Южна Корея – държава, която не е типична туристическа дестинация или поне не е такава за туристите от България. След като година по-рано бяхме посетили Япония и много ни хареса, решихме, че цялостното изживяване в Корея ще е подобно (което в последствие се оказа грешно предположение) и затова веднага след връщането ни от Япония запазихме билети за Корея за 11 месеца по-късно или иначе казано – за октомври 2024 година. Избрахме полети с полските авиолинии през Варшава до Сеул, тъй като предлагаха доста по-ниска цена от конкуренцията и се впуснахме да четем за кухнята и традициите на Корея

Полет:

Предварително бяхме избрали часове, които да помогнат за смяната на часовата разлика. По план излитането от Варшава трябваше да е около 16:00 часа, което е 23:00 вечерта в Корея и да кацнем в 10 сутринта в Сеул. Така Алекс щеше да спи през почти цялото време и полетът щеше да е по-лек за всички. Е LOT Polish смениха няколко пъти часовете и в крайна сметка излитахме в 12:30 от Варшава и кацахме в 6 сутринта в Сеул. Тук приложихме добре познатата ни тактика с преместването на съня. На връщане полетът от Варшава до Сеул бе изцяло дневен, като след него имахме нощувка във Варшава и на следващия ден летяхме до Дюселдорф. Тъй като запазихме всичко много рано, успяхме да запазим и нощувка в Courtyard Warsaw Airport на самия терминал за 60 евро.

Самите полети, както на отиване, така и на връщане, минаха леко. На отиване Алекс наистина спа през почти цялото време. На връщане игра, спа и гледа филми, та и там 11-те часа минаха леко.

Ден 1: Сеул – първи стъпки

Часът е 6:00 сутринта, летище Инчеон. Още с кацането си в Корея, усещаме, че влизаме в анимационен филм. На самото летище ни посрещат фигурки като от такъв. Алекс, току що събудил се, се спира на всяка една и им разказва нещо, но все пак успяваме бързо да минем митническите проверки и да си вземем билети за влака AREX до Сеул. Билетите може да се купят на място с кредитна карта, затова и решихме да не се редим по опашки за T-money карта предвартелно.

Малко по-късно влакчето ни идва и след 43 минути сме на централната гара в Сеул, в близост, до която е хотелът ни – Seoul Station R Guesthouse. За малко повече от 300 евро запазихме 7 нощувки в “студио” с три легла, кухненски бокс и баня. За съжаление и много влага и мухъл. Определено не препоръчвам мясото, въпреки страхотното местоположение. Часът е вече около 11:30 и въпреки всичко сме толкова уморени, че лягаме и поспиваме до към 14 часа. 

Събуждаме се, естествено гладни, та отиваме да си купим нещо за хапване от близкия супермаркет Лотте и се отправяме към Мyeongdong – пулсиращата душа на Сеул, с неговите нощни пазари, улична храна и … сим карта от Chingu Mobile. Меги предварително си беше взела есим, но тъй като моят телефон не поддържа, се наложи да си взема физическа сим карта. Бързо намерихме офиса и седнахме да попълваме документите за сим картата. През това време Алекс вече обясняваше нещо на една служителка, тя го гледаше “умно” с най-голямата усмивка на света и след 2 минути отиде някъде и се върна с голяма купа сладолед на малки топченца. Започна се – така щеше да е през цялото пътуване, а по-голямата част от сладките неща, които получаваше, щяха да бъдат изядени от баща му. 5 минути по-късно вече бяхме готови със сим картата, Алекс беше изсипал половината сладолед в офиса на Chenggu, т.е. стандартната ни програма беше изпълнена и можеше да продължавам напред.

Продължаването обаче се оказа сложна задача, защото точно до офиса, на улицата, имаше музикант, който пееше и свиреше и съответно трябваше да прекараме следващите 30 минути в слушане на музика. 

След като човекът реши да си направи почивка, а ние трябваше да слушаме “Искам баткото да пее пак. Тате, кажи му да пее пак” няколко пъти, все пак успяхме да тръгнем из Мyeongdong и да се запознаем с уличната храна на Сеул. Цените, поне тук, бяха много завишени и не си струва да се взимат неща от тук. След няколко обиколки, снимки и отново слушане на музика, хванахме метрото, защото времето напредваше и се отправихме към гарата и супермаркета. Хубавото на Лотте Март на гарата в Сеул, е че има отделна секция, където различни мини ресторантчета предлагат евтина и вкусна храна в непретенциозна обстановка. Хапнахме по една супа, взехме и гьоза за Алекс и напазарувахме неща за закуска. Цените в супермаркетите са доста добри, но може би малко по-високи от тези в Япония.

Ден 2: Сеул – дворци, дворци и реки

Тактиката ни с преместването на часа на ставане определено работи. Още на втория ден няма и помен от проблеми с часовата разлика. Закусваме бързо и се отправяме към първата ни спирка за деня – Deoksugung Palace. След около 10 минути с метрото сме вече там и сме едни от първите и си взимаме от автоматичните каси билети за нищожната сума от 1000 вона (или около 60 цента). Алекс е във възраст, в която просто попива като гъба чуждите езици, затова и едно от любимите му неща в следващите дни е да казва на всеки срещнат “Аньон асео” (Здравей) или когато получава нещо – “Камсахамнида” (Благодаря). Така е и на входа на двореца, като и тук го заговарят и му дават… бонбони. Deoksugung Palace е празен, първо заради ранния час, и второ защото не е толкова популярен, колкото големите дворци в Сеул. Но пък е много интересен, тъй като се намира сред високи модерни сгради и съчетава в себе си традициите с модерното. Също така е идеален, ако сте с деца, понеже има много открити площи, където да изразходят енергията си, но и пейки, където да седнете и да си починете после.

Времето и тук напредва и излизаме за да продължим към следващата ни цел – Cheonggyecheon Stream. На изхода на двореца обаче покрай нас минава стражата на двореца Gyeongbokgung и Алекс естествено решава да им казва “Аньон асео” и да им маха. За наша изненада обаче и те му махат, въпреки, че не се спират пред нас. 

На около 10 минути пеша се намира Cheonggyecheon Stream – страхотно място, ако имате късмет с времето като нас. Слънцето напича приятно, температурата е около 20 градуса и това беше едно от любимите ни места в Сеул. От двата края на това поточе са наредени столчета, на които може да седнете и да четете книги, които също са оставени там.

Съвсем близо има няколко магазинчета, от които да си купите напитки. Освен това има специална детска библиотека навън, а около поточето има наредени и много плетени животни, върху които децата могат да се качват и да си играят. Има и място, на което са наредени камъни в рекичката, за да може да минете от другия край. Меги ни оставя за малко сами с Алекс и отиде за напитки, като не беше особено очароване, че когато се върна, ние бяхме вече втопили боси крачета във водата.

Алекс си намери  и приятелка – около 20-годишна корейка, която връщаше книгите по местата им, а той вървеше след нея и викаше: “Моята кака, моята кака”. Затова и не беше толкова лесно да го приспим в количката, за да се отправим за обяд.

След като в крайна сметка заспа, отидохме да обядваме в 왕비집 시청점 – корейски барбекю ресторант. Храната беше вкусна, но може би отново сгрешихме, като очаквахме да е нещо подобно на храната, която ядохме в Yakiniku Toraji в Япония. Но определено предлага отново висококачествено месо, но не може да си го печете сами, на има човек на всяка маса, който го пече вместо вас (изпече много добре нещата).

След като се наобядвахме, решихме да отидем до Kyobo Book Store Gwanghwamun – голяма книжарница, която беше близо до ресторанта. За наша радост, го направихме, докато Алекс спи. Вътре беше пълно с детски книжки и трудно щяхме да излезем, ако беше буден. Взехме му две книжки с влакове (винаги му взимаме книжки от държавите, които посещаваме) и се отправихме отново към Cheonggyecheon Stream. Там си взехме кафе и зачакахме да се събуди. Той, още с отварянето на очите си, изстреля: “Моята кака къде е”, та трябваше да я търсим. След като поиграхме още малко там, отидохме до изкуствения водопад в единия край, за да се поснимаме с огромните фигурки, които бяха сложили там и се отправихме към следващата ни точка за деня.

Gyeonghuigung Palace – малък и изключително спокоен дворец, за който няма вход. Въпреки, че не е така популярен, той също е интересен и особено подходящ за край на деня, както стана при нас. След като го разгледахме за около час, беше време да се отправим отново към Лотте Март и тук беше първият ни контакт с корейските автобуси – карат много бързо, спират много рязко и изобщо не е подходящо да стоите прави с малко дете. Направи ни впечатление, че корейците не се засилват да освобождават местата за възрастни хора и малки деца, което се дължи най-вече на това, че са вперили погледи в телефоните си. Та още в началото разбрахме, че просто трябва да им кажем учтиво и винаги ще ни освободят място за Алекс (на предвидените за майки с деца места, разбира се). 

Взехме вечеря, хапнахме и уморени, но доволни легнахме да спим.

Ден 3: Сеул – Gangnam Style

Още вчера бяхме видяли, че днес ще вали, което се потвърди, когато погледнахме през прозореца (който за друго и без това не ставаше). Значи – Гангнам стайл. Време беше да посетим Гангнам. Този ден щяхме да пътуваме малко повечко от предишния, но все пак след като закусваме и отиваме на гарата, ни трябват още само около 45 минути, за да стигнем заветното място. Вали или по-скоро ръми. Не знам как е за корейците, но за нас е ежедневие и затова дори не си правим труда да вадим чадъра си.

Решаваме, че най-добре ще е да посетим първо Bongeunsa Temple, докато е по-рано (около 9 бяхме там вече). Няма никой – комбинацията от ранен час и лек дъждец помага да имаме храма само за нас и успяваме спокойно да се разходим и да му се насладим. Виждаме будистки монах да удря гонг, слушаме музика и неусетно времето напредва и става 10:30.

Затова и продължваме и след 5 минути сме пред статуята на Gangnam Style. Алекс веднага открива, че на близкото електронно табло има екран, на който може да пуска музика, като естествено винаги е само една и съща песен. И отново, въпреки дъжда, ние подскачаме и танцуваме на Gangnam Style. 

Рано или късно всяко нещо омръзва, затова и решаваме да влезем в световноизвестната библиотека Starfield Library. Малко се омотаваме, докато я намерим, но пък наистина си заслужава. Естествено е пълно с инфлуенсъри от цял свят, повечето от които са заети да си правят снимки за своите канали в социалните мрежи. Не мога да ги съдя, защото и ние не сме дошли, за да прочетем “Война и мир”, но пък Алекс май е един от малкото хора в библиотеката, които наистина проявяват интерес към книгите и са там, за да четат. 

Приключваме с библиотеката и някак успяваме да приспим Алекс (отне поне час), след което се отправяме към h’kitchen – food court в съседния Hyundai Department Store. В последствие този места за хранене се оказаха най-подходящи за нас, понеже предлагат голямо разнообразие на различни кухни и всеки може да яде нещо различно. Хапнахме и пихме кафе на спокойствие, чакайки Алекс да се събуди. 

А след като се събуди беше време за последната ни спирка за деня – Dongdaemun Design Plaza или просто DDP. Футуристична сграда, която се оказа, че предлага много безплатни дейности (има и платени такива де), както и прекрасна, закрита детска площадка. След като се понаснимахме отвън, решихме да влезем вътре. А тук се предлагаха много забавни безплатни неща. Първо Меги и Алекс скачаха на някакви батути, като в същото време техни анимационни копия скачаха на големи екрани пред тях и събираха точки. След това си направихме снимки и изкуствени интелект ни направи на анимационии герои. И още безброй други забавления.

Тъй като вече нямаше време да добавя нещо друго за деня, но пък беше още рано, решихме да влезем в закритата детска площадка или детски център – Design Playground (на етаж 4F). Цената не е ниска – около 10 евро (15 000 вон), но пък е наистина най-голямата и разнообразна детска площадка, на която сме били с Алекс. Имаше всичко – от въжета за катерене, тайни коридори, интерактивни игри, конструктори. Естествено в края на деня Алекс не искаше да си тръгва, но се наложи, на другия ден ни очакваха нови приключения.

Ден 4: Сеул – отново дворци

Станахме и закусихме, като планът беше да посетим един от най-големите и най-посещавани дворци в Сеул – Gyeongbokgung. Бяхме готови много рано и затова ни се наложи да убием малко време, понеже дворецът отваря в 9, а до там имахме само 20 минути път. Е, поиграхме на близката площадка. 

Пристигнахме до двореца, платихме си входа от 2000 вона и влезнахме. Ако сте облечени с традиционна местна носия – ханбок, тогава не плащате вход. Затова и не беше изненада, че повечето хора бяха с такива. Което пък впечатли Алекс и той поиска да му дадем апаратчето му, за да ходи да ги снима (апаратчето му няма карта и снимките не се запазват, но на него му е забавно). В един момент той беше по-голяма атракция, отколкото всички туристи, облечени с ханбок. Прекарахме близо 3 часа в двореца, който е наистина голям и има много градини, езера, интересни сгради и много туристи в ханбок, които Алекс заговаряше и снимаше и очевидно това го измори. Затова и когато излезнахме и тръгнахме през Yeollin Songhyeon Square (много красив градски парк), той почти веднага заспа.

 Ние пък се отправихме към мястото за обяд, което си бяхме харесали – Hannam Bukeoguk Annyeong. Това беше мястото в Сеул (а може би и в Корея), на което храната наистина ни хареса. Цените бяха прилични, въпреки, че бяха определено туристически. Около 12-15 000 вона (8-10 евро) за основно ястие, като на мен много ми хареса менюто им с пържен телешки булгоги. Меги пък опита бибимбап и впоследствие там най-много и хареса. Преди Алекс да се събуди, имахме време и за едно кафе в малко кафене в странична уличка, където правеха тортички във формата на плюшено мече. И то доста сполучливо.

След като Алекс се събуди, решихме да балансираме деня и да отидем на място, което е по-спокойно от Gyeongbokgung. Затова се качихме на метрото и отидохме до мястото, което пропуснахме първия ден – Namsangol Park. Прекрасно място, с фолклорно селище в него (беше затворено, когато бяхме там), красиво езеро с храм до него, както и площад, в който е сложена хилядолетна капсула, която не прочетохме кога ще извадят.

Алекс показа Болен Мечо (казва се Болен, защото има шал, понеже бил болен) на всички, които го заговаряха. Болен Мечо е не много малък плюшен мечок, който ни правеше компания по време на цялото пътуване и определено помогна на Алекс да заспива по-лесно на различни места.

Още един хубав ден беше към края си, беше време за вечеря и открихме, че на гарата до нас също има хубав food court, където и вечеряхме през следващите дни.

Ден 5: Инчеон – един ден като анимационен герой

Станахме рано, закусихме и почти веднага се отправихме към Инчеон – много често бъркан за квартал на Сеул, това всъщност е отделен град с население от над 3 милиона души. Нашата цел беше китайският квартал, както и Songwol-dong Fairy Tale Village. След около 75 минути с метрото от нашата спирка, стигнахме почти директно до Songwol-dong Fairy Tale Village. Това е квартал, който е изпъстрен с всякакви фигурки от популярни филмчета и приказки. И ако до момента се чувствахме почти като в анимационен филм в Корея, то тук бяхме сигурни, че сме в анимационен филм и това е реалността за нас.

Срещнахме и две групи деца от местна детска градина и за пореден път се убедихме как за децата няма граници и езици, защото те без проблем си комуникираха с Алекс, а ние и възпитателките им само се гледахме и усмихвахме не особено умно. Кварталът е наистина голям и бързо (за около 2 часа) изцеди силите на Алекс, който след цялата игра просто легна в количката и заспа. Ние се запътихме през китайския квартал към ресторанта, който бяхме набелязали за обяд – виетнамският Ditang, където хапнахме вкусно и автентично pho bo. Отново имахме време да изпием и по едно кафе, преди да се върнем към китайския квартал, където Алекс се събуди и се почерпихме по един сладолед на топчето.

След като си изядохме сладоледите, отидохме с автобус (за 3 спирки) до Wolmido Island, където отново се радвахме на огромен надпис Инчеон с фигурки по него, пееши фонтани, монорелсово влакче, което минаваше над главите ни и прекрасен залез с поглед към летище Инчеон. Време беше да хванем метрото и да се приберем след може би най-шарения ден в Корея, като отново вечеряхме на гарата до нас.

Ден 6: Сеул – леко разочарование

Бяхме запазили този ден за една от големите атракции на Сеул – Bukchon Hanok Village. Автентичен квартал на Сеул с гледка към модерната му част или поне такива бяха нашите очаквания. Мисловно го сравнявахме с Гион в Киото, с много малки улички с традиционни къщи, магазини и ресторанти. Може би и от там дойде разочарованието ни, когато на място се оказа, че наистина атрактивна е една уличка, от която се откриваше въпросната гледка, като много от сградите бяха в ремонт и скрити зад огромни скелета и пана. Все пак направихме няколко снимки, разходихме се още малко и отидохме към Insadong Culture Street, която обиколихме няколко пъти, преди да седнем отново да обядваме в любимия Hannam Bukeoguk Annyeong.

След като Алекс се събуди, се разходихме още малко и открихме 체신기념관. Тук се намира историческия централен пощенски офис на Сеул, храм и прекрасна шарена градина с много цветя, розов мъх и отново много подаръци за Алекс. За край на деня решихме да отидем отново до Cheonggyecheon Stream, като Алекс намери отново любимата си какичка, а и отново топнахме крака във водата, докато мама не ни гледаше.

Ден 7: Корейският Шинкансен

Дойде и последният ни ден в Сеул. Продължавахме към Кьонджу и Пусан. Бяхме запазили билети за КТХ – корейският Шинкансен, който щеше да ни заведе до Кьонджу за само 2 часа. Запазихме билетите за влака в 12:58, за да може Алекс да спи по време на пътя. Което пък ни даваше възможност да използваме сутринта за да вземем сувенири и подаръци. Напълнихме куфара с всевъзможни сладки, взехме и корейска козметика от Olive Young. Решихме да вземем козметиката от реномирана верига за козметика, защото в Корея се продават и много фалшификати на известни марки. Спряхме се Laneige – както за нас, така и за подаръци. 

Тъй като не намерихме услуга за пращане на багаж до други градове, подобна на Yamato в Япония, решихме да използваме Radical Storage и оставихме единия куфар (който беше със сувенири и нямаше да ни трябва) в един хостел до гарата, което много ни улесни в последствие при пътуването. Самото пътуване с влака мина приятно и бързо, вътре има достатъчно място за багаж. Въпреки не много ниската цена, решихме да платим за седалка и на Алекс, за да може спокойно да спи по време на пътя. А как продължи пътуването ни в Кьонджу и Пусан, ще разберете скоро.