В първата част вече споменах за акулата, първият път беше малко стресиращо, но след това свикнахме с тях и беше много приятно, когато плуват около нас. Имахме късмета на 3-4 пъти да виждаме относително големи (като за този си вид) акули и са прекрасни животни. След няколко дни на безумно пляскане във водата, се поуспокоихме и почти не се движехме, когато се гмуркахме. О, чудо, тогава рибите просто идват около теб, някои дори бяха по-нахални от необходимото. Но благодарение на тях направихме невероятни кадри. От самият остров предлагат и екскурзии за гмуркане и дори шнорхелинг с китови акули. Беше ни малко по-скъпичко – около 200 долара на човек и затова пропуснахме. Имаше други българи, които отидоха и не видяха китови акули, но за сметка на това много манти. Ние видяхме една манта само, наистина грациозно и огромно животно. За сметка на това направихме екскурзия за шнорхелинг, струваща само 20 долара, на която видяхме страшно много костенурки на едно място. На края на екскурзията отидохме до едно място, на която местните захранваха скатове и те се събираха там всеки ден по едно и също време. Беше невероятно да плуваш сред тях, ама все се сещах за Стив и неговата среща с такъв скат (последната му изобщо) и имах голям респект. За сметка на това успях да направя супер кадър на водача ни с един от скатовете.

Мале – столицата на Малдивите

Ще споделя за другата ни екскурзия – тази до столицата Мале. Общо взето до Мале отидохме, колкото да го пишем видяно и да си накупим сувенири. И наистина – нещо кой знае колко интересно няма, ама си накупихме евтини бири от един магазин (безалкохолни естествено). Обаче да споделя два съвета за тези, които тепърва ще ходят там. То тези съвети си важат за целия свят. Първо, бяхме решили, че ще купим доста магнити за приятели и роднини. Обаче те на Малдивите са безумно скъпи, ноооо … винаги има едно НО. Общо взето, докато работехме като екскурзоводи, водихме туристите в Несебър на едно място да си взимат прескъпи магнити и взимахме процент и там бабата ни беше казала, че ги взима от един китайски склад за по 30 стотинки. Еми един съвет от мен – когато си взимате магнити, където и да е по света, търсете китайския склад. Винаги е там, най-лесно се намира след ровене по чуждестранни форуми. Ако не го намерите така – обикновено е около голям хранителен магазин за местни. След малко ровене в немските форуми преди заминаването, разбрахме къде се намира местният склад (не е точно китайски, ами шриланкски, ама няма нищо) и отидохме директно там. За бъдещите посетители добавям координатите. Намира се на около 100 метра от голямата им джамия (не знам дали имат малки) и е зад магазин STO на улица Orchid Magu. Влизаме, ама те хората нямаха намерение да ни продават на складови цени, все пак сме белички. Все пак цените бяха – 1 евро/долар за магнит. Почвам аз да си избирам и за 5 минути си харесах 20 магнита и му викам на Шри Ланко: 15 долара. Той не иска обаче, иска си 20. Приказваме си ние и в един момент се появява Меги (аз докато съм избирал магнити, тя три пъти е обиколила магазинчето с другия продавач) и изсипва 5 големи дървени костенурки (около 20 см едната), още 3 малки, 2 комплекта с подложки за чашки от кокосов орех и някаква кутийка с лъжичка от същия материал. Изважда тя 30 долара и ги дава на моя продавач, а той стои и не знае къде се намира. В тоя момент обаче тя забелязва и моите магнити, придърпва ги към костенурките и вади още 10 долара и пак му ги подава и поглежда нейния продавач. Той само кимва потвърдително и моят (човекът още не знае на коя планета е, както и аз)  ги слага в една торбичка, прилежно увити в хартия. Цялата процедура по увиването трае около 2 минути, в които всички мълчат. Накрая Меги си грабва торбата и двамата излизаме. Аз поне още 5 минути не знаех какво да кажа, моят продавач сигурно и той не е бил по-разговорлив.
След като се окопитих, предлагам да отидем на кафе, понеже имаме почти два часа, докато ни вземат от Мале с лодката. Влизаме в едно и тук ми е вторият съвет – винаги, навсякъде по света, искайте менюто, когато поръчвате или поне питайте за цената. Иначе ще си ви извозят като туристи (нормално). Още опиянен от добрата сделка със сувенирите, питам сервитьорката дали имат лате макиато – естествено имат. Поръчвам две и една минерална вода и сервитьорката ни с най-чаровната усмивка на света ни ги носи след 5 минути. После щях да разбера защо така ни се усмихва де. Изпихме си ние блаженно кафенцето и отивам да плаща – баам 8 долара. Абе как 8 долара, ние нарочно избирахме местно кафе, гледам как местните оставят някакви жълтици и си викам: „Бай ти Ганя удари келепира“. Само розово масло дето нямах. Ама да – бял съм и затова плащам 8 долара. Не, че ни се развали настроението, даже се посмяхме на себе си и как ни изпързаляха (сигурен съм, че по меню общата сума не беше повече от 2-3 долара). В крайна сметка и те трябва да живеят от нещо и то е от баламурници като нас. Ама кафето беше хубаво … и с усмивка.

Да празнуваш Бъдни вечер и Коледа на Малдивите

След кафенцето си ни взеха с лодката и ни върнаха на Ембуду. Там си пуснахме по един душ и отидохме да се разходим по плажа и да направим малко снимки. Понеже Меги е бивш инструктор по салса (бачата и там другите му работи), решихме да потанцуваме на плажа и да си направим клипче.

Естествено бързо се превърнахме в атракция за немците, които си танцуват на всякаква музика по един и същ начин (така нареченият им сватбен танц), които ни снимаха и накрая получихме огромна доза аплодисменти. Между другото имаше две групи немци – едните, много ни се радваха, понеже сме малко по-емоционални от тях и им беше интересно, как не лежим по цял ден , а постоянно танцуваме, гоним се по острова и се смеем винаги. Вниманието на другата група немци беше насочено също към тези ни качества, с тази разлика, че отношението беше много негативно. Тъй като си говорихме постоянно на български, никой не знаеше, че знаем немски (после разбраха де) и имаше два-три лоши коментара, особено няколко дами, доволни разплули тела върху шезлонгите. Но не успяха да ни развалят настроението.
А време и повод за танци имаше няколко пъти. Един път в седмицата се организира дискотека, на която повечето хора присъстват, за да си пият бирата и коктейлите, но не и за да танцуват. Е да, ама моята жена е като заека от рекламата на Duracell, тя има неизчерпаема енергия. Покрай сватбата ни успя да ме запали по танците и след няколко месеца на тренировки успешно се конкурирах по елегантност с останалите палми на острова. И така – ние по средата на дансинга, хората ни снимат, а ние танцуваме ли, танцуваме. С течение на вечерта успяхме да привлечем и други хора на дансинга. Управителят беше толкова доволен, че каза, че заради нас ще организира дискотека и на Бъдни вечер. Което естествено не беше вярно, тъй като дискотека на Бъдни вечер се правело всяка година, ама за момента се почувствахме специални.
Като споменах за Бъдни вечер, не мога да не отбележа и за специалната вечеря, която беше организирана за празника. Имаше изключителен бюфет, който се състоеше от всички яденета, които бяха предлагани през тематичните вечери + доста нови и различни. Почнах да броя, колко различни вида има, но само десертите бяха над 50, затова се отказах. Имаше прекрасно украсена елха, както и ледена скулптура, която не разбрах какъв и беше смисъла.

Всичко беше прекрасно, докато мен не ме удари депресията. Стана ми много мъчно, че нас ни гледат като царе, а семействата на работещите на острова, а и много други хора по света живеят в недоимък, докато ние разхищаваме храна. Имаше цели прасенца на грил, както и много пилета и различни риби и всички чакаха само да изплюскат всичко, което могат.

А останалото щеше да се изхвърли (поне това, което не вземат местните и не успеем да изядем в следващите няколко дни под една или друга форма). За моя радост след около час се окопитих и все пак прекарах една прекрасна вечер, но контраста между богати (и ние не сме от богатите, все пак сме на 3-звезден курорт) и бедни остави голям отпечатък в мен. След вечеря продължихме с танците и се прибрахме в стаята. Колко голяма и приятна беше изненадата ни, когато видяхме, че имаме подарък от хотела – чаша с надпис Ембуду и доста местни лакомства, включително и често споменаваното местно баунти.

Тропически дъжд

Така се изнизаха две слънчеви седмици, като за наш късмет дъжд видяхме само за 2 дни. Съжалявам за хората, които дойдоха след нас, понеже после е валяло една седмица и то през декември/януари. Но нас дори и дъжда много ни радваше. Всички се криеха, а ние толкова се забавлявахме. Тогава станаха и едни от най-хубавите снимки.

Като цяло тропическият дъжд не е неприятен, когато е кратък. Изобщо след болестта ми почнах да гледам на всичко много позитивно и се радвам, че и жената до мен е поне толкова позитивна, колкото и аз. Радвайте се на живота във всеки един миг и не чакайте да ви се случи нещо лошо, за да разберете колко е хубаво да те вали най-силният дъжд, който някога си виждал. Лек ден на всички и ако имате въпроси, пишете ни!

Не забравяйте да хвърлите един поглед и на видеото ни от Малдивите!