ни вземе от летището. За всички, които не са си запазили предварително шофьор, просто отидете в офиса на Grab (не се лъжете от шофьори, показващи ви картинки на Grab) и си вземете кола до мястото за настаняване. Лесно, бързо и изгодно. 

Намираме се с шофьора ни Уайан и след 2-часово висене в балинезийския трафик, пристигаме до ресторанта му. Вилата (Villa Na-Na Ubud) ни се намира сред оризови плантации и до нея се стига само с мотор или пеш, но това тук не е проблем. Уайан е уредил двама човека с моторчета, които грабват куфарите ни и ги носят до вилата, докато ние пием пресен сок от драконов плод. 10 минути по-късно взимат и нас и ни закарват до вилата ни. 

Вече е 21:30, но дори през нощта вилата е прекрасна и дори по-хубава, отколкото сме си я представяли. Огромна спалня, прекрасен хол с кухня, два душа, две огледала и мивки в банята. Басейн и малка градина, както и гледка към оризовите плантации. И всичко това, заедно със закуската, за малко над 50 евро на вечер. Апропо закуската, Уайан ни пита в колко искаме да е закуската на другия ден и каква да е, като ни предлага различни варианти от обикновена английска закуска до балинезийски черен пудинг или наси горенг. Разбираме се за час, пускаме по душ и отваряме студена бира Бинтанг (която си взехме от Circle K на летището).

Бали ден 1 – Убуд:

Както казах, целта на пътуването ни беше по-скоро релакс, затова и се бяхме разбрали за относително късна закуска – в 8 часа. В 7:40 готвачът ни (да, в цената е включен и готвач, който приготвя сутрин закуската) беше във вилата, като го чух как приготвя закуската. Докато станем и се измием, той вече си беше тръгнал.

Програмата ни беше наистина лека за деня, стартирахме с разходки по разни пазари, като Меги накупи веднага няколко рокли, саронг и други дреболии. Докато се усетим, половината ден беше минал, затова хванахме по един Grab bike и отидохме да обядваме в ресторант Mesari до вилата ни. За първи път опитах наси чампур – комбинация от няколко различни ястия, задушени зеленчуци, варено яйце и т.н. Цялата порция беше на цена от 55 000 рупии или 5,50 лева. Толкова ми хареса, че си го поръчвах няколко пъти през престоя ни.

Следобяда до към 4 изкарахме на басейна на вилата, след което отново с граб се отправихме към Campuhan ridge walk – буквално една пътечка за походи, но една от най-красивите на острова като цяло.

Отделихме около 2,5 часа за разходки тук, след което си хванахме по едно моторче и отидохме до един голям супермаркет, за да си купим студени бири, както и много, много вкусни плодове. Вечеряхме отново в един от близките до вилата ни ресторанти и се прибрахме, за да поплуваме в басейна и да пием по някоя бира.

Бали ден 2 – Убуд:

След като предишния ден видяхме, че закуска в 8 ни е много късна, за днес я поръчахме в 7:30. Станахме обаче още към 6:30, поплувах в басейна и готвачът ни пристигна, запознахме се, поговорихме си, докато ни приготви закуската.

След закуска се отправихме към първия ни храм на остров Бали – Pura Taman Saraswati. Много е малък, входът е 35 000 и нямате право да сте със собствен саронг. Искат всички да са с еднакви – лилави. Речено-сторено, накиприхме се с техните и се разходихме. Толкова рано сутринта още нямаше много хора и успяхме да се насладим на храма, но се радвам, че той беше първият, защото следващите места на острова бяха по-красиви.

Продължихме към двореца в Убуд, където също нямаше хора, затова пък много сладки малки момиченца тренираха местни танци под вещото ръководство на учителките си. Седнахме на сянка и прекарахме доста време да наблюдаваме и да се възхищаваме на мимиките и движенията им. Междувременно си взехме и билети за танца легонг, който щеше да се състои на същото място, но вечерта.

След представлението решихме да вечеряме в центъра на Убуд и седнахме в един корейски ресторант, където храната беше малко по-скъпа (но все пак говорим за 8-9 лева за основно), а след това се отправихме към бар No Mas, където да изпием няколко бири на фона на хубава музика.
Преди да си легнем обаче, попитахме Уайан дали може да ни кара до местата, които бяхме определили за следващия ден.

