Алармата звънна отново по никое време. Меги беше станала и излезнала на верандата и както никога беше страшно тиха. Метнах набързо една тениска и излезнах да видя защо така се е умълчала. Слънцето още не беше изгряло изцяло, а тя стоеше на верандата, завита с одеяло и сгушена на един от столовете. Точно срещу нея, от другия край на реката, кротко си пасяха няколко жирафа. Разбрах защо е толкова мълчалива – обожава жирафите. Без да се обръща, тихо промълви: “Не може ли още малко да останем”. Нищо не и отговорих. Но не можеше. Трябваше да продължаваме нашето пътешествие, което щеше да ни предложи още много срещи с жирафите. Следваща спирка – езерата Накуру и Найваша.

Закусихме набързо и щяхме да потегляме, обаче готвачът реши, че ще ни прегръща за довиждане. Естествено прегръщаше само Меги, не че държах и аз де. Качихме се в бялата ракета и потеглихме. Дори и на мен ми беше тъжно. Масай Мара определено остава в сърцето ми. Пътят до Найваша и Накуру е дълъг, но пък интересен. Отново минахме през Нарок, където Ерик спря да си върши някакви работи и малко ни ядоса, ама пък се заприказвахме с едни местни и си купихме фъстъци от местния продавач. Цена – около 10 стотинки за една фунийка. Беше ги прегорил и за нищо не ставаха, но той беше страшно горд с тях.

Найваша

Определено смятам да пропусна да разкажа за целия път от Нарок до Найваша. След няколко часа път пристигнахме до езерото Найваша и спряхме на много приятен хотелски комплекс, където Ерик ни остави в ръцете на местните лодкари. Качихме се на една малка и клатеща се лодка и потеглихме. Директно на брега видяхме доста птички, както и местни рибари, които джвакаха из водата.

След това потеглихме към вътрешността на езерото, като минавахме покрай останали под вода дървета. Беше изключително красиво. След кратко обикаляне с лодката видяхме и първите хипопотами на относително безопасно разстояние.

Бях направил грешката да покажа на Меги един видеоклип от езерото Найваша, в който хипопотам напада лодка с туристи, които са се доближили прекалено много. Съответно сега тя трепереше и се притискаше до мен. След като подминахме първите хипопотами, лодкарят (който между другото беше голям веселяк и разказваше много увлекателно) спря и извади от нещо като туба една риба. Свирна с уста и я метна във водата. От едно дърво на около 150-200 метра от нас към рибата се спусна орел, стрелна се над водата и грабна рибата. Беше толкова бързо, че не успях да го фокусирам добре. Лодкарят видя, че съм леко разочарован и извади още една риба. Свирна, метна я във водата и зачака. Обаче орелът беше на диета. Не идваше. Нашият лодкар се ядоса и отидохме с лодката да си вземе рибата.

След това продължихме по езерото, като той през цялото време ни разправяше за някакъв филм “Out of Africa”, който обаче и двамата не бяхме гледали. Той бил сниман там и даже ни показваше на кой остров. Островът беше много красив, ама това не промени факта, че не бяхме гледали филма.

Подминахме острова и влезнахме в нещо като малко заливче, а вътре в заливчето група мъже и жени хвърляха мрежи и ловяха риба. В един момент на около 20 метра от нас се показа един хипопотам. И още един. И още един. Докато се осъзнаем, бяхме обградени от около 15 хипопотама.

Тъкмо реших да питам лодкаря, дали хората не ги е страх да ловят риба сред хипопотамите, когато забелязах, че той е доста притеснен. Запали лодката и потеглихме, а лодкарят ни посочи един хипопотам, който се движеше към нас. Обаче лодката ни може да е малка, ама охооо. Излетяхме като орела с рибата и хипопотамът само ни дишаше праха. Така де, водните пръски. Зададох си все пак въпроса и лодкарят ми отговори, че ги е страх и всяка година има инциденти с хипопотами, но хората просто нямат друг избор и трябва да ловят там риба. Понякога, в такива ситуации, се замислям колко лек и безгрижен е животът на повечето от нас и колко недоволни сме все пак. Ама това е друга тема …

След като слезнахме от лодката, трябваше да намерим Ерик. Той естествено пак дремеше на сянка и си беше поръчал кафе. Видя ни и доста мудно и трудно събра сили да стане и да продължим. Ами да не бърза. И без това една част от бакшиша, предвиден за него, отиде при лодкаря. Че той поне беше свеж като репичка.

Накуру

След като все пак успяхме да подкараме шофьорът към буса, потеглихме към следващата ни спирка – езерото Накуру. Попътувахме още известно време и стигнахме до входа на парка. Поне така си мислехме. Нашият приятел Ерик имаше друг план. А той беше да пообиколим малко, докато влезем в парка. Този път обаче беше прав. Google ни показваше да влезем през един вход, до който обаче трябваше да караме по черни пътища. Та в случая ни спести време. А то напредваше и поради тази причина решихме да влезем в парка и след това да се настаняваме в хотела.

Националният парк “Накуру” е относително малък и основната му забележителност е една – белите носорози, които живеят там. Стигнахме входа, Ерик плати таксата и влезнахме в парка. Въпреки малките си размери, паркът е доста различен от Масай Мара и за мен доста красив. Заради горичките, зеленината и водата усещането в него е съвсем различно.

След само 10 минути шофиране бяхме възнаградени с първия си носорог. Той обаче беше в едни високи треви и не се виждаше много добре. Тук дори и нахалството на Ерик не помогна. За сметка на това нахалството му помогна в следващата ситуация. Стигнахме брега на езерото, но пътя беше затворен от няколко джипа с други туристи, снимащи очевидно група носорози. Нямаше как да преминем и да снимаме. Не така мислеше Ерик обаче. Въпреки че не бяхме с джип, а с бусче, нашият човек се набута между джиповете, джасна се в най-голямата тиня и бавно но сигурно се навря под носа на мама-носорог и малкото й. Те естествено изобщо не се трогнаха от нашата 4х4 бяла перла и продължиха сладко-сладко да си хрупат тревичка.

Противно на очакванията ни в езерото Накуру имаше стотици розови фламинго. Изключително интересна гледка бяха и реално те и носорозите бяха причината да посетим Накуру. Стояхме на това място около 40 минути и снимахме носорози, биволи, едни грозни щъркели Марабу и зебри, минаващи пред ниско стоящото слънце. Абе направо Animal Planet И Discovery Channel на 5D Телевизор.

Ето и няколко снимки от това невероятно място.

След като се наситихме (то не че има насищане) на носорозите, пък и стана доста късно, решихме да обиколим езерото и да излезем от другия край. Минахме през една готина горичка, изведнъж отвсякъде изскочиха маймуни и Меги поиска да спре да ги снимаме. Ерик обаче каза, че тези маймуни са агресивни и нахални и можело да влезнат в колата. Еми добре, Продължихме си.

Видяхме още разни антилопи и страхотни гледки към езерото. Абе голяма красота. Не усетихме кога е минало времето. А то доста си беше минало. Оставаха 10 минути до затварянето на парка и едва стигнахме до портала. Обаче тук Ерик реши да попита за хотела и от къде да минем и рейнджърката (по нашему – горската) му каза, че от този изход е доста далеч, ама друг избор нямаме, понеже затварят парка. И какво направи нашият човек? Обърна джипа под носа й и реши да преминем през целия парк, за да излезем от другия изход. Естествено не успяхме преди да затворят парка. Вече си представяхме как си оставаме вътре и маймуните ни нападат, а антилопите ни изяждат. Нищо, че са тревопасни. Е, за наша радост, не стана точно така. Излезнахме по тъмно, на Ерик му се накараха горските от другия изход и тръгнахме към хотела…

Хотел Lanet Matfam Resort, Накуру

Т.е. мислехме, че тръгваме към хотела. Т.е. щяхме да тръгнем към хотела, ако Ерик знаеше къде се намира. Меги искаше да му казва пътя, ама той твърдеше, че знае къде е и ще се оправи. Хахаха. Идея си нямаше къде и се въртеше като луд, ама и не искаше да попитаме някой или поне Меги да му каже. И така 20 минути. Все пак в един момент попита и след около 30 минути лутане, намерихме хотела.

Настанихме се, обясниха ни кога е вечерта и къде и решихме да си пуснем по един душ. Гледам – над самия душ едно малко проточно бойлерче, а от него висят разни жици. Викам си: мисли положително – ще имаш най-накрая топла вода. Влизам аз под душа и внимателно пускам топлата вода. Много е готино, и по филмите са така, внимателно пускат водата, все едно за тока има значение дали водата е пусната внимателно или невнимателно. Ток не ме удря. Топла вода също. Ледена си е като бира на бургаско капанче. Знам едно-две капанчета, където може и да ви цакат с топла бира, ама в момента става дума за хубавите. Та водата е ледена. Оглеждам бойлерчето – охооо, ми то си има на него ключ за включване и за степените. И този ми ти ключ е на изключено положение. Ще ме цакат те мен със студена вода. Протягам се и премествам ключа в положение “Степен 1” и …. Светкавици, гръмотевици, осветлението в банята спира. Сега като го пиша и ми е много забавно, обаче тогава си беше работата на косъм. След като се пипнах и видях, че съм жив и не ме е ударил ток, връщам внимателно (то и одеве внимавах, ама каква стана …) копчето в положение “Оff”, което на английски означава “изключено”, а на български е съкращение от “Офф, ще се къпя с ледена вода”. Извън банята Меги нищо не е разбрала, само и съобщавам, че ще се къпе със студена вода, т.е. отново няма да си измие косата. Това за нея си е мини трагедия вече, обаче алтернативата е на другия ден да е болна.

След като и двамата сме охладили емоциите с по един леден душ, отиваме на вечеря. Вечерята не е нищо особено. Има някакво разнообразие, но всичко е доста безвкусно, а до момента храната в Африка беше вкусна. В ресторанта има няколко големи маси и хората странно са се разделили на бели и черни. Обаче на масата на черните има повече места. Затова и сядаме до тях, като питаме първо дали е свободно. Те пък грейват с едни усмивки до ушите и се заформя една приятна вечеря с непознати хора. Ама храната не ставаше.

Като цяло това е единственият хотел, който не ни хареса в Кения. Има много потенциал, хубав басейн и щеше да е добър, ако не беше вечерята и липсата на топла вода. Толкова сме скапани от деня обаче, че ни е все едно (пък и леглото беше хубаво), та взимаме по една бира от местното барче и се шмугваме в леглата.

Полезна информация и линкове:

Разходка с лодка по езерото Найваша – разходката с лодка трае около 1 час и струва 20$ на човек. Бяхме сами в лодката и успяхме да видим изключително много животни – жирафи, хипопотами, орли и всякакви различни птички. Разходката определено си заслужава. Бяхме и много доволни от екскурзоводчето. Разказа ни доста интересни неща и се постара разходката с лодка сред хипопотамите и орлите да остане незабравима.

Хотел Lanet Matfam Resort –  Сравнително добър хотел с вечеря и закуска на средно ниво. Доста добри цени и на нощувките и на напитките в хотела (бира Тускер беше около 1 долар).

А ето и клипът от кенийското ни приключение: