Ден 7: Пристигане в Кьонджу

След около 2 часа път с КТХ, пристигнахме на гарата в Кьонджу. Сега тук има една особеност и тя е, че гарата всъщност не е в града и за да го стигнете, трябва да си вземете или такси, или да си хванете автобус. Проблемът е, че автобусите бяха нещо средно между градски и туристически автобус. Т.е. седалките бяха наредени като в туристически, но багажници нямаше, както в градските. Което малко ни затрудни с багажа ни, състоящ се от голям куфар, детска количка и ръчен багаж за всеки. Но все пак се справихме и след около 30 минути бяхме в Кьонджу, като от спирката, на която слезнахме, имахме да повървим още 10 минути до мястото, което бяхме избрали за спане. А то тук определено беше интересно. Бяхме си харесали традиционен ханок. Ханокът е корейска къща за гости в типичен местен стил, спи се на татами на земята и често включва закуска. Dorandoran Guest House включваше всичко това, но и много мила домакиня – жена на около 80 години, която всяка сутрин ни правеше закуска и си играеше с Алекс. Страхотно място.

След като се настанихме и разгледахме къщата за гости, решихме да направим кратка разходка преди вечеря. Съвсем близо до къщата за гости се намираше комплексът с гробници на династията Сила, една от основните атракции в града. Валеше доста, което обаче не ни попречи да се разходим и да си направим снимки из розовия мъх или както ние му казахме Розовите мухли (Pink muhly на английски). Унесени в разходките, не усетихме кога е станало време за вечеря и отидохме да хапнем в 교동집밥 – хубав местен ресторант, в който за децата дори имаше безплатна храна. Цените бяха също достъпни.

Ден 8: Кьонджу

Планът за деня беше да отидем преди обяд до храмовия комплекс Булгукса, затова отидохме рано-рано на автобусната спирка. Автобус обаче така и не идваше, затова след малко попитахме едно момиче на спирката защо не идва автобуса (естествено с гугъл преводач), при което тя ни отговори, че днес ще има маратон и затова автобусите не вървят. Малко по-късно се появиха и първите бегачи и за нас остана като вариант да си поръчаме един Uber. Човекът дойде доста бързо, качихме се и всичко беше наред, докато само 1 км. по-късно не спряха изцяло движението. Определено най-безсмисленото пътуване с такси, което сме правили някога. Решихме повече да не губим от деня и сменихме плана – тръгнахме към Gyochon Hanok Village, като по пътя видяхме страхотни гледки и езерца.

И днес валеше непрекъснато, но слабо и не неприятно. След около 20 минути разходка стигнахме Gyochon Hanok Village и тръгнахме да го разглеждаме. В една от старинните къщи имаше френско семейство с малко дете на възрастта на Алекс, та те се заиграха и времето до обяд изхвърча.

Дадохме на Алекс да яде, приспахме го в количката и се отправихме в търсене на място за обяд. Бързо си харесахме местно заведение, в което никой не говореше английски, а преводачът на гугъл не се справяше особено добре с менюто. Поръчахме някакви нудли в още по-някакъв бял сос, които страшно се усладиха на Меги, а на мен да кажем, че ми запълниха корема временно. Пихме и бързо кафенце на 7/11 и отново се върнахме в Gyochon Hanok Village. Имахме други планове, докато не влезнахме в една къща, където мила дама ни обясни, че може да се снимаме с местни носии и че в 18 часа ще има традиционно фолклорно шоу. Безплатно, разбира се. Проблемът ни беше, че традиционно фолклорно шоу в 18 часа ще постави на изпитание нашите и на Алекс нервите, но жената бързо ни обясни, че в 15 часа правят репетиция и може да останем да гледаме репетицията. Цялото нещо се случваше под лекия дъждец, в двора на традиционна корейска къща. Без много да се замислят, организаторите донесоха на Алекс играчки – самолет, балони и други неща, за да може да се занимава и ние да гледаме репетицията им.

Тук прекарахме доста време, защото след репетицията, момичетата си играха с Алекс. Затова и останалото време от деня прекарахме отново в Gyochon Hanok Village, тъй като там има доста интересни неща за разглеждане. 

Решихме да намерим нещо европейско за вечеря за Алекс и влязохме в препоръчвана пицария, където пицата обаче беше сладка и карамелизирана отдолу. Но все пак на него му допадна. Прибрахме се, като аз минах да взема билети за автобуса за следващия ден. 

Ден 9: Кьонджу и Пусан

Събудихме се рано, преди времето за закуска. Затова и отидохме на кратка разходка до гробниците. Алекс беше леко унил, но не знаехме защо. Върнахме се за закуска, хапнахме набързо и решихме все пак да изпълним плана си и да отидем до Булгукса. Е, трябваше да го направим с такси, защото автобусът ни за Пусан беше в 13 часа и нямахме много време. Но храмът Булгукса определено си заслужава и не трябва да се изпуска. Алекс много го хареса, най-вече заради висящите шарени фенери. Но все пак беше унил – а причината бе, че имаше температура. Очевидно и в Корея нямаше да минем без болест.

Върнахме се в къщата за гости, взехме си багажа и се отправихме към автогарата. По пътя Алекс заспа, а ние хапнахме по един бибимбап в заведение до автогарата. Той съответно проспа и едночасовото пътуване с автобус, а автобусът беше страхотен. За 10 лева се возехме в огромни кожени кресла, сравними с бизнес клас седалки на презокеански полет.

Пристигнахме в Пусан и се отправихме към апартамента си. А той беше уау. За по-малко от 50 евро на вечер намерихме апартамент на плажа Хеунде (Haeundae) с кухня, хол, спалня и гледка към морето. Всичко беше последна дума на техниката, като климатика и подовото отопление се регулираха от таблет, тоалетната беше като електрическите в Япония и изобщо нямаше нещо, което да ни липсва. Направихме и кратка разходка по плажа, все пак ни беше под носа.

Междувременно Алекс беше вдигнал много температурата и Меги реши да отиде до аптека, за да попита къде е най-добре да го заведе. Както и в Япония, и тук реагираха странно, когато им каза, че иска да го води на лекар след само ден с температура. Междувременно му бяхме дали ибупрофен, който обаче не успя да смъкне температурата. Тогава се сетих, че в Япония не даваха ибупрофен и парацетамол за деца (даваха се само с рецепта от лекар) и затова в аптеката ни бяха дали някакви фантасмагории – лепенки, които се слагат на челото и уж смъкват температурата. Сложих му една такава и о, чудо – след около 40 минути температурата падна от над 39 на 36,7 градуса. Така и не разбрахме защо беше вдигнал температура, но след японската лепенка повече не вдигна по време на пътуването. 

В Пусан не излизахме за вечеря, понеже имахме всички удобства в апартамента, затова поръчвахме храна за стаята.

Ден 10: Пусан

Събудихме се рано, всички бяха здрави и ведри и затова решихме да се отправим към една от основните атракции в Пусан – Haedong Yonggung Temple

Един от най-интересните храмове, които видяхме в Корея. Намира се на скали точно над морето и определено си заслужава да се посети. От апартамента ни имаше няколко различни автобуса, които водят до там, като ние се спряхме на директен и за по-малко от час бяхме до храмовия комплекс. Това на пръв поглед може да звучи доста като време, но Пусан е буквално разлят по брега и разстоянията са големи. 

Прекарахме почти целия предиобед в храма и решихме да се отправим към Shinsegae Centum City – мол с хубав food court, на чийто покрив пък има голям парк с макети на динозаври. За съжаление планът ни се провали, понеже точно в този ден правиха някакви ремонти и молът беше затворен. Хапнахме набързо в съседния и решихме набързо да преправим плана и да отидем до Busan Citizens Park. Паркът се оказа страхотна находка за хора с деца. Първо минахме през много хубава градина.

Продължихме през няколко детски площадки и стигнахме до детската библиотека, която беше затворена, но пък пред нея имаше фигурки от филмчето Пороро (за което там научихме), а и Алекс намери нови приятели в лицето на няколко корейски студентки. (няма да ви обяснявам, че пак почнаха да се вадят бонбони, сокчета и каквото още имаха с тях).

Прибрахме се, хапнахме и легнахме раничко, защото бяхме доста изморени, а и на следващия ден трябваше да станем рано, за да отидем до Gamcheon Culture Village. Преди заспиване погледнах, че на следващия ден ще вали дъжд, но хей, може да бъркат.

Ден 11: Пусан

Не бъркаха. Събудихме се рано, но реално нямаше как да отидем до Gamcheon Culture Village, понеже дъждът се изсипваше от небето. Ама такъв дъжд, който да реши всякакви водни проблеми за години напред. А ние нямахме план за чак такова време. Или поне аз нямах план. Меги се беше подготвил – Busan National Science Museum

На пръв прочит – природонаучен музей, с малко дете, хммм. А и трябваше да пътуваме над 1 час със смяна на автобус. Ама алтернативи почти нямахме. 

На втори прочит – невероятен музей с вход от само 3000 KRW (малко по-малко от 4 лева), като за деца до 6 май е безплатно. За 2 годишното ни дете беше безплатно. Вътре – модели на всякакви превозни средства, симулатори на самолети, лодки, влакове. Може да се снимате и робот да ви нарисува по снимката. Имаше представление на танцуващи роботи и още, и още. Един цял етаж беше отделен за детски природонаучен музей (Музейко, ама по-голямо) с детски кът за игра за по-малки деца. Имат и ресторант с посредствена храна (по-скоро насочена към вкусовете на децата) и добри цени. 