Бали ден 3 – Водопади и села:

С Уайан се разбрахме закуската ни да е в 7, за да може в 7:30 да ни вземе и да стигнем до 8:30-9 до първата ни цел за деня – водопада Тукад Чепунг. Защо в 8:30-9? По две причини – за да изпреварим тълпите с туристи и да хванем лъчите, които падат в оградения от скали водопад (изглежда като да е в пещера). 

Уайан беше точен (както и в следващите дни) и около 9, въпреки трафика в Убуд, вече бяхме на водопада Тукад Чепунг. Ние си носихме аква обувки, обаче ги забравихме в колата, но препоръчвам да си носите. Уайан естествено шляпаше по джапанки, въпреки, че на места се минава през рекичка с доста силно течение. Е, трябваше да го последваме и ние.
Когато пристигнахме, пред нас се откри цялата красота на водопада, като имаше само две индонезийски туристки, както и двойка индийци, дошли да си направят тук сватбената сесия. Наложи се да чакаме не повече от 3-4 минути, за да може и ние да си направим снимки без други хора. Тук обаче оценихме колко добър избор е бил Уайан. Човекът знаеше всяко кътче на водопада, къде да застанем за хубави снимки, даваше идеи и постоянно ни молеше да му дадем и телефона си, за да ни снима. Освен това ни носеше раницата с апарата, защото не съм изглеждал добре на снимки с нея. Невероятно мил и добър човек, който на всичкото отгоре отказа и допълнителна сума над договорената за деня. 

Продължихме към село Пенглирупан, с неговите традиционни къщи с храм в тях. Отново по инициатива на Уайан влезнахме в няколко къщи, хората ни показаха целите си домове и не поискаха нищо в замяна. 

Уайан ни показа и “скритата” бамбукова гора. Е, не е Арашияма, но определено беше много красива.
Като цяло беше време за обяд и предложихме да се прибираме, но Уайан каза “Ама вие ми давате толкова много пари, трябва да ви заведа още някъде. Нека да отидем до Канто Лампо”. Толкова много пари бяха 500 000 рупии или 50 лева за вече над 6 часа шофиране, носене на багаж, както и личен гид и фотограф.

Но нека бъде и Канто Лампо. По пътя Уайан ни каза, че на Канто Лампо се чака винаги поне 1,5-2 часа за снимка, но както той казваше “Just relax”. Когато отидохме на водопада, видяхме и защо. Във водата се виеше дълга опашка от инфлуенсърки по изрязани бански, като всяка от тях заставаше по средата на водопада и се снимаше. Мен, при тази гледка, не ми пречеше да чакаме и 3 часа, но Уайан ми подшушна да отида и да кажа на фотографите (с официални тениски), че искам да снимат Меги и след това да им платя 20 000 рупии (2 лева). Така и направихме и фотографът заведе Меги на точно същото място като това, за което чакаха полуголите девойки, но без никой друг. И като почна да чупи едни стойки “Застани така, направи така”. Как не му се скърши кръста, не знам. В крайна сметка прекарахме 10 минути в снимки и 15 минути в зяпане на инфлуенсърки, след което се отправихме обратно към Убуд. Около 3 следобяд пристигнахме до Бубу Уарунг, ресторанта на собствениците на вилата ни. И там хапнах най-богатия и вкусен наси чампур за целия ми престой на острова. 

Отново поплувахме на басейна, пихме кафе с гледка към оризовите плантации и когато се стъмни се отправихме към центъра на Убуд. Понеже не бяхме гладни, първо отидохме на бар (отново No Mas) и чак около 10 вечерта отидохме да вечеряме. Което в Убуд си е предизвикателство, но все пак намерихме отворени места.

Бали ден 4 – на север:

Предстоеше ни дълъг ден, бяхме поръчали закуска в 7, както и казахме на Уайан да ни вземе в 7:30.

Програмата за деня ни беше храмът Улун Дану Батур, водопадът Банюмала и след това да ни остави да нощуваме в Джатилуи. Много важен момент е, че при това пътуване пропускаме известни места в околността като водопадите Гит Гит и Секумпул. Защо? Умишлено търсихме места, които са много красиви, но не толкова популярни и пълни с туристи. Затова пропуснахме и маймунската гора, Лемпуанг (3 часа за снимка с огледалце? Сериозно?) и други популярни места.

След като чу плана ни, Уайан веднага каза “Ама как без Хандара? Дошли сте до тук, ще отидем и ще минете бързо”. Речено-сторено, след 2 часа бяхме на Хандара, взехме си билети и зачакахме реда си. Имаше 20 номера пред нас, които чакаха за снимка, но тези, които следяха за реда дойдоха при Уайан и му дадоха номер за след двама човека. Иначе процедурата е като при Лемпуанг – огледалце, което да прави портата да изглежда във вода, 4-5 пози, довиждане. Но пък беше интересно и ни отне 10 минути, след което продължихме към водопада Банюмала.

Уайан ни беше предупредил да си носим бански, защото тук може да се плува. Така и направихме и след като пак ни накара да направим снимки от всички възможни ъгли, влезнахме да поплуваме. Водата е хладна, но предвид жегите извън нея, беше приятно да се разхладим.

Следващата спирка щеше да е Улун Дану Батур, но по пътя спряхме в един уарунг (местен ресторант на ниски цени), за да обядваме вкусно къри, като почерпихме и Уайан един обяд (при цени от 4-5 лева за ядене, оставаше и да не го почерпим).

След около час вече бяхме на Улун Дану Батур, където имаше доста хора, но пък и храмовият комплекс е доста обширен и нямаше проблем да си правим снимки без да изчакваме други хора. Прекарахме близо 2 часа тук, след което продължихме към последната спирка за деня – Джатилуи.

Джатилуи е селце, разположено сред оризови тераси, предлагащо доста по-автентична обстановка от терасите Тегалаланг. Тук няма люлки, басейни и много хотели, но пък има красиви оризови тераси с вулкан на заден фон. Избрахме да нощуваме тук, за да се насладим на залеза и изгрева над оризовите тераси. Разделихме се с Уайан, като преди това му платихме 750 000 (75 лева) за деня и се настанихме в хотела ни – Adhi Jaya Suite. Нищо особено, но чиста стая с климатик и гледка към оризовите тераси, за 17 евро на нощувка за цялата стая.

Разходихме се из оризовите тераси, направихме много снимки, като срещнахме само една двойка от Италия. Към 6 вече се прибрахме и отидохме да вечеряме, защото повечето ресторанти тук затварят в 20 часа. 

Бали ден 5 – Джатилуи и свещеното дърво:

На следващата сутрин станахме много рано и отидохме да снимаме изгрева из оризовите тераси.

Обиколихме доста и около 9 решихме да намерим място за закуска. Спряхме се на Уарунг Терас Субак, където ни дадоха едно меню с някакви европейски закуски и добре, че Меги попита за супи. Хората казаха, че имат, ама балинезийски. Това и чакахме – направиха ни по една вкусна сото аям, което беше перфектната закуска с гледка към оризовите тераси. Аз меджувременно бях писал на Уайан да ни вземе около 11, за да се върнем в Убуд.

Уайан ни взе, но предложи преди да се приберем в Убуд, да спрем до Kayu Putih Giant Tree – гигантско свещено дърво. Послушахме го и не съжаляваме. Малко ни смути обаче надписа на руски на входа: “Забранено е да сте голи, както и всякакви сексуални дейности”. Имат си предистория хората.

Около 14 часа пристигнахме отново до Бубу Уарунг, хапнахме от техните вкусотии за никакви пари и се прибрахме за почивка във вилата. Платихме на Уайан 300 000 (30 лева) за вземането от Джатилуи.

Тъй като нямахме сериозна програма за деня, следобяда пихме кафе и поплувахме в басейна, като около 18 часа се насочихме към центъра на Убуд. Естествено с Grab Bike за по 15 000 (1,5 лева) на човек.

Бали ден 6 – АТВ и рафтинг:

Бяхме запазили АТВ и рафтинг през getyourguide, като платихме по 45 евро на човек, като всеки от нас си караше отделно АТВ (по-доброто решение), имахме включен обяд, но нямаше транспорт, тъй като за транспорт искаха още 50 евро на човек. Преценихме, че за 50 евро може да обикаляме четири дни из Бали, а и на картата началната точка изглеждаше на 5 км от вилата. Вечерта преди това обаче ни писаха, че началната точка ще е до АТВ-тата и че после от там до рафтинга трябва да се придвижим сами. Малко се стресирахме, докато не погледнахме примерните цени в Grab. На следващия ден си поръчахме Grab Bike XL (Ползвахме XL, понеже са по-големи и удобни за по-дълги разстояния) и след около 50 минути и 5 лева на човек, пристигнахме при Gorilla ATV. Много се зарадвахме, че сме избрали самостоятелно АТВ за всеки, защото дори и за начинаещи беше подходящо, въпреки, че машините си бяха мощни (мисля по 450 кубика, но не съм сигурен). Беше изключително забавно, станахме целите в кал (даже не съм сигурен дали беше само кал, понеже имаше един свинарник наоколо) и след около 1,5 часа беше време да се отправим към рафтинга.

На място спазарихме с един таксиджия да ни закара срещу 120 000 (12 лева), а по-късно от рафтинга до вилата ни ни взеха по още около 2 лева на човек, та целият транспорт ни излезе по 11 лева на човек, вместо исканите от getyourguide 50 евро. На рафтинга ни направиха инструктаж, закрепиха ни камерата на каската и тръгнахме с една група от Борнео, като едното момче не си беше взел нищо за рафтинг и беше тръгнал по пантофите от хотела. Борнео стайл, както казахме по-късно. Но пък групата беше много готина, индонезийските мацки крещяха повече и от моята и 2 часа по реката, заедно с къпане във водопад и много падания във водата, минаха неусетно. Отново се изкъпахме, седнахме да хапнем от безплатния обяд и се върнахме в Убуд.

Имахме време, нямахме планове, затова запазихме и билети за танца кечак (огнен танц без музикални инструменти). Отидохме в уречения час и този път не ни валя, а представлението определено ни хареса.

След това вечеряхме в SAPA by MeVui – един доста добър виетнамски ресторант, на прилични цени, въпреки, че е по-скоро във високата ценова категория за виетнамски ресторант в Убуд (около 10 лева за много добро фо бо).

Бали ден 7 – Тегалаланг:

Ами човек колкото и да се старае да избяга от Инстаграм местата, понякога са му под носа. Това е и причината, поне според нас, Тегалаланг да е толкова известно място. Просто е много, много лесно достъпно от Убуд – за 20-25 минути сте там с моторче.

Така направихме и ние този ден, като влезнахме във всички клишета.

Първо седнахме да изпием по едно кафе с гледка в Tis Cafe. Еми хубава беше гледката, докато си в кафето, признавам. Не виждаш други хотели, люлки и т.н. – срещу теб са само оризовите тераси. 

След това Меги се качи на люлката на кафето, за да си направи популярните снимки “Червен чаршаф се изстрелва в джунглата”. Абе до тук абсолютно кифленска програма.

Решихме все пак да дадем шанс на оризовите тераси, те за съжаление обаче не бяха така зелени като тези в Джатилуи, съответно не ни впечатлиха много и след около час и малко разходки поехме към един не много популярен, но красив храм – Pura Gunung Kawi

До там стигнахме отново с моторчета от Граб, имахме дори идея да обядваме, но се отказахме. Храмът обаче ни хареса, затова и му отделихме подобаващо време. Не си носехме саронг, обаче те дават безплатно на входа, та чак и го връзват.

След това беше време за късен обяд, басейн и вечерна разходка (последна) из Убуд. Отделихме време и да си приготвим багажа, като оставим в единия куфар нещата за следващите дни. 

Бали ден 8 – Тирта Ганга

Време беше да се разделим с Villa Na-Na, а бяхме свикнали тук и ни харесваше. От сегашна гледна точка дори още 2-3 нощувки нямаше да са ни много там, нищо, че в повечето форуми пишеше, че 2-3 нощувки в Убуд са достатъчни. Поръчахме закуска в 7, докато закусвахме нашите приятели с моторчетата ни взеха куфарите и ги занесоха до колата. В 7:30 дойдоха да вземат и нас и се отправихме към първата спирка за деня – водопада Тегенунган. За съжаление Уайан не можеше да ни разкарва днес, но беше пратил негов приятел – Боно, който да ни разхожда. Боно обаче определено не беше на нивото на Уайан и нито ни снимаше, нито знаеше много за местата, които посещаваме. 

Водопадът Тегенунган ни хареса доста, просто защото бяхме там малко след 8 сутринта и нямаше почти никакви хора. След като се поснимахме и поплувахме, решихме да продължим напред.

Отправихме се към водния дворец Таман Уджунг, който беше и най-скъпата забележителност, която посетихме – 100 хиляди или 10 лева на човек. Може би това беше и причината да е толкова празен. Преди да го посетим обаче, решихме да обядваме печена риба и калмари в едно близко местно заведение – Lalapan Sambel Spesial. Намира се точно до джамията, нямаха тоалетна, та Меги трябваше да ходи в джамията. Храната е евтина, простичка, но прясно приготвена и вкусна. Наложи се да чакаме около 30 минути, за да ни опекат рибата и калмарите, които ни сервираха с ориз и сосове. Целият пушек от грила (на кокосови орехи) идваше в нас, та три пранет по-късно, дрехите ни още ухаят на риба на грил. Взехме и по напитка за всеки и така платихме за трима човека (заедно с шофьора) общо 10,5 лева.

След като хапнахме вкусно, решихме вече да влезем в Таман Уджунг. Много красиво и спокойно място, с гледка към морето, големи градини, езера, беседки и т.н. Прекарахме над 2 часа тук, като не бързахме за никъде, подухваше приятно.

Сега, Уайан ни навиваше да ходим до Лемпуанг, ние изобщо не бяхме навити, мислехме като алтернатива да отидем до Лаханган Суит. Обаче природата си знаеше работата – извиха се едни черни облаци, вулканите и гледките се скриха и решихме, че няма никакъв смисъл да ходим до нито едно от двете места. Лемпуанг така или иначе го бяхме отписали предварително. Както казах – 3 часа за снимка с огледалце, айде няма нужда.

Черешката на тортата за деня щеше да е обаче нощувката ни в хотел Тирта Аю. Хотел, който се намира в пределите на двореца Тирта Ганга и чийто гости са единствените, които могат да се разхождат свободно след затварянето на двореца. 

Е, когато пристигнахме рецепционистката ни посрещна с думите: “Г-н Радев, Вие сте единствените ни гости днес, може да ходите когато и където пожелаете. Освен това получавате вилата ни с басейн, но може да ползвате и басейна на двореца”. Изчакахме туристите да си тръгнат и отидохме да се разходим из градините и езерата на двореца, да си направим популярните снимки от там, преди да отидем на вечеря в ресторанта, където целият персонал ни чакаше, за да приготвят вечерята ни. Вечеряхме, наслаждавайки се на осветените градини, легнахме рано, за да може да станем за изгрева.

Бали ден 9 – Вулкани

Станахме рано, отново направихме много снимки преди да пуснат първите туристи, Меги поплува в басейните на двореца (всеки може да ги ползва, но никой май не го знае и тя си плуваше сама). Първите туристи вече влизаха и гледаха с почуда как някой плува в езерата на двореца.

Отидохме да закусим, после когато се напълни с туристи поплувахме в басейна на вилата ни, докато стане време Боно да ни вземе и да продължим напред.

Около 11 ни взе и поехме по пътя към най-скъпият хотел по време на престоя ни – Adiwana Dara Ayu. По пътя спряхме на брега на Данау Батур, езерото в подножието на планината (вулкана) Батур. Не си харесахме място за хапване, затова и си взехме разни дреболии от един супермаркет и след около час гледки и снимки, продължихме към хотела.

Пристигнахме в Adiwana Dara Ayu и тук всеки един миг беше изживяване. Още на паркинга, който се намира над самия хотел, Меги трябваше да бие един гонг точно три пъти, за да оповести, че пристигаме. След това ни пренесоха багажите до стаята, а аз бях толкова благодарен, че я послушах и запазих Dara Ayu Suite. Оказа се, че това са две стаи с общ хол (навън) и инфинити басейн с гледка към оризови тераси. Отделно, разбира се, хотелът имаше голям инфинити басейн за всички гости.

Освен това, особено много ни впечатлиха градините, оризовите тераси, външната ни баня с вана в средата на малко езерце и т.н. Е, имаше и недостатъци – сред природата сме, имаше много животинки като насекоми, жаби и други. Но определено е хотел, който сам по себе си е забележителност. За съжаление с много слаба кухня – тук беше най-скъпото и най-лошо хранене, което сме имали на остров Бали.

Но се насладихме на всяка секунда в този хотел и мога да го препоръчам.

Бали ден 10 – Довиждане:

Беше последният ни цял ден на остров Бали, но имахме още доста часове в прекрасния хотел. Закусихме (прилична закуска), поплувахме в басейна и около 11:30 ни взе шофьорът, който си бяхме запазили през booking на някаква смешна цена от само 15 евро. По принцип трябваше да ни закара до летището, но му казахме да кара към хотел Asta House до летището. Отне ни около 2,5 часа да стигнем до там, трафикът беше ужасен. Настанихме се в малката стаичка (на цена от 17 евро) и оцъклихме рецепционистката, когато на въпроса и “Кога смятате да напускате утре?” отговорихме с “Около 21:30 тази вечер”. Но наехме стаята наистина, за да може да си починем преди полета, да си пуснем душ, а и да се разходим из Кута.

Разходката се ограничи до близкия мол, плажа и опознавателна разходка из малките улички до летището (от хотела до летището са около 8 минути пеша), за да не се лутаме през нощта с куфарите. За вечеря хапнахме последен наси чампур в ресторант Май Май и към 21:30 се отправихме към летището, където в 0:35 на следващия ден излетяхме обратно за вкъщи.

За всеки, който е посещавал остров Бали, в пътуването ни ще липсват много от най-известните забележителности. По една или друга причина решихме да ги пропуснем:

Sacred Monkey Forest – След Коста Рика, трудно щяха да ни впечатлят макаци, особено в храм, пълен с туристи, които са там, за да се снимат с маймунка

Lempuang – не знам дали са нужни обяснения – 3 часа чакане за снимка с огледалце. При лошо време дори и вулкан няма.

Не отидохме на плаж нито веднъж (изключвам деня на заминаването, ама там само го погледнахме плажа). От Бургас съм, нямам нужда да отида до Бали за плаж, а и определено нямаше да ни впечатли след Малдиви и Сейшели, пък дори и Коста Рика и Мексико.

Доста от популярните водопади също пропуснахме. В крайна сметка, след близо 4 години около света с детето ни, което обикаля от бебе с нас, искахме да имаме малко спокойно време за нас двамата и получихме точно това, което търсихме. Ако обаче сте за първи път в Югоизточна Азия, не стойте толкова време около басейна, а обикаляйте от сутрин до вечер, Бали има какво да предложи.

Полезна (или не толкова) информация:

Транспорт: 

Свалете си приложенията Grab и Gojek и се придвижвайте с тях. Цените са много ниски в рамките на градовете и дори е удобно и до към 20-30 км с тях.

За по-дълги разстояния ползвайте шофьор. Препоръчвам Wayan – +6281216860567. Човекът ще е Ваш гид, фотограф и приятел. 

Визи и други формалности (поне към октомври 2025): Това са сайтовете, където трябва да се регистрирате, преди да дойдете на острова. Може да го направите и на място, но така от кацането до излизането от летището, ще Ви отнеме не повече от 10-15 минути (в зависимост от багажа):

• Виза (с нея се минава през някакви автоматични врати на място) – https://evisa.imigrasi.go.id/web/application_bvk (През телефон да се отвори – Bandara Internasional Ngurah Rai)  – събота или неделя преди полета
• lovebali.baliprov.go.id/
• https://allindonesia.imigrasi.go.id/ – ab 72 St. vor Ankunft (от 30.09 12:30 в нашия случай)

Сим карта:

Взехме нашите от trip.com. 10 гигабайта за 15 дни за малко над 3 евро. Имахме перфектен обхват навсякъде, но телефонът Ви трябва да поддържа е-сим.

Храна:

Това си е изцяло лично виждане, но препоръчвам да хапвате местна храна в уарунгите им. Евтино и вкусно. Поне за себе си не виждам смисъл да отида до Бали и да ям европейска кухня.