Прекарахме цял ден тук, защото дъждът не спираше, а и не ни се тръгваше. И то и на тримата. Просто музеят предлага наистина за всеки по нещо.И пак казвам – за по-малко от 4 лева за възрастен. За сметка на това, със спускането на нощта времето се оправи и направихме приятна разходка на плажа пред апартамента ни.

Ден 12: Пусан 

Съдбата беше благосклонна с нас и предишният ден остана единственият дъждовен. Затова, отново след ранно ставане, потеглихме към Gamcheon Culture Village. Отново над час път, но отново бяхме преди големите тълпи на място.

Мястото е станало доста туристическо (или пък винаги си е било), но определено има хубави местенца за снимки. Доста баири, стълби и т.н., та ако сте с количка, нека бъде лека и компактна. 

Когато времето напредна, решихме да потърсим къде да хапнем и се спряхме на Gamcheon Sagol Gomtang. Меню само на корейски, бабата разбираше средно английски, обаче се разбрахме и хапнах най-вкусната супа досега в Корея. Аз се спрях на “Тройна телешка супа” – така я преведе гугъл. А иначе май беше супа от три вида телешко месо – бузи, опашка и още нещо, което не разбрах какво е. Но беше много вкусна.
След като хапнахме, а Алекс си изкара обедния сън, решихме да се отправим към Songdo Bay Park. За целта походихме доволно, повозихме се в малко тясно автобусче, където едва събрахме сгъната си количка и в крайна сметка стигнахме до станцията на лифта. Т.е. преди това попитахме един полицай, който тръгна да ни води, обаче се обърка и трябваше да питаме една баба, тя ни върна обратно до полицията и после от там ни намериха друг път. Ама стигнахме. Имаше различни опции за билети за лифта – с и без прозрачно дъно – честно казано, не видяхме смисъл в прозрачното дъно, понеже от прозорците се откриваше супер гледка. Същата се откриваше и от върха, където има платформа за наблюдение. 

Голямата атракция обаче беше не само гледката към Пусан, но и много различни фигури. Като Малкият принц, много динозаври и т.н.

Отново се прибрахме изморени, поръчахме храна и бързо, бързо заспахме.

Ден 13: Пусан – Blue Line Park

Престоят ни в Корея отиваше към своя край, но не и преди да посетим една от атракциите на Пусан – Haeundae Blue line Park и неговите “небесни капсули”. Понеже знаехме, че билетите за най-желаниете слотове свършват бързо, запазихме такива още с пускането им онлайн, 2 седмици по-рано. Спряхме се на пакет за двама от 9:00 сутринта, така имахме време да закусим спокойно в апартамента и да направим разходка пеша до първата станция.

На отиване се качихме на капсула и пътувахме с нея до Cheongsapo, където си оставихме достатъчно време, за да видим фара и изобщо да се разходим, преди да продължим с влакчето към последната спирка – Songjeong Station.

Там планът се изпълни и Алекс заспа още със слизането от влака, а ние решихме да обядваме калгуксу в 삼원칼국수 송정점. Туристи почти нямаше в този район, а в ресторанта определено бяхме единствените чужденци, но пак се справихме с корейското меню. След като хапнахме, седнахме да изпием и по едно кафе, докато Алекс се събуди.
След това отново се качихме на панорамния влак, който в обратната посока и с напредването на деня, се беше понапълнил, а тъй като имахме билет за целия ден, планирахме да слезем на няколко междинни спирки. Първата беше Cheongsapo Daritdol Observatory, където Алекс определено не беше очарован да ходи по стъкло.

От тук се качихме отново на панорамния влак, който беше много пълен (ама Алекс седна с две баби на стълбите) и слезнахме тунела Далмаджи за по някоя снимка. 

Дали си заслужават парите за тези капсули – да го кажем така – капсулите са по-интересни отвън, отколкото отвътре. Но все пак беше хубав ден, с много хубави гледки. А дори още не беше свършил.

Защото имахме една последна “забележителност” в Пусан – плажът Gwangali по залез. Пристигнахме доста преди залеза, но това даде време на Алекс да си играе с едно корейче на неговата възраст. Майка му правеше сапунени мехури, а двамата с Алекс ги гонеха. Залезът определено беше красив, но беше време да се прибираме към апартамента и да се разходим за последно на нашия плаж – Хеунде. Или поне последно през нощта.

Ден 14: Пусан

Последен ден в Пусан, но не бързахме за никъде. Отидохме и обиколихме отново целия плаж. Октомври беше благосклонен към нас и времето беше страхотно, дори леко изгоряхме. Около 10 часа хванахме метрото към гарата и в 11 бяхме там. Имахме доста време и затова хапнахме на гарата, като в 12:30 си хванахме влака КТХ и потеглихме към Сеул, където 3 часа по-късно се настанихме в хотел близо до летището, а на следващия ден летяхме обратно в 10 сутринта.

Корея определено е подходяща за малки деца и се радвахме, че я посетихме. Може би в началото сгрешихме, че направихме някакви сравнения с Япония, а двете държави са доста различни. Но определено ни хареса